Заради София – първия глух адвокат в Ирландия, у нас пускат на матура по език деца, които не чуват
Тук жестовият език е право, а не ограничена помощ от 120 часа годишно, казва Калинова, която разчита на жестов преводач, докато пледира в съдебна зала
Мисля, че все още не съм стигнала моя таван, имам още много цели, казва София Калинова. Макар да е родена в Асеновград, тя влиза в историята като първия дипломиран глух адвокат в Ирландия. Когато това се случва преди 3 години, ирландските медии възторжено пишат за нейния личен успех. За българката обаче това е само една стъпка от много по-дълъг път към реално равенство.
Още в ранна възраст тя осъзнава, че ще трябва да полага двойно повече усилия, защото обществените системи са изградени, без идеята за различие да бъде заложена в тях. И от хора като нея се очаква просто да се напасват.
София и нейният брат близнак Атанас са родени глухи, но 12 години учат в общообразователно училище, без да имат достъп до преподаване на жестов език. Това означава, че стоят в клас по цял ден, опитват се да четат по устните на учителя какво казва, но невинаги успяват. И след като се приберат вкъщи, започват наново да го учат с помощта на семейството си.
По това време българският жестов език все още не е законово признат. Така че София и брат ѝ трябва да полагат много повече усилия, за да се образоват в среда, която не е пригодена за техните нужди. Когато идва време да се явят на матура в края на средното си образование, избират да е по английски език. Учат здраво, но няколко седмици преди изпита им е съобщено, че няма как да бъдат допуснати заради формат, включващ говорене и слушане. Решават да се борят. С помощта на родителите си, Съюза на глухите и Асоциацията на родителите на глухи деца успяват да променят правилата не само за себе си, но и за всички други като тях. Изкарват високи оценки на матурата по английски. Приети са за студенти в Пловдивския университет, но и там ситуацията е почти същата - няма достъпно обучение на жестов език или пък преводачи на него.
Някъде по това време София достига до идеята да учи в чужбина,
и то юридическа специалност. Не само защото изпитва голям интерес към правото и неговата роля в обществото, а защото опитът на глух човек ѝ е показал колко важна е тази професия за изграждане на по-справедливи системи. До този момент Калинова работи за тази кауза като доброволец. Тя е сред основателите на Българския и на Европейския съюз на глухите студенти. През 2015 г. е избрана сред 10-те най-изявени млади лидери в света, занимаващи се с доброволчество. Призът се връчва от неправителствена организация и е получаван от променящи света личности като Хенри Кисинджър, Джон Кенеди и Елвис Пресли.
А София е точно такава, и то не само в България, но и в Ирландия. Още докато следва право в най-старото юридическо училище на Дъблин - The Honorable Society of King’s Inns, тя завежда дело срещу банка, която отказва да ѝ осигури достъпна комуникация на жестов език. Съдът се произнася в нейна полза, постановявайки, че това е незаконна дискриминация. Решението е прецедент и с отражение далеч отвъд конкретния случай, водещо до промени в банкови практики.
Българката печели дело и срещу частен колеж, който настоява
глухи студенти сами да заплащат жестов превод,
за да участват в подготвителен курс. И тук съдът приема, че тази практика представлява пряка дискриминация, и задължава учебното заведение да преразгледа правилата си за достъпност. “Отказът на колежа ме принуди да се подготвя сама за изпитите, но и ме убеди, че това поведение трябва да бъде оспорено по закон”, казва Калинова. Тя избира да следва в Ирландия заради съществуващо от края на 90-те години законодателство, гарантиращо предоставянето на жестов превод за глухи студенти във висшите учебни заведения. Въпреки това първите месеци са изключително трудни. Налага ѝ се за кратко време да усвои ирландския жестов език, за да може пълноценно да учи.
Решава да стане адвокат още в първи курс след случаен разговор в автобус с колега. Докато пътуват към дома след лекции, София забелязва внушителна сграда и пита каква е. “Honorable Society of King’s Inns - най-старото училище за адвокати в Ирландия”, отвръща той. Българката светкавично изстрелва, че иска да учи в него, но реакцията на колегата е скептична: “Приемът е изключително труден и дори много чуващи кандидати не успяват още на квалификационните изпити”. Мнението му обаче не я разколебава, а мобилизира.
“Не приемам езика на ограниченията, особено когато той произтича от предразсъдъци”, казва София. Следват месеци на срещи и целенасочена подготовка. “Съдебната система продължава да е доминирана от мъже, а аз съм жена, глуха и от Източна Европа. Това не беше личен проблем, а структурна реалност. Именно затова знаех, че там е мястото ми. Работих повече не за да бъда изключение, а за да заема мястото си. Така днес съм квалифициран и практикуващ адвокат не въпреки системата, а в нея”, обяснява българката.
Тя казва, че ирландското законодателство е изключително силен инструмент, за да могат хора като нея да успяват. То третира жестовия език като въпрос на права, а не като услуга. Задължава институции да осигуряват достъпност при общуване във всички сфери на обществения живот, включително образование и здравеопазване, без условия, ограничения или оправдания.
“Законът изхожда от разбирането, че правото на език е отговорност на институциите, а не тежест за отделния човек. Именно затова глухите хора в Ирландия имат реална възможност за
пълноценно участие в обществения живот
България също има закон за жестовия език от 2021 г., но той не гарантира реален и непрекъснат достъп. Според него глухите хора имат право на до 120 часа жестов превод годишно, а студентите и докторантите – на до 60 часа на семестър. След като тези лимити бъдат изчерпани, възможността за превод просто приключва. Не защото нуждата е отпаднала, а защото системата е проектирана така. А и тя е силно бюрократична.
Достъпът до превод зависи от административни процедури и регистрация, уредени в различни наредби”, обяснява Калинова. По думите ѝ това прави условията за живот в Ирландия и България доста различни. В единия случай жестовият език е право, което държавата гарантира, а в другия - услуга с ограничения. И това не е въпрос на ресурси, а на ценности, допълва българката, която е първият глух адвокат в Ирландия.
Мечтае един ден да практикува и в България
Засега София Калинова не предвижда връщане в България, макар да ѝ се иска да може да практикува адвокатската си професия и у нас, защото вярва, че представителството на различни обществени групи в правовия ред има значение за справедливото функциониране на системата. И причината да остане в Ирландия е любовта. Там тя среща бъдещия си съпруг. От половин година двамата са родители на момченце.
“Мислех си, че ще уча тук и ще се прибера у дома. Никога не съм предполагала, че нещата ще се развият по този начин”, признава Калинова. Тя обаче продължава да е тясно свързана с родината. Консултира организации и институции по правни въпроси. Бори се гласът на нечуващите хора да бъде по-силен в обществените процеси. Личният ѝ успех в Ирландия помага това да се случва, тъй като София на практика е доказала, че бариерите не са в тялото, а в мисленето.