Да тръгне заемът от 3,2 млрд. евро за нови оръжия, поиска Йотова от правителството (Обзор)

24.02.2026 22:00 Елица Чупарова
За първи път жена влиза в ролята на върховен главнокомандващ на Българската армия. СНИМКА: Георги Кюрпанов
На годишната конференция на началника на отбраната адм. Емил Ефтимов присъстваха президентът Илияна Йотова, военният министър Атанас Запрянов и командирите на съставите на армията. СНИМКА: Георги Кюрпанов
Военният министър Атанас Запрянов и началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов СНИМКА: Георги Кюрпанов

Има забавяне на доставката на вторите 8 изтребителя F-16, затова плащаме само половината за тях, обясни военният министър

Служебното правителство да задвижи договорите за заемите по механизма SAFE на Европейската комисия за инвестиции в отбраната. По него страната ни е одобрена за 3,2 млрд. евро за изпълнението на 9 големи и скъпи проекта за модернизация.

Това поискаха и президентът Илияна Йотова, и военният министър Атанас Запрянов. Те участваха в годишната конференция на началника на отбраната адм. Емил Ефтимов, на която бе представен докладът за състоянието на въоръжените сили за 2025 г.

Йотова отчете, че през миналата година има напредък при общото финансиране и това за заплати в армията, но той все още не е достатъчно голям. Причината: не създават “такава притегателна сила, каквато бихме искали да има”, и

въоръжените сили все още не са достатъчно комплектовани

“Ако има второ удължаване на бюджета, тази тенденция трябва да продължи, както и задължително да се намерят средствата, за да тръгнат проектите по SAFE”, призова президентът.

В момента държавата работи с удължителен бюджет, който е 1/12 от финансите, планирани за разходване през миналата година. Удължителният бюджет забранява на правителството да сключва нови заеми, затова кабинетът не може да подпише с ЕК и България няма как да получи аванса, за да започне проектите. Запрянов поиска да има разрешение от Народното събрание, за да може правителството да сключи заемно споразумение за 9-те проекта за модернизацията на армията. Сред тях са придобиването на трикоординатни радари от Франция, на самоходни гаубици, антидрон системи, зенитни ракетни комплекси и др. 

“Ако не гласуваме по-бързо заемните споразумения, може да останем на опашката”, заяви Запрянов. В момента всички държави, които вземат заем по механизма на ЕК, бързали да сключат договори, за да получат първи доставките на въоръжение.

Президентът Йотова пък бе категорична, че проектите по европейския механизъм са “необходими за армията”.

“Аз лично имам своите забележки.

Българската отбранителна индустрия трябваше да има по-голямо участие,

а не да се вземат наготово проекти от регистъра на Европейската агенция по отбрана”, каза тя.

Друг проблем за армията, предвизвикан от липсата на редовен бюджет, е невъзможността да се осъществят плащанията за бойните машини “Страйкър” и за вторите 8 изтребителя F-16.

“Предоговаряме плащането на втората серия самолети F-16. От планираните средства тази година ще платим половината, защото има забавяне в доставката”, каза министър Запрянов. Тази година МО трябваше да плати на САЩ 361 млн. евро. Още през ноември обаче военният министър съобщи, че плащането ще се отложи до 2028 г.

Сега пък стана ясно, че и доставките на самолетите по втория договор със САЩ ще се забавят поне с 1 г. По план те трябваше да стартират през 2027 г. Причината за забавянето е, че фирмата изпълнител “Локхийд Мартин” не може да достигне по-висок производствен капацитет на месец.

Адм. Ефтимов отчете положително развитие на модернизацията. “С 2,5% от БВП за отбрана не можем да изградим въоръжени сили, които да са адекватни в съвременната среда на сигурност”, каза обаче той.

Три са основните приоритети пред армията, които бяха начертани от президента, професионалното и политическото ръководство: модернизация, личен състав и военна инфраструктура. Обсъдено било, че трябва

да се усъвършенства военното образование,

за да се засили интересът на младите хора към отбраната. През 2025 г. във въоръжените сили са постъпили 1300 военни. Цялостно за армията некомплектът е намалял с 2%, но въпреки това остава висок - 19,8%.

Гюров остави Запрянов, но смени замовете му

Йордан Божилов и Златин Кръстев са новите зам.-министри на отбраната. Че те ще станат замове на военния министър Атанас Запрянов, стана ясно във вторник.

Божилов бе зам. в МО в правителството на Кирил Петков и началник на кабинета на министъра по времето на Аню Ангелов. Той поема отбранителната политика и планирането.

Кръстев пък е бил дългогодишен представител в постоянната делегация на България в НАТО. Той ще отговаря за въоръженията и инвестициите в отбраната.

Запрянов бе единственият от министрите от кабинета на Росен Желязков, който остана и в служебното правителство на Андрей Гюров. Досега негови заместници бяха Радостин Илиев и Аделина Николова.

Други от От страната и света

Не натиск, а неделно кафе (по Дечев) с разследващ “Петрохан” – отпор срещу министъра в МВР и парламента

Искал бързо да навлезе в случая, а не да влияе на работата на колегите си По два сигнала прокуратурата образува проверка за действията му Прокуратурата започна проверка срещу служебния министър на

Край на голямото харчене - продажбите на нови коли с антирекорд от 19,5% спад (Обзор)

Здравото харчене в края на миналата година преди въвеждане на еврото явно е приключило поне що се отнася до големите покупки. След рекордните продажби на нови леки коли в България през миналата

До седмица чакат кандидат да замести Гюров като подуправител на БНБ

БНБ ще има една седмица да предложи кандидат, който да замести служебния премиер Андрей Гюров като подуправител, ръководещ управление “Емисионно” в банката

Игра на гласове до последно в БСП заради ветото на Йотова върху Изборния кодекс (Обзор)

Правната комисия го отхвърли и прие повторно, че ще има до 20 секции в страните извън ЕС Игра на гласове се разигра в БСП до последно във вторник вечерта - ден преди ветото на Илияна Йотова за

Даниел Панов: Ние сме единни. Хората очакват от нас работа, не оправдания (Обзор)

Президентът Илияна Йотова: Необходима е финансова автономия на местната власт 47% от българите имат доверие в местната власт. Най-доволни от работата на общината са хората в малките градове и селата

>