Асен Александров: Трябва да се борим с дигиталната зависимост на децата както с тютюнопушенето
Видяхме ползите от принудителното му ограничаване на публични места, така може да стане и с телефоните, казва директорът на частно училище
- Като педагог с огромен стаж вие сте наясно с вредите от телефоните и че те влияят върху префронталния кортекс, което убива мотивацията, амбицията у децата. Въпросът е как можем да ги подтикнем към дигитален детокс? Наблюдавали ли сте ползите от него?
- Като съветник на министъра (Красимир Вълчев - бел. ред.) присъствах на конференция, на която бе омбудсманът, професори, много депутати, и дискутирахме вредата от мобилните телефони. По принцип това е тема, която широко се обсъжда в Европа, както и идеята да се ограничи възможността на учениците да използват социални мрежи. Особено някои от тях - като TikTok, които им действат много негативно. Доскоро телефоните бяха забранени за неучебни цели, но когато е в чантата на учениците, те не могат да се въздържат. В известна степен и с възрастните е така. Затова тази забрана влезе в проектозакона. Примерно в училището, в което работя сега, телефоните се оставят на входа и когато учениците си тръгват към 17 ч, си ги вземат. Децата са между 7 и 16 г. и свикнаха с този подход, на практика те прекарват целия ден без мобилните си. Прави впечатление, че са много по-общителни, комуникират помежду си повече. Като цяло това им се отразява много добре.
Но това не можеше да се случи в общинското училище, в което бях, заради каприза на няколко родители, които искаха да се чуват с децата си във всяко междучасие. С други думи, ако забраната не влезе в закон, нищо не може да стане. Няма проблем децата да ползват училищни компютри, таблети, но те са друг тип устройства.
Затова съм убеден, че ако този дигитален детокс продължи и вечерта, ситуацията ще се подобри. Между другото, на въпросната конференция говорихме с професор от американския университет, който отбеляза, че родителите могат да оставят телефоните на децата си на недостъпно за тях място. Факт е, че много хора постъпват така с децата си до четвърти клас и след това сякаш се предават с мотива, че вече са пораснали. Спомена за устройства, които струват около 12 евро - телефонът се слага в нещо подобно на джоб и когато се звъни на този номер, той е заглушен. Идеята е, че това ограничава разсейването от различни съобщения. Ученикът може да ходи с телефона си, но апаратът се отключва с магнит, нещо, което може да се прави и от родителите.
- Какви са наблюденията ви - как се отразява дигиталният детокс при учениците?
- Напълно споделям мнението, че въздържането от използването ще е най-голямото предимство за развитието им по-нататък, защото ще се повиши концентрацията, ще ги провокира да мислят самостоятелно, да комуникират повече.
- Питам се дали това отнемане на телефоните от децата не трябва да е усилие на цялото общество, защото те не искат да се чувстват различни или ощетени, ако са с отнет телефон или с телефон с копчета. Всички около тях са обсебени от апаратите, какво можем да направим в такава ситуация?
- Така е, вижте какво става на родителски срещи - хората си гледат телефоните. Или отивате на детски рожден ден и там е същото. От една страна, изкуственият интелект прави страхотни пробиви, но от друга, тази привързаност е много опасна. Самите изпити в училище трябва да се променят, за да сме сигурни дали нещо е продукт на мисълта на ученик, или на AI. В много общински училища уж апаратите са забранени, но някои това го защитават като че ли е нещо свещено. Освен това много деца имат и електронен часовник, където се появяват различни съобщения, и ако види нещо любопитно от близък човек или от гаджето си, започва да се разсейва. Понякога си мисля, че е добре да има ресторанти, в които телефоните да се слагат в каси още на входа. Лично аз бих ги посещавал.
- Притеснително е, че въпреки многото обяснения на децата за вредите от телефоните сякаш това няма особен ефект?
- Трябва да се борим с дигиталната зависимост както с тютюнопушенето. Много деца знаят, че телефоните са вредни за тях, осъзнават го и въпреки това не могат да ги оставят доброволно. Но нима не е същото и с възрастните? От друга страна, в миналото бе невъзможно да се иде в ресторант, където не се пуши, а сега, ако някъде хора държат цигари, това изглежда странно. Тоест видяхме ползата от принудителното ограничаване на тютюнопушенето на публични места, по същия начин един ден можем да видим и ефектите от подобен ход с телефоните.