Ще ги будалкаш! Така съветват Георги Данаилов да се спасява от щенията на ченгетата от ДС
Георги Данаилов е роден на 8 януари 1936 г. в София, но през 1950 г. цялото му семейство е интернирано в Свищов.
Въпреки че основоположници на рода са хора, с които всяка държава би се гордяла и би им издигнала паметници.
Прадядо му е Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението от турско робство през 1878 г.
Дядо му, на когото е кръстен, акад. Георги Данаилов, учил в Москва, Виена, Мюнхен и Берлин, е икономист и основоположник на демографската наука в България.
Бил е два пъти министър - на търговията, промишлеността и труда през 1918 г. и на обществените сгради и благоустройството през 1930 г.
Бащата на Георги - Христо Данаилов, в първите избори след 1944 г. се кандидатира за депутат от Демократическата партия. “Слава богу, че не го избраха, само му счупиха челюстта в Държавна сигурност”, каза през 2008 г. в интервю за “24 часа” синът Георги Данаилов.
Той е изключен от Комсомола и от всички гимназии в страната за буржоазни прояви. Но наследственият ген си знае работата и след години, когато репресивният режим поразхлабва примката около врата на наследниците на “засегнатите от мероприятията на народната власт”, Георги Данаилов завършва химия и физика в Софийския университет и става асистент по органична и обща химия във ВХТИ.
Сега можем само да гадаем какво би постигнал амбициозният младеж в изследванията си за строежа на веществото, съставено от атоми, молекули и йони, защото той се отказва от химията и се прехвърля в литературата, в която се влюбва още като студент. Започва да изследва човешката душа, съставена от любов, омраза и други чувства.
През 1970 г. излиза първата му книга - “Деца играят вън”, а през 1973-а втората - “При никого”. Режисьорите веднага усещат кинематографичността в двете истории и ги филмират.
С “Деца играят вън” младата режисьорка Иванка Гръбчева печели наградата на фестивала в Москва за дебют в детското кино.
В “При никого” Георги Данаилов бърка много надълбоко в проблема за децата на разведени родители. От разработването на темата са впечатлени и в Иран, защото връчват на филма, режисиран пак от Иванка Гръбчева, цели три награди, включително и първата - “Златен делфин”.
При този стремителен старт в литературата и киното няма как Данаилов да се върне при колбите и епруветките. През 1976 г. той е назначен за драматург на театър “Сълза и смях”.
Написва пиесите “Краят остава за вас”, “Съдията и жълтата роза”, “Несериозна комедия”, “Есента на един следовател”, “Докле е младост”, “Солунските сьзаклятници”, “Господин Балкански”, “Една калория нежност”, “Крадецът на тролейбуси” и др.
По негови сценарии (сам или в съавторство) са заснети филмите “Хирурзи”, “Почти любовна история”, “Похищение в жълто”, “В името на народа”, “Забравете този случай”, “За къде пътувате?”, “Време на насилие”, “А сега накъде?”, “Разводи, разводи”, “Брачни шеги” и др.
През 1990 г., разделната година между тоталитаризма и надеждата за демокрация, излиза книгата му “Почивка преди Рая”. За самия него няма почивка, защото се включва активно в политическия живот. Става шеф на предизборния щаб на СДС за Великото народно събрание и е основен двигатал на всичко, което се случва в него.
Още след първия тур на изборите става ясно, че БСП ги печели и балотажът няма да промени нищо. Данаилов предлага джентълменско споразумение между двата щаба - червения и синия.
Идеята му е в останалите предавания по БНТ да няма разобличаване и компрометиращи материали, за да може кандидатите да се явяват в предизборните студиа с кратки обръщения към своите избиратели.
И докато СДС спазва уговорката, БСП излъчва скандален клип с кадри от нацистко сборище, барабанчици, хитлерюгенд и пречупени кръстове. На този фон се мяркат лицата на д-р Желю Желев и Емил Кошлуков.
След излъчването му Георги Данаилов и режисьорката Малина Петрова решават да пуснат прословутия запис с “танковата реплика” на президента Петър Младенов.
След години в книгата си “Доколкото си спомням” Георги Данаилов ще напише: “Петър Младенов спокойно можеше да избере и друго поведение, да заяви: Не си спомням какво точно съм казал, но дойдоха ли танковете, не дойдоха! Тогава защо е този шум? А можеше чисто и просто кротко да си признае - казах ги, но не като нареждане, а като възклицание. Всеки човек е в състояние за миг да изпусне нервите си, последваха ли някакви насилнически действия - не. Тогава?”.
Виждате колко мъдро и обективно разсъждава човек, който няма никаква причина до обича комунистите и тяхната власт. Но трезвият глас на писателя Данаилов е удавен в невротичните крясъци на “кинжалите” и антикомунистите с късна дата.
Явно разбрал какво време се задава, Георги Данаилов не се поблазнява от депутатско място, министерски пост или посланическо удоволствие в странство.
Само за около три години - от 1993 до 1995 г., е председател на Агенцията на българите в чужбина. После се връща в красивата си къща в с. Ковачевица и се отдава на “този самотен занаят” писателството. Това село преди години стана любимо на кинаджиите и някои даже го наричаха българския Холивуд.
Писателят Деян Енев го нарече “родопския княз” и определи романа му “Къща отвъд света” като европейска сензация.
През 1992 г. Георги Данаилов преиздаде изключителния си пътепис “До Чикаго и назад - сто години по-късно” и написа книгите “Спомени за градския идиот” (сборник разкази), “За Жан-Жак Русо и други глупости” (сборник разкази), “Очите на другите” (сборник разкази) и др.
Между 2000 и 2002 г. издава трите си епохални автобиографични тома “Доколкото си спомням”.
Тези три книги трябва да прочете всеки българин
Чрез тях по-възрастните хора ще разберат по-добре времето, в което самите са живели. А по-младите ще научат в какво време са живели техни предци и какво не бива да взимат от него.
Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици.
Пиесите му са играни в Москва, Ленинград (сега Петербург), Ческе Будейовице, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Носител е на призове от международни фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.
На 10 юни 2008 г. комисията по досиетата огласи, че Георги Данаилов е работил за Второ главно управление на ДС под името Андрей. В интервю за “24 часа” той кратко и ясно обясни, че от службата правили опит да го вербуват преди 53 години. Той разказва за щенията на ченгетата от ДС на жена си и на двама свои приятели. Те му казват: “Ще ги будалкаш!”. Това и прави, но явно в ДС “го завеждат” с картонче и досие.
Пак на 10 юни в публичното пространство излезе и името на проф. Вера Мутафчиева. Данаилов нарече стореното с нея СВИНСТВО! Помоли да го напишем с главна буква. “Не можах да се свържа по телефона с нея - казва тогава писателят. - Но знам какво щеше да ми каже - “майната им”и да пия една водка...”
Името на Георги Данаилов няма да остане в историята с измисленото картонче на някакви жалки ченгета. Но сигурно ще остане с десетките му книги, пиеси и филмови сценарии.
Ще остане и ето с този му международен успех. През 1997 г. Георги Данаилов печели първа награда на международния кункурс “Русо” в Париж. Есето му за великия швейцарски философ, писател и музиколог е избрано за най-доброто в състезание с над 600 автори.