Главният изпълнителен директор на ОББ: Преходът към еврото мина спокойно, сега идва времето на дигиталните услуги
ОББ ускорява инвестициите за по-добро клиентско преживяване, казва Кристоф де Мил е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на ОББ
- Как оценявате първия месец от въвеждането на еврото в България - от гледна точка на банковата система и конкретно на ОББ? Изпълни ли се ангажиментът за плавен и спокоен преход?
- Техническият преход към еврото премина много гладко - промяната на IT системите, банкоматите, ПОС терминалите. Нашите екипи се справиха отлично. ОББ бе първата, която пусна дигиталните си канали. На 1 януари в 5,00 часа сутринта всички клиенти имаха достъп до мобилното и онлайн банкирането.
Януари беше натоварен месец за нашите клонове, които трябваше да подпомагат клиентите при обмяната на левове. Но отново процесът премина много спокойно. Бих искал да благодаря на всички служители на първа линия, които положиха огромни усилия и често работеха дълги часове, за да подкрепят клиентите в този преход.
- Имаше ли достатъчно пари в брой в банковите клонове?
- Да, погрижихме сме за предварително зареждане още преди началото на годината. На практика
не сме имали недостиг на банкноти или монети
Понякога се случваше клиенти да искат големи количества монети и в редки случаи да се наложи да изчакат един ден, но това бяха изключения.
Трябва да се има предвид, че това е сложен логистичен процес - банковият сектор, БНБ и инкасо компаниите трябваше да работят в отлична координация. Искам да им благодаря, сътрудничеството беше много добро.
- Как реагираха клиентите - какви бяха най-честите въпроси, притеснения и поведения, които видяхте “на терен”?
- Клиентите реагираха много спокойно. Имаше някои въпроси към колцентъра относно техническите промени, но те бяха малко. В клоновете имаше опашки в началото, но всичко премина в добър ред и организация. Според мен това се дължи на две неща. Първо - банковият сектор беше добре подготвен и комуникира ясно какво да очакват клиентите. Второ - самите клиенти бяха много уважителни и разбиращи.
- Имаше ли разлика между големите и малките градове?
- В по-малките градове има по-малко служители в клоновете, което понякога означава по-дълго чакане.
В големите градове има много повече хора и бизнес клиенти, което също води до натоварване
Особено бизнес клиентите създадоха голям трафик - те имаха нужда от монети, депозираха левове, теглеха евро.
Затова в градовете с повече бизнес активност беше по-натоварено. Бяхме подготвени за това - осигурихме допълнителен персонал и каси. В ОББ например създадохме 35 специализирани кеш центъра за бизнес клиенти и ги насочвахме към тях. Клиентите се съобразиха и това помогна преходът да бъде плавен.
- Имате ли опит с преминаване към евро в друга държава и можете ли да сравните процеса спрямо този в България?
- Аз преживях въвеждането на еврото в Белгия, докато работех в KBC Group. Това беше през 1999 г. и процесът беше много различен. Тогава онлайн банкирането тепърва започваше и клиентите идваха в клоновете, за да проверят баланса си. Днес всичко е дигитално, но това означава, че дигиталните канали трябва да работят безупречно.
В Белгия по онова време имаше много по-малко кеш в икономиката. В България кешът все още е значителен, което прави обмяната по-интензивна. Освен това в Белгия хората бяха много по-напрегнати, защото страната беше сред първите, които въведоха еврото.
Обменният курс беше сложен - 1 евро беше 40 белгийски франка и хората се затрудняваха с изчисленията. В България курсът е много лесен - почти 2 към 1, икономиката вече работеше частично в евро. Затова стресът тук беше значително по-нисък, отколкото в Белгия.
- Очаквате ли кешът в България да намалее?
- Да, очаквам постепенно намаляване. Хората разбраха колко лесно е да се плаща с карта, с телефон, да се правят преводи през дигитални канали. Еврото помогна този процес да се ускори, макар че кешът няма да изчезне веднага.
- Обмяна на левове в евро може да се извършва без такси в търговските банки до края на юни. Очаквате ли тогава да има втора вълна на обмяна?
- Честно казано - да. Хората или искат да са първи, затова имаше опашки в клоновете в началото на януари,
или чакат до последния момент
Но бих посъветвал да не оставят всичко за последния момент - имаме още почти пет месеца.
- Какви са основните икономически ползи, които България започва да “консумира” още в първата година с еврото?
- По-ниски разходи, например няма такси за обмяна на валута. Освен това в момента много клиенти имат две сметки - една в български левове и една в евро. До края на февруари те ще могат да затворят една от тях безплатно, което също ще намали разходите им.
Минималните задължителни резерви на банките вече са освободени до голяма степен, което означава повече средства за кредитиране и инвестиции. Това може да помогне на икономиката да расте. Подобряването на кредитния рейтинг на България води до по-добра репутация за страната и по-евтино финансиране на суверенен дълг. Това
не се усеща пряко от хората, но е много положително за икономиката и страната
- Това ще привлече ли повече инвеститори?
- Може би еврото подобрява репутацията и кредитния рейтинг, което е важно. Това обаче не е единственият фактор, инвеститорите търсят и политическа стабилност, бюджетна дисциплина и разумни социално-икономически политики.
- А какво ще направи ОББ с допълнителната ликвидност?
- Ще запазим принципите си на кредитна политика. Ще можем да отпускаме повече заеми, но ще отпускаме заеми само на надеждни клиенти с добри проекти, както винаги сме правили и правим. Също така част от тези средства могат да бъдат инвестирани в държавни облигации, както и в алтернативни инвестиции, свързани с иновации.
- Какво ще се случи с лихвите по кредитите?
- Преди всичко лихвените проценти в България са сред най-ниските в Европа. За съществуващите заеми няма да има промяна. За новите заеми, поради увеличената ликвидност на пазара, смятам, че лихвените проценти могат да останат относително ниски в краткосрочен план. Това ще важи и за депозитите. В средносрочен план смятам, че лихвените проценти ще се доближат до европейските нива.
- Какви са очакванията ви за 2026 г. по отношение на икономически растеж - кои сектори ще са най-активни?
- През миналата година наблюдавахме много силен растеж в България - 2,9%, докато средният за Европа беше 1%. Нашето очакване е тази тенденция да се запази и през тази година с растеж около 3%.
Инфлацията също ще се запази умерена
на нива около 3-3,5%. Това са предпоставки за последващо развитие. Искам да подчертая, че тази позитивна нагласа не се дължи на еврото - да, то помага, но ключови са добрите икономически политики и бюджетната дисциплина.
- Потреблението ще продължи ли да бъде основен двигател на растежа?
- Вярвам, че това ще остане един от ключовите двигатели. Заплатите се увеличиха силно през последните години и ще продължат да растат, макар и вероятно не непременно със същите темпове. Какво правят хората, когато имат повече доходи -харчат повече и инвестират повече.
- Но последните данни на НСИ показаха, че нагласите на хората са да намалят разходите през следващите 12 месеца?
- В някои сектори потреблението или инвестициите може донякъде да се забавят - например при недвижимите имоти и покупките на автомобили. Секторът на недвижимите имоти нарасна с 30% миналата година, което е огромен растеж. Ако нарасне с 15% тази година, това пак ще бъде растеж, макар и не толкова голям.
Вторият двигател на икономиката ще бъдат инвестициите на местни и чуждестранни компании.
- След приемането на еврото кой е стратегическият фокус на ОББ през 2026 г.?
- Имаме няколко ключови приоритета. На първо място, искаме да продължим да развиваме и разширяваме бизнеса си съвместно с нашите клиенти. Причината KBC да инвестира толкова много в България е, че все още има много голям потенциал на пазара тук. Например
само около 10% от жилищните недвижими имоти са застраховани
Животозастраховането все още не е сред ключовите приоритети за българите, следователно има и значителен бъдещ потенциал. Инвестициите - в акции, взаимни фондове - все още са слабо развити и имат потенциал за растеж.
Искаме да се фокусираме и върху по-нататъшното подобряване на клиентското преживяване. Това означава автоматизация, опростяване и дигитализация на нашите услуги. Ще инвестираме много повече и в нови технологии, в изкуствен интелект. Също така в това, което наричаме екосистеми. Какво имам предвид - ако искате да си купите автомобил например, разглеждате уебсайтове.
Ние трябва да го знаем, защото тогава можем да се свържем с вас и да ви предложим лизинг. Трябва да имаме контакт и с дилърите. А след като сте купили автомобила, ви трябва застраховка, услуги за поддръжка. Ние като банка искаме да бъдем с вас във всички стъпки на вашата автомобилна мечта. Затова започваме да си сътрудничим с все повече външни партньори.
Ако сега влезете в нашето мобилно приложение, можете да си купите винетка, да запишете час за сервиз, да платите паркирането си. Ще направим същото и за жилищата, за пътуванията, за управлението на личното богатство.
- Как ще подготвите и мотивирате служителите за такъв тип работа?
- Третият приоритет са нашите хора и ние ще продължим да инвестираме в нашите служители. Убеден съм, че нашите служители на първа линия ще станат още по-важни сега, до известна степен именно заради дигитализацията и изкуствения интелект. Има толкова много фалшиви новини, че хората не се доверяват напълно на информационните технологии. За по-сложни продукти те търсят съвет от професионалист. Освен това ние сме социални същества и се нуждаем от човешки контакт. Една част от това е да говорите с вашия банкер лице в лице, а не чрез машина.
Четвъртият приоритет е свързан с това, че сме най-голямата финансова група в България.
Един от всеки трима българи е наш клиент
в някоя от нашите компании. Една от всеки две компании на пазара е наш клиент. Това ни дава много бизнес възможности, но и отговорност. Основно виждам няколко неща, с които можем да допринесем към общността. Затова ще продължим да полагаме усилия да обучаваме учениците и общностите по въпроси, свързани с лични финанси и финансова грамотност. Второто нещо, което можем да направим, е да подкрепяме младите предприемачи и стартъпите. И не на последно място, ние също така продължаваме да инвестираме в прехода към по-устойчива икономика. Правим това за самите нас, нашите дейности и операции, но и помагаме на нашите клиенти в техния преход.
От 1 януари 2025 г. Кристоф де Мил е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на ОББ, както и ръководител на екипа на KBC Group в България. Пристига в България през 2011 г. и през годините заема редица ключови постове. Кариерата му в KBC започва още през 1995 г. на различни позиции, включително управител на клон и регионален мениджър. Има магистърска степен по приложна икономика от Университета в Гент и MBA от INSEAD.