Пенкова: България не може да плаща цената на една несвързана Европа
Страната ни не е наблюдател, а фактор в изграждането на по-устойчива енергийна система на Стария континент
Европейската енергийна политика навлиза в нов етап, а България има шанс да бъде не в периферията, а в самото ядро на този разговор. Това стана ясно от участието на евродепутата Цветелина Пенкова от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в подкаста „ЕС Право БГ", където тя очерта една от ключовите теми пред Европейския съюз през следващите години: не просто каква енергия произвежда Европа, а как тя достига до всяка държава, на каква цена и с каква сигурност за гражданите и индустрията.
Разговорът идва в особено важен момент. От началото на март Пенкова е избрана за главен преговарящ от страна на Европейския парламент по европейското законодателство, свързано с единния енергиен пазар. Това не е просто институционална новина, а позиция, която дава на България възможност да защитава не само собствения си интерес, но и интереса на целия регион в момент, когато Европа търси нов баланс между сигурност, конкурентоспособност и енергиен преход.
В основата на разговора стои тема, която на пръв поглед звучи твърде технически, но всъщност засяга пряко цената на тока, икономиката и стандарта на живот - свързаността на електропреносните мрежи в Европа. Именно тук Пенкова поставя най-ясния политически акцент: докато електроенергията не се движи свободно в рамките на Съюза, не може да има нито истински общ енергиен пазар, нито реална равнопоставеност между отделните държави.
И това далеч не е абстрактен спор. Както подчертава Пенкова, „Има ситуации, в които цената на електроенергията в Югоизточна Европа е около 10 пъти по-висока от цените в Северна Европа."
Тази разлика, по думите ѝ, не е просто статистика, а реален проблем за домакинствата, за индустрията и за конкурентоспособността на цели икономики. Според Пенкова проблемът не е само в производството, а в липсата на достатъчна свързаност, в ограничения капацитет и в забавените инвестиции в мрежова инфраструктура. По думите, ѝ ограничената свързаност в Централна Европа на практика превръща Югоизточна Европа в изолиран енергиен остров, което задълбочава неравенствата в цените на електроенергията. Именно затова решението, което тя защитава, е ясно: повече свързаност, повече капацитет, повече интеграция. Както посочва тя, „Липсата на свързаност е основната причина за тази разлика в цените."
Оттук разговорът естествено преминава към ядрената енергетика, не като идеологическа тема, а като част от реалния дебат за стабилността на системата. Пенкова подчертава, че през предходния мандат големият спор е бил за мястото на ядрената енергия в бъдещето на европейския енергиен микс. Днес, според нея, следващата задача пред Европа е да изгради система, в която базовите мощности и възобновяемите източници да работят в устойчив баланс. На фона на нестабилната геополитическа среда, достъпа до природен газ и покачващите се цени на енергийните борси, именно ядрената енергетика отново се утвърждава като стратегически важна част от базовия енергиен микс на Европа.
„Без базови енергийни мощности няма как да гарантираме стабилна, сигурна и достъпна енергетика в Европейския съюз." В този смисъл ядрената енергетика не е тема от миналото, а част от отговора на въпросите, които Европа си задава днес.
Пенкова подчертава още, че за развитието на електропреносната инфраструктура има предвидени европейски средства, а спорът е как те да бъдат насочени така, че да подкрепят проекти от общ европейски интерес, важни и за България. Както тя посочва, „Целта е 25 процента от тези неразходвани такси да бъдат инвестирани в проекти от общ европейски интерес. А това е много важно за България, това е много важно за държавите от Централна и Източна Европа."
Пенкова обръща внимание и на още един важен урок за Европа, че не е достатъчно да се говори само за диверсификация на източници, а и за диверсификация на доставчици, така че Европейският съюз да не изпада в нови външни зависимости.
За България тази тема има и още едно измерение. Ако Европа тепърва ще изгражда по-свързана и по-устойчива енергийна система, страната ни има с какво да влезе в този разговор, с географското си положение, с натрупаната експертиза, с ядрените си традиции и с потенциала си да бъде ключова точка по направленията Север–Юг и Изток–Запад. Не като наблюдател, а като фактор.
Енергийната свързаност вече не е периферна тема. Тя е въпрос за цената, сигурността и мястото на България в Европа и за това дали страната ни ще следва решенията на другите, или ще участва в тяхното формулиране.