Конфликтът в Близкия изток може да повиши инфлацията в развитите икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт
Конфликтът в Близкия изток може да повлияе негативно както на глобалния растеж, така и на инфлацията, което поставя централните банки по света в нова фаза на несигурност, става известно от анализ на компанията за платежни услуги „АйБанФърст" (iBanFirst), предава БТА.
Според анализа, нивото на инфлацията ще зависи от развитието на цените на петрола. Ако суровият петрол се задържи около 100 долара за барел в продължение на няколко последователни месеца, инфлацията в развитите икономики може да се повиши с между 0,5 и 1 процентен пункт.
По отношение на растежа, ако Ормузкият проток - стратегически маршрут за световната търговия с въглеводороди и торове - бъде затворен за два месеца и половина, според компанията, глобалният икономически растеж може да се понижи с около 0,2 процентни пункта - от 2,8 процента до 2,6 процента.
Според анализа, тези стойности са първоначални ориентири, които в момента се разглеждат от финансовите институции, като в условия на силна волатилност е необходима предпазливост.
По време на дванадесетдневната война през юни 2025 г. цените на петрола първоначално скочиха рязко, но след края на бойните действия бързо се върнаха към нивата отпреди кризата, отбелязват от компанията.
От „АйБанФърст" отбелязват, че друг важен източник на несигурност е какви фискални мерки ще предприемат правителствата. Държавите могат да предприемат мерки за компенсиране на нарастващите цени - например тавани на цените на горивата, каквито вече бяха въведени в Унгария, или директни икономически мерки за подкрепа (ваучери за енергийна подкрепа, субсидии за енергоемки отрасли и др.), ако се наложи. Подобни мерки са прилагани и в миналото.
Според анализа, настоящата ситуация не е същата като през 2022 г., когато започна войната в Украйна. Тогава световната икономика беше изправена едновременно пред шок от страна на предлагането (прекъсвания в доставките на природен газ) и шок от страна на търсенето (силно потребление след пандемията, подкрепено от натрупани спестявания). Комбинацията от тези фактори доведе до широкообхватен ръст на цените.
В някои страни, като Германия, това дори доведе до т.нар. спирала „заплати-цени". Пазарите на труда в редица развити икономики бяха изправени пред сериозен недостиг на работна сила. В подобна среда централните банки практически нямаха друг избор освен да повишават лихвените проценти, понякога доста агресивно.
Днес ситуацията е различна, тъй като става дума единствено за шок от страна на предлагането, чийто мащаб остава несигурен, отбелязват от компанията.
По принцип централните банки обикновено не реагират прекалено силно на подобни шокове, тъй като разполагат с ограничени инструменти за директното им овладяване. В повечето случаи те предпочитат да изчакат ефектът постепенно да отслабне или да изчезне.
Освен това към момента няма риск от т.нар. спирала „заплати-цени". Напротив, пазарите на труда започват да се охлаждат, тъй като се наблюдава излишък на работна сила, част от която все по-често се конкурира с изкуствения интелект.
Проучване на регионалната банка за Далас на Управлението за федерален резерв, публикувано на 24 февруари 2026 г., показва за първи път на база реални данни, че изкуственият интелект забавя създаването на работни места в Съединените щати в секторите, които са най-силно засегнати от навлизането на тази технология.
Според анализа, логично е централните банки, които заседават тази седмица, да имат всички основания да запазят основните си лихвени проценти без промяна в краткосрочен план.
Въпреки това войната вероятно е отложила две понижения на лихвените проценти, които можеха да се случат още през март. Английската централна банка, която се сблъсква със забавяне на пазара на труда във Великобритания, сега се очаква да намали основния си лихвен процент на 29 април вместо на 18 март. Сходна е ситуацията и при Управлението за федерален резерв (УФР), който може да изчака още известно време, преди да пристъпи към понижаване на лихвените проценти.
Икономическите перспективи пред Съединените щати са малко по-сложни, отколкото във Великобритания. Последните данни за заетостта са по-слаби, отчасти заради неблагоприятните метеорологични условия през февруари, докато инфлацията при храните и енергията остава твърде висока. Това обяснява нежеланието на УФР да пристъпи към незабавно понижение на лихвите. Войната в Близкия изток очевидно не помага.
Според компанията се очаква УФР да възобнови цикъла на понижения на лихвените проценти едва през втората половина на годината, като това забавяне вероятно ще предизвика недоволство в Белия дом.