Бързи кредити за ремонт, техника и сметки, за да не тежат на бюджета (Графики)
- Парите най-често се вземат за кратък период - от три до шест месеца, теглят ги хора със средно образование
- Изследване показва, че този вид заеми не води до дългова спирала, защото само 1/4 от хората са взели нов, за да върнат стар
Бързите кредити са част от финансовия живот на около една четвърт от българите, но широко разпространеният мит, че хората масово попадат в спирала от дългове, не се потвърждава от данните.
Само един от четирима потребители е взимал нов заем, за да погаси стар, показва национално изследване на нагласите сред клиентите на небанкови кредитни компании.
Проучването е направено от изследователски център “Тренд” по поръчка на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
То показва, че всеки четвърти българин е ползвал поне веднъж бърз кредит. Потребителите са приблизително равномерно разпределени по пол – 26% от мъжете и 23% от жените са използвали подобна услуга.
Най-често клиентите са хора между 30 и 60 години
Повечето от тях са със средно образование и живеят както в областни центрове, така и в малки населени места и села. Заемите най-често се взимат за сравнително кратък период – между три и шест месеца, по-рядко за период до 1 година.
Според авторите на изследването небанковото кредитиране постепенно се превръща в нормална част от финансовото поведение на домакинствата. Парите се използват за различни цели, което оборва мита, че клиентите са само социално уязвими хора, а всъщност са представители на всякакви групи с различни финансови нужди.
Бързите кредити в България обикновено са с малък размер и се използват за конкретни нужди.
Над три четвърти от заемите са между 500 и 2000 лева,
а само около 3% надхвърлят 5000. Най-често хората теглят пари за ремонт на жилище. Следват покупка на техника, покриване на битови разходи като сметки и храна.
Около една пета от потребителите са взимали кредит за здравни услуги, което показва, че микрокредитите все по-често се използват и за медицински разходи. По-младите използват заемите и за почивки и пътувания, докато при по-възрастните доминират разходите за ежедневни нужди.
Проучването показва, че за повечето клиенти бързите кредити не са постоянна практика. 84% от потребителите са взимали до три заема през живота си. Най-голямата група – 37%, са теглили само един. Само около 10% от анкетираните са използвали подобни кредити повече от четири пъти.
Според данните от изследването хората имат сравнително добра финансова дисциплина сред потребителите.
48% казват, че погасяват задълженията навреме и без затруднения
Около 39% признават, че понякога закъсняват с вноските, но в крайна сметка ги изплащат. Само 11% посочват, че имат сериозни трудности с редовното погасяване на кредитите.
Макар че взетите пари назаем обикновено са малко, изплащането им все пак влияе на семейния бюджет. 57% от потребителите казват, че за да плащат месечната вноска, ограничават част от разходите си.
Около една пета от анкетираните не усещат финансова тежест от кредита. Това са най-често млади хора, които използват заемите за покупки или преживявания, а не за покриване на основни разходи.
Една от най-тревожните констатации в изследването е свързана с информираността на потребителите. 44% от клиентите казват, че са прочели целия договор за кредит, а още толкова признават, че са прегледали само най-важните клаузи. Около 11% споделят, че са подписали договора, без изобщо да го четат – група, която е най-уязвима към неблагоприятни условия.
В същото време 91% казват, че представител на кредитната компания им е обяснил условията по договора преди подписването. Но друг
проблем е, че малцина се интересуват дали фирмата е лицензирана
- 63% от хората не проверяват дали фирмата, от която взимат заем, е вписана в регистъра на БНБ.
В същото време над половината от анкетираните признават, че не са запознати с рисковете при теглене на заем от нерегламентиран кредитор.
Нов таван за оскъпяването - 20%, ако са получени за месец, и 30% за три месеца
Да се намали таванът на оскъпяването при потребителските кредити предвижда нов закон, който ги регулира. Документът е изготвен от правителството в оставка и е пуснат за обществено обсъждане.
В сегашния е предвидено, че оскъпяването се изчислява по формула, като крайният резултат е 67% на година. В новите текстове се предлага таванът да се фиксира на 5 пъти законовата лихва за просрочени задължения.
С влизането на България в еврозоната от началото на 2026 г. тя се определя от сбора между лихвения процент по основни операции по рефинансиране на ЕЦБ плюс 8% добавка. В момента ЕЦБ е определила нейната лихва на 2,15, което означава, че общата законова лихва става 10,15%. На годишна база това прави 50,75% вместо сегашните 67%.
С новия закон се определя и таванът на оскъпяването на т.нар. бързи кредити. Ако срокът за връщане на заема е един месец, максималният праг е 20%. При срок на връщане от 3 месеца таванът е 30%.
Вдига се и размерът на заемите, които попадат в законовата регулация. В момента той е 147 000 лева, предлага се да се увеличи на 100 хил. евро.
Законопроектът предвижда по-високи изисквания към рекламата на договорите за потребителски кредит. Тя не трябва да съдържа заблуждаваща информация, да насърчава потребителите да търсят заем, като се твърди, че той ще подобри финансовото им положение, че води до увеличаване на средствата, замества спестяването или че може да подобри жизнения стандарт.
Всяка реклама трябва да посочва лихвения процент и всички разходи, общия размер на кредита, неговия срок. При заеми за разсрочено плащане на стоки или услуги се посочват цената в брой и размерът на авансовото плащане. Освен това трябва да се изписва и предупреждение “Внимание! Заемането струва пари!” или еквивалентна формулировка.
Забранява се използването на практики, които позволяват продажба на непоискан заем, включително предварително одобрени кредитни карти, изпратени до потребителите, или едностранно повишаване на разходния лимит.
Въвежда се забрана за продажби на задължителна застраховка за защита на плащанията с кредит. Същевременно се допуска предлагането или сключването на договор за кредит в пакет с други финансови продукти или услуги, но те трябва да са отделно. Забранява се и сключване на споразумение с потребителите за закупуване на допълнителни услуги чрез опции по подразбиране, предварително отметнати полета, бездействие или мълчаливо съгласие.
Още 760 млн. вкарани в банките през първия месец с евро
За януари са взети 240 млн. заеми за жилища и само 58 млн. за потребление
Паралелно с данните за използването на бързи кредити статистиката на БНБ показва, че банковото кредитиране на домакинствата продължава да нараства с бързи темпове.
В края на януари 2026 г. общият размер на заемите за домакинства достига 28,948 млрд. евро, което е 20,7% ръст на годишна база. Месец по-рано - през декември 2025 г., сумата е била 28,7 млрд. евро, което означава увеличение с около 250 млн. само за месец.
Този ръст се дължи основно на жилищните кредити. В края на януари те достигат 17,037 млрд. евро, което е 27,9% повече спрямо година по-рано. През декември 2025 г. размерът им е бил около 16,8 млрд. евро, което показва месечно увеличение от близо 240 млн.
Потребителските заеми също продължават да се увеличават, макар и с по-умерен темп. В края на януари те възлизат на 10,958 млрд. евро, което е 12,8% ръст на годишна база. През последния месец на 2025 г. са били около 10,9 млрд. евро. Сравнително малкото увеличение от 58 млн. евро показва, че през първия месец на годината хората са харчели доста по-пестеливо след разточителното пазаруване за Коледа и Нова година.
Депозитите на домакинствата също продължават да нарастват с бързи темпове. В края на януари 2026 г. те достигат 55,460 млрд. евро, което е 21% повече спрямо същия месец на миналата година. През декември 2025 г. депозитите са били около 54,7 млрд. евро. Това означава, че спестяванията на домакинствата са се увеличили със 760 млн. евро в първия месец с новата валута в България.
По отношение на икономиката като цяло депозитите на домакинствата вече се равняват на 47,7% от брутния вътрешен продукт, докато кредитите са около 25% от БВП.
Сравнението между двата показателя ясно показва, че банковите спестявания на българите остават почти двойно по-големи от задълженията им. В края на декември 2025 г. депозитите са били около 54,7 млрд. евро, докато кредитите - 28,7 млрд. Месец по-късно те достигат съответно 55,46 млрд. и 28,95 млрд. евро.
Тази структура показва, че въпреки ускореното кредитиране през последните години финансовата позиция на домакинствата остава сравнително стабилна, а спестяванията продължават да играят ключова роля в баланса на семейните финанси.