Проф. Драгомир Пламенов: Автоматика, електроника, киберсигурност, AI, електроенергетика са сред специалностите ни, към които интересът расте
При добра реализация на студентите си първи в рейтинга, но в провинцията вземат по-малко от София
Съветът на ректорите се пребори за по-високи заплати във висшето образование, както и за по-ниски такси за платено обучение
- Проф. Пламенов, ТУ - Варна, е вторият по големина технически университет у нас. Кои бяха модерните и търсени специалности на университета през 2025-а и какво ще се търси тази година?
- Винаги сме се стремили нашите студенти да се обучават в специалности, които им позволяват успешно да се реализират на пазара на труда. Затова и смятаме, че всичките ни специалности са интересни и актуални. Това се потвърждава и от изпълнението на план-приема за 2025/2026-а академична година - 97%. Допълнително са приети и над 230 студента в несубсидирана форма на обучение. Но все пак има и предпочитани специалности като “Индустриален дизайн”, “Възобновяеми енергийни източници”, “Интелигентни транспортни системи”, “Софтуерни и интернет технологии”, “Изкуствен интелект”, “Автомобилна техника”, “Агрономство”, “Социален мениджмънт”.
Приемът за учебната 2026/2027 г. вече стартира и се забелязва ръст на желаещите освен към тези специалности и към “Автоматика, информационни и управляващи компютърни системи”, “Електроника”, “Киберсигурност”, “Електроенергетика”.
- Кои са най-силните конкурентни предимства на ТУ - Варна?
- В ТУ - Варна, се съчетават прекрасната база за обучение, спорт, общежития и модерни специалности в едно. Ръководството се стреми непрекъснато да обновява материално-техническата база и да поддържа високо качество на обучение, осигурено от подмладяващ се академичен състав. Разбира се, не бива да се забравя и градът - Варна, морската столица на България. Един град с възможности за реализация, но и с редица културни и спортни събития.
- Защо ТУ - Варна, не заема нито едно първо място в рейтинговата система?
- Ние също си задаваме този въпрос, както и защо е толкова голяма разликата между първия и останалите. Рейтинговата система трябва да се преосмисли. Правили сме редица предложения, които са били приети за обсъждане, но до момента нито едно не е било отразено.
- Не смятате ли, че има обективни критерии, според които се подреждат висшите училища?
- Има и обективни, и субективни. Голям процент от мястото в рейтинготвата система се определя от показател, свързан с реализация на пазара на труда и възнаграждение. Няма как да съпоставим възнагражденията в провинцията с тези в София. От кръга на реализираните не се отчитат самоосигуряващите се, т.е. такива, които са например еднолични търговци, които не са в организация или във фирма. Това отдавна го коментираме.
- Вашите студенти не се ли реализират добре?
- Реализират се. Немалка част от тях обаче са самоосигуряващи се. Имаме и морски специалности. Тези завършили студенти пътуват под чужд флаг. Имаме завършващи в областта на аграрния сектор, които са земеделски стопани, еднолични търговци. Те всички се реализират, имат собствени стопанства, но това също не се отчита от рейтинговата система. Разбира се, обективните фактори като наукометрия не коментирам.
- Колко получават завършилите?
- Много е различно. Ние обучаваме в 8 професионални направления. Най-много вземат компютърните специалисти.
- Как ще коментирате действащия модел за финансиране на висшите училища?
- По отношение на модела на финансиране - той може и да е бил добър в някакъв момент, но условията се променят и би трябвало да се търси вече нов подход. Действително усилията, които се влагат в подготовката на един инженер, са еднакви във всички технически университети, но разликата идва от различните коефициенти, които се въведоха във времето и начина на тяхното определяне. Считам, че трябва да се тръгне отначало, а именно от “диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления”. Изграждането на един инженер е трудно. За целта е необходима адекватна материално-техническа база, за която са необходими много и различни средства. Необходимото финансиране не е еднакво за различните професионални направления в областта “Технически науки”, но в постановление от 2001 г., всички технически направления са събрани в една позиция и имат еднакви коефициенти. Определящо при коефициентите за качество е реализацията на студентите на пазара на труда. Но тук се отчитат само данни от НОИ, от които се изключват самоосигуряващите се лица и едноличните търговци, както вече казах. От 2025 г. в индикаторите вече е включена и реализацията на завършилите образователната и научна степен “доктор”, но същевременно освен в сферата на образованието придобиването на тази степен не влияе на осигурителния доход на лицата.
Или казано по-общо, извършена е унификация на критерии и индикатори, но тя не е съобразена със спецификата на подготовката на различните видове инженери, както и с реалната ситуация на пазара на труда в България, като външният пазар не се отчита.
Все още финансирането е свързано с обучаваните студенти. Когато се обучават повече студенти, има повече средства. Има специалности обаче, които са важни за икономиката, но няма моментен интерес към тях. Нашият университет развива специалност “Корабостроене и морска техника”. В нея се обучават малко студенти, но това не означава, че тя не е важна.
- Какво трябва на ТУ - Варна, за да влезе в световните рейтинги?
- Основните критерии, за да се влезе в тази класация, са високите оценки за академичните постижения, изследователска дейност, репутация сред работодатели, съотношението на чуждестранни студенти. Като образователна институция непрекъснато се стремим да повишаваме активностите си в тези посоки. Но считам, че са необходими много повече финанси, които да подпомогнат реалната изследователска дейност, с която да се постига и адекватен принос към икономическия растеж.
- Споделяте ли мнението на председателя на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, че България трябва да е привлекателна образователна дестинация за студенти от чужбина и същевременно да изнася висше образование?
- Техническит университет - Варна, полага сериозни усилия по отношение на привличането на повече студенти от чужбина, като през 2025/2026 г. броят на записаните в първи курс чуждестранни студенти е удвоен спрямо 2023/2024 г. Категорично подкрепям визията, че е необходимо провеждането на целенасочена държавна политика, която да повиши разпознаваемостта на българското висше образование сред кандидат-студентите от чужбина. По отношение на българските кандидат-студенти за мен е радостно, че през последните две кампании интересът за обучение у нас е по-голям, отколкото в чужбина. Това е атестат за повишаване на доверието в българското висше образование.
- Член сте на контролния съвет на Съвета на ректорите, какво успя да направи организацията в този мандат?
- Имаше две ключови събития, които обединиха висшите училища - когато Съветът на ректорите и синдикатите успяха да договорят с правителството по-достойно заплащане за преподавателите и служителите във висшето образование, отговарящо на новоприетите в Закона за висшето образование разпоредби. През юли 2025 г. благодарение на активната позиция на съвета и ефективната комуникация с МОН бяха приети промени в закона, свързани с намаляването на размера на таксите за платено обучение в държавните висши училища (да не може да бъде по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението в съответното професионално направление и добавеният размер на таксата за студентите по държавна поръчка), докато предишният законов текст изискваше той да е 100% от издръжката и добавена такса на ВУЗ.
- Кои са политиките, които ще защитавате в бъдеще?
- Съветът на ректорите да насочи усилия за обсъждане с държавните институции на необходимостта от актуализация на модела за финансиране на висшите училища, рейтинговата система, националната карта на висшето образование, критериалната система за институционална и програмна акредитация. Разбира се, и политиката по системно актуализиране на размера на възнагражденията на академичния и неакадемичния състав. Съветът на ректорите трябва да има много по-значима роля при разработването на политиките в сферата на висшето образование.
* Проф. д-р Драгомир Пламенов е ректор на Техническия университет – Варна, от 2023 г. Възпитаник е на университета и е магистър по право и по екология, с над 20-годишен преподавателски и научен опит в областта на аграрните и екологичните науки и законодателство. Проф. д-р Драгомир Пламенов преподава широк спектър учебни дисциплини и има публикувани над 90 научни труда в областта на аграрните науки в рецензирани издания.