Крис Айзък: “България” звучи екзотично, представям си черно-бели филми от 60-те, в които шпионите са българи
Преди снимките на клипа към Wicked Game с Хелена Кристенсен си сменихме хотелските стаи. Приятелката ми звъннала, отговорила Хелена и ме заряза
Американският музикант и актьор Крис Айзък е сред най-разпознаваемите гласове в съвременния рок, със стил, вдъхновен от рокендрол традицията на 50-те години и характерна меланхолична романтика. С над четири десетилетия на сцена, той изгражда кариера, белязана от платинени албуми и световни турнета.
Най-емблематичната му песен Wicked Game се превръща в световен хит, а видеоклипът към нея, в който участва топмоделът Хелена Кристенсен, остава един от най-горещите и запомнящите се в музикалната история.
Освен като музикант Айзък се изявява и като актьор, участвайки във филми и телевизионни продукции.
На 22 юни той ще пее за първи път в България по покана на "Фест тийм" в столичната Vidas Art Arena.
- Имате дълга и впечатляваща кариера. Като погледнете назад, кой момент все още ви се струва нереален?
- Бях отишъл в дома на Рой Орбисън, за да свиря на китара с него, да пеем и да пишем песни. Беше ме поканил в собствената си къща и бяхме седнали горе в една стая, свирихме, разказвахме истории, шегувахме се и пеехме заедно. След дълго свирене казах “Лека нощ!” и се престорих, че това ми се случва всеки ден. Изминах около 15 метра зад ъгъла на къщата с китарата в ръка. Когато бях на достатъчно разстояние, където вече не можеше да ме види, подскочих във въздуха и извиках като малко дете. Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми. Беше като да срещнеш своя герой, той да те прегърне и да те приеме като приятел.
- Песните ви са много емоционални. Такъв ли сте и в реалния живот?
- Мисля, че усещам емоциите много дълбоко, но понякога ми е трудно да бъда близък с хората. Смятам, че ми е по-лесно да изразя чувствата си чрез песен, отколкото в разговор лице в лице. Мисля, че съм по-срамежлив, отколкото бих искал да бъда.
- След толкова години турнета различно ли се усещате сега в сравнение с началото на кариерата ви?
- Да, различно е. Когато си на 20 години, нямаш пари, ядеш сандвич с фъстъчено масло и чаша вода и това ти е достатъчно да издържиш деня. Стоиш буден цяла нощ, свириш на китара и на следващия ден пак работиш без проблем. След повече от 40 години се научаваш да се щадиш. След концерт хората ме питат: “Крис, не искаш ли да излезеш и да покупонясваш?”, но аз отказвам, мисля за гласа си, защото трябва да пея и на следващия ден. Сега съм по-скоро като бейзболист или друг вид спортист, който мисли за следващия мач и трябва да се пази. Когато съм на път, всички очакват, че постоянно съм по партита, пълни с момичета и наркотици.
Не пия. Никога не съм пушил цигара, не пуша марихуана
Не съм от хората, които купонясват. Но във всеки хотел,който отсядам по време на турне, посещавам фитнеса.
- Има ли песен, която винаги ви носи удоволствие да изпълнявате на живо?
- Ако трябва да съм честен, нямам една любима песен. Хората ме питат дали ми омръзва да пея Wicked Game, Blue Hotel или Baby Did a Bad, Bad Thing, или други фаворити на публиката. Обичам да ги изпълнявам. Всяка вечер е различна, защото всяка публика носи своята специфична енергия. Репетирам целия си сет преди всяко турне. Вчера работих с басиста си. В момента съм в Нашвил, репетирам у нас. Просто сядаме в хола, свирим и пеем. Харесва ми да се събираме вкъщи и да се подготвяме за предстоящите концерти, добра практика е, но е като работа. А на сцената е забавление, защото виждам реакцията на хората и мога да прочета по лицата им дали им харесва.
- Когато написахте Wicked Game, предполагахте ли, че ще се превърне в класика?
- Не, изобщо не съм мислел, че ще стане такъв хит. Не съм добър в това да предвиждам коя песен ще стане популярна. Някои от любимите ми песни може да не са тези, които хората обичат най-много. Когато написах Wicked Game, я представих на бандата. Тогава
репетирахме в мазето на стара къща с мръсен под
Спомням си как си помислих, че звучи добре. Харесваше ми да я пея и имаше хубава мелодия. Когато започнахме да я изпълняваме на живо в малки клубове, беше много странно, хората просто замлъкваха и слушаха. Това не се случва често.
- Какво си спомняте от снимките на клипа, в който участва Хелена Кристенсен?
- Снимахме видеото в Хавай. Първото видео, което бяхме направили, беше режисирано от Дейвид Линч за негов филм, но по-късно се наложи да направим второ, за да може песента да се пуска по-дълго по музикалните телевизии. И така аз и Хелена се озовахме в Хавай. Когато пристигнахме, ме бяха настанили в голям апартамент на много красив и луксозен хотел. Попитах къде е Хелена, и ми казаха, че е в обикновена стая в друг хотел. Веднага ги накарах да разменим стаите, защото моята беше по-голяма и по-подходяща за нея. С големи огледала и хубава светлина, така че тя би могла да се гримира и оправи по-удобно. Сменихме ги. После в три сутринта приятелката ми се обадила, докато Хелена е в апартамента. Никога не чух края на тази история. Приятелката ми така и не повярва, че между нас не е имало нищо.
- Къде намирате вдъхновение днес?
- Животът е пълен с вдъхновение 24 часа в денонощието. Винаги си нося малко тефтерче, в което си записвам идеи постоянно. Пиша си бележки, дори начало на песни. Фактът, че хората продължават да идват и да слушат музиката ми, ми дава причина да пиша нови песни. Домът ми изглежда като музикален магазин от 60-те, който е избухнал - китари, барабани и пиано, а в средата на хола - микрофон на стойка. Това са моите играчки.
Така и не пораснах,
играчките ми са навсякъде Просто е толкова забавно да свириш. Когато съм на турне и имам свободен ден, хората ме питат какво ще правя, отговорът винаги е един и същ - ще пея. Хубавото е, че като нямам шоу вечерта, няма нужда да се пазя и мога да си позволя да пея през целия ден. Като чуят този отговор, всички се изненадват, а аз просто обичам да пея.
- Имало ли е момент, в който сте мислили да се откажете от музиката?
- Никога! Не съм си го и помислял. Бях казал на приятел веднъж, че музиката е единсвеното нещо, в което ме бива. Когато не съм на турне и трябва да върша обикновени неща, като да подновя шофьорската си книжка или да си оправя данъците, се обърквам. Дори бъркам деня за изхвърляне на боклука. Единственото нещо, в което съм наистина добър, е да пиша песни и да пея на сцена. И това обичам. Това искам да правя.
- Какво очаквате от концерта си в София, България?
- Може да звучи глупаво, но сме много развълнувани да посетим България, защото не сме били там. Не знаем много за нея и звучи екзотично. Нямам никаква представа как е наистина. Когато чуя “България”, си представям черно-бели филми от 60-те години, в които шпионите са българи. Вероятно е същото, както ако някой в България си представя Калифорния само с каубои. Нямам търпение да дойда.