Под 1% от хората прехвърлят парите си от втора пенсия в НОИ, а над 250 млн. евро са изплатени на наследници
Нека започнем с прост факт - пенсионната тема не е счетоводство. Това е въпрос на достойнство, сигурност и доверие.
Днес обсъждаме надграждане на допълнителното пенсионно осигуряване, което засяга почти 5 милиона българи и техните наследници. Активите на пенсионните фондове към 30 септември 2025 г. са 15 млрд. евро, като близо 2,5 млрд. евро са доходност от последните три години. Имаме ресурс. Въпросът е дали го управляваме така, че да носи реална полза за хората и за икономиката.
Контекстът е тежък. България се намира в сериозен демографски преход. За периода 2022–2070 г. населението се очаква да намалее с 23,1% – един от най-резките спадове в ЕС. И още по-конкретно - до 2030 г. в пенсия ще излизат 100–110 хиляди души годишно, а на пазара на труда ще влизат 50–55 хиляди. Това поставя огромен натиск върху първия стълб – солидарния модел. И върху бюджета.
И тук е основният смисъл на законопроекта - да смекчи разликата между получавания и необходимия пенсионен доход и да даде инструменти за по-висок заместващ доход от втория и третия стълб.
Работата по този законопроект не е от вчера. Тя тече от няколко години. Още през 2024 г. имаше проучване на обществените нагласи от Националния център за парламентарни изследвания.
Изводите са тревожно ясни. Запознатостта с пенсионната система е ниска. Гражданите искат пенсия, основана на принос, и виждат сигурност в поне два източника на доход. Желанието за доброволно осигуряване е високо, ако има финансови възможности и доверие. Доверието се гради с правила, които дават предвидимост, справедливост и модерна защита.
И още - прегледът на частното пенсионно осигуряване от ОИСР през 2024 г. дава положителна оценка, но и конкретни препоръки. Включително за подфондове с различен рисков профил, преосмисляне на минималната гарантирана доходност, по-адекватни таблици за смъртност и по-реалистични допускания за продължителност на живота. Този законопроект се отнася точно до това: модернизация, конкурентност, по-добър дизайн на системата.
Законопроектът има три ясни направления:
Първо: модернизация на продуктите и услугите – натрупване и изплащане.
Въвежда се многофондова система - динамичен, балансиран и консервативен подфонд. Защо? Защото рискът и хоризонтът на човек на 25 не са същите като на човек на 58. Дава се възможност за инвестиционен избор с оценка на рисковия профил чрез въпросник и с информиране и консултиране. Това не прави хората „заложници" на една стратегия, а ги прави участници.
Паралелно се развива фазата на изплащане. По-добро управление на риска от преживяване, предвидимост и справедливост. Предлагат се общи фондове за пожизнени пенсии и разсрочени плащания, възможност за обединяване на средства от различни фондове за по-висока пенсия и по-малко такси. Въвеждат се и по-реалистични параметри при изчисляване. Включително отпадане на техническия лихвен процент и по-добри таблици за смъртност, с което се цели по-справедлива система за определяне и актуализация.
Второ: повече средства за осигурените лица – чрез доходност и по-ниски такси.
Разширяват се инвестиционните възможности - ETF-и, пазари за растеж, алтернативни фондове, инструменти за инфраструктурни проекти. Това означава по-добра диверсификация и потенциал за по-добра доходност.
Същевременно се премахва механизма за „минимална доходност", който води до стадно поведение и прекалено консервативни стратегии. Вместо това се въвежда пазарен бенчмарк, който позволява ясна съпоставимост и стимулира реална конкуренция. Дружествата, които системно не са конкурентни, ще бъдат изключвани от служебното разпределение. А то и сега държи трайно много висок дял. Тук посланието е: служебният избор не е „на произвола", а трябва да е в полза на хората.
И не на последно място – таксите. Предвижда се значително намаляване на максималните удръжки и въвеждане на двукомпонентна инвестиционна такса – част върху активите и част според резултата. Тоест, възнаграждение за управление, но бонус само при реална доходност. Това е честно.
Трето: стабилност на системата – по-високи капиталови изисквания.
При многофондов модел и по-активно инвестиране е разумно да се вдигнат капиталовите изисквания към дружествата, за да се гарантира стабилност при неблагоприятни пазарни условия и защита на натрупванията и гаранциите във фазата на изплащане.
Има и още един важен стратегически елемент: инвестиции в България.
Към момента около 67% от портфейлите се инвестират в чужбина. Международната диверсификация е нормална, но когато мащабът е такъв, въпросът е: защо българските пенсионни спестявания да развиват основно чужди икономики, а ние да се чудим откъде да финансираме железопътна, енергийна, дигитална, водна и социална инфраструктура? Пенсионните фондове могат да са двигател на дългосрочен капитал за стратегически проекти – при ясни правила, прозрачност и гаранции.
Накрая – за доверието. Под 1% от хората прехвърлят партидите си към първия стълб. И над 250 млн. евро са изплатени на наследници – доказателство, че тези средства са лични и работят.
Това е законопроект за по-високи бъдещи пенсии, по-добра защита, по-справедливи правила и по-зрял капиталов пазар.
Защо точно сега? Защото демографията няма да чака по-удобен парламент. А времето на осигурените лица тече сега.
Истинската социална политика е тази, която овластява хората, а не ги прави зависими. Която осигурява свобода с мрежа за безопасност.
*Пост на шефката на социалната комисия в НС Деница Сачева във фейсбук