МВР иска личните данни на всички хора в секциите в пловдивски район, РИК ги поряза
ЦИК ще решава дали да даде на Икономическа полиция списъците на желаещите да гласуват по настоящ адрес или с подвижна кутия
От Четвърто районно в Пловдив са изискали от Районната избирателна комисия (РИК) личните данни - три имена и ЕГН, на всички членове на СИК-овете в район "Централен", за целите на своя проверка. Със свое решение от днес 16-а РИК отказва, като един от аргументите е, че искането поражда "съществени съмнения относно неговата съвместимост с основните принципи на защитата на личните данни".
"Особено съществен е и въпросът за пропорционалността и минимизирането на данните, тъй като се изисква предоставяне на информация за изключително широк кръг лица, без индивидуализация и без обосноваване на конкретна връзка с предмет на проверка. Подобен подход надхвърля рамките на необходимото и обективно обоснованото обработване и създава предпоставки за прекомерна намеса в правната сфера на засегнатите лица. В своята съвкупност тези дефицити – липса на яснота относно целта, отсъствие на конкретно правно основание, непропорционален обхват и отклонение от първоначалната цел на събиране на данните – обосновават извод, че искането не отговаря на фундаменталните изисквания на режима за защита на личните данни", е записано в решението на комисията.
От Икономическа полиция пък са изискали от Община Пловдив списъците на хората, подали заявления за гласуване по настоящ адрес или в подвижна избирателна комисия. Секретарят на градската управа Ангелина Топчиева е отправила питане до РИК дали предоставянето на такива данни е допустимо. Решението на комисията е да насочи въпроса към ЦИК.
"Ние имаме становище, но е редно да се вземе решение на национално ниво, а не да се действа по един начин в Пловдив, а по друг - например в Хасково", обясни шефът на 16-а РИК Калоян Сухоруков.
"РИК-16 Пловдив счита, че в условията на предизборен процес предоставянето на такива данни, извън ясно очертани и безспорно обосновани хипотези, създава риск от възприемане на институционално въздействие върху избиратели, които поради своята уязвимост (вкл. здравословно състояние или адресна регистрация) следва да бъдат поставени под особена закрила. Подобни действия могат да породят съмнения относно свободното упражняване на избирателното право и/или да имат възпиращ ефект, несъвместим с изискването изборите да се провеждат в спокойна и ненатоварена със страх среда", се чете в становището на комисията, изпратено до ЦИК.