Колкото повече държава, толкова повече олигархия
Многобройни политически сили ще борят олигархичния модел, който за прегледност наричат Борисов-Пеевски, макар той да съществува много преди тях.
За съжаление ще съществува и много след тях.
Защото всяка нова, особено ако е с претенции за по-голяма, политическа сила незабавно бива „оградена" от икономически кръгове, които най-ама най-искрено искат да подпомогнат нейното зараждане и функциониране.
И разбира се, по-нататък тези икономически кръгове, бидейки подпомогнали партията, естествено ще поискат нейното съдействие за своите бизнесцели.
Тези цели доста често са напълно почтени, доста често са средно почтени, доста често са свързани с искане на съдействие за премахване на конкуренцията в даден проект или дейност, а доста често са и чисто корупционни. Последното – най-често.
Политическата сила, която иска да се наложи в политическия пейзаж доста често вижда само най-красивото в помощта, която получава. Искрена подкрепа за смяна на модела.
Но българският бизнес /особено големият/ много добре знае, че за да имаш красиво бизнесбъдеще трябва да дадеш на всички, най-много на най-големия и т.н. надолу.
Това ти дава политическо спокойствие, изгражда ти политическото лоби, от което ще имаш нужда в даден момент, или пък вече имаш такава.
Сиреч, изграждаш олигархични кръгове, които дават кинти срещу бизнес облаги – сега или по-нататък.
И дали това е кръгът на едните или другите, кинтите все текат. Сменя се реципиента, подателят винаги е същия.
И няма решение, сякаш това ще продължава вечно, а речите за смяна на модела са просто доста гнусна политическа агитация от тези, които искат властта, именно оградени с парите на икономически кръгове.
А проблемът е само и единствено, че в страната /България/ има твърде много държава.
Разбира се, порочни са европейските пари, които се раздават от държавния апарат, който много точно знае как да работи за своето собствено благополучие.
Порочни са разбира се и големите и по-малки държавни поръчки на всякакви апи-та и подобните тям структури, където споразумението се прави, но „на по-високо ниво".
Порочни са естествено и общинските поръчки, които често са и единственото сериозно препитание в региона и където раздаването на поръчки на свои фирми /това дори не е корупция а директно самовъзлагане/ е най-масовата практика.
И така... накъде?
Нови политически сили, подкрепяни от нови икономически кръгове, които пак са същите или промяна – моята олигархия е по-добра от твоята олигархия.
Ако ще сменяме модела, то трябва да вървим към намаляване на цялата тази дейност на държавата, институциите и на общините.
Създаване на прозрачност там не е постижимо.
Просто не е.
Или Крумови закони, довеждащи до това данък корупция да бъде само 10%, така както е в почти цяла Европа.
Колкото повече държава – толкова повече олигархия и толкова повече корупция.
Решението е в ограничаване ролята на държавата, нещо което не се намира в почти нито една програма – от тъмнозелената до светло жълтите.
И когато кажеш „не на административния рекет", трябва да си готов след това да закриеш 80% от псевдоинституциите в България, които ежедневно, системно и непрекъснато рекетират българския бизнес.
Колкото по-малък е бизнесът, толкова по-силен е рекета върху него.
(От фейсбук)