С The Вootleg Beatles София чу парчета, които ливърпулската четворка не е пяла на живо
Трибют групата е свирила през 2002 г. на юбилеен концерт за английската кралица
Песните на “Бийтълс” пристигнаха “на живо” и в София! За два часа животът на мнозина от нас премина като на филм от сцената в НДК - с феноменалния музикален проект The Bootleg Beatles.
Създаден преди 40 години, той и до днес пренася на сцената за поколенията магията на концертните изпълнения на оригиналите.
Всичко започва с мюзикъла Beatlemania на бродуейска сцена и след това на лондонската Уест енд. Успехът от автентичното присъствие е толкова голям, че след представленията е създадена трибют групата със странното допълнение bootleg (неофициално, нелегално…), която изнася над 4000 концерта при огромен интерес и пълни зали и до днес. През 2002 групата е поканена на юбилеен концерт за английската кралица, където хедлайнер е самият Пол Маккартни, свирят на най-реномираните музикални сцени и фестивали във Великобритания, САЩ и по света. Слушайки ги, Джордж Харисън се обръща към “двойника” си:
“Ти май знаеш по-добре от самия мен акордите на песните…”
Уникалното музикално преживяване е микс от три компонента: сцена и звук, оригинален репертоар, талантливо изпълнение.
На сцената са разположени оригиналните усилватели и тонколони VOX от 60-те години, превърнали се в стандарт на тогавашното рок звучене, мечтани и описани в биографичната книга на “щуреца” Кирил Маричков. Китарите са Rickenbacker (на името на създателя на електрическите китари) и прословутия “цигулков” бас с марката Hofner. Сета барабани Ludwig е 1:1 като този на Ринго с името на групата върху големия барабан (“касата”). Звукът в залата е автентичен, в ушите на музикантите няма слушалки, а сценични монитори и поразява с перфектен баланс на гласовете и инструментите. Още при първите акорди в очите на мнозина хора около моята възраст имаше сълзи, а през съзнанието ми започнаха да преминават картини и спомени от живота, когато всяка новоизлязла песен на “Бийтълс” имаше вкус, мирис, надежди, приятелство, любов и много, много мечти! На големия екран над сцената се появиха сцени от филми, реклами и графики от епохата, които запълваха времето при “смяната” на репертоара, той пък изграден в четирите части, кореспондиращи на ключовите периоди в творчеството на “Бийтълс”. Всеки един от тях бе съпроводен от смяна на костюмите, инструментите, поведението на сцената, начина на пеене на микрофоните,
дори неизменната дъвка в устата на Джон,
така характерна за последните години с “Бийтълс” и началото на соловата му кариера!
Първата част започна с Please please me, премина през няколко от най-популярните хитове като Help, Yesterday и други, за да изправи публиката на крака за танц с Twist and shout.
Втората част започна с емблематична смяна на костюмите и бе посветена на периода, който преобръща представите за поп и рок музиката на 60-те с издаването на концептуалния албум Sgt.Peppers.
Третата и четвъртата част бяха посветени на песните от “Белия албум” Abbey road и прощалния Let it be. Бисът, както се очакваше, остана за Hey Jude с вокалите на цялата зала! Всичко приключи с The End - последната песен, записана заедно от четиримата музиканти, която съдържа единственото соло на барабаниста Ринго в цялата история на групата!
Изпълнителите: през годините общо 14 музиканти, певци и мултиинструменталисти, влизат в “ролята” на ливерпулската четворка. На сцената в НДК имаше две съвсем млади попълнения - от последните две години и то като основните Джон и Пол. Силно ме впечатли 22-годишният басист в ролята на Пол Маккартни - Майлс Фризел, роден и отраснал в Меката на кънтри музиката Нешвил, щата Тенеси/САЩ. Без да е левичар,
той се учи да свири бас с лявата ръка,
за да бъде досущ като своя идол! И го прави перфектно: бас линиите на всички песни, които изсвири пресъздадоха с изключителна точност майсторството на басиста Маккартни. А соло китаристът Стивън Хил, Джордж Харисън в групата повече от 10 години, бе единодушно най-сполучливото “копие на оригинала”: от мустаците, начина на свирене, прическата и раираните панталони до дискретната усмивка на “най-тихия” бийтълс.
От двете страни на групата деветима класически музиканти с духови инструменти, щрайх и перкусии пресъздадоха неповторимата “класическа” картина от аранжиментите на “петия” бийтълс Джордж Мартин. Тяхното изпълнение започна с All you need is love и премина през повечето песни от “сержанта”. Да припомним: след 1966 г. “Бийтълс” не правят живи концерти и споменатите по-горе албуми, съдържащи гениални и вече много по-сложни песни, не са изпълнявани “на живо”. Изключение прави 40-минутният концерт на покрива на Apple! Ето защо пресъздаването им от трибют групи като The Bootleg Beatles, в този разширен състав, има особена стойност за феновете и публиката.
По-горе споменах моят музикален вдъхновител и приятел Кирил Маричков от “Щурците”. Седейки на първите редове до сцената, за да виждам и чувам всичко “на една ръка разстояние”, си мислех колко хубаво щеше да бъде, ако Киро беше все още жив, за да слушаме и коментираме заедно преживяването. И изведнъж, точно пред мен, се озова друг, единствен останал близък “щурец” и любим приятел - Валди Тотев. Развълнувани, направихме бърз анализ на концерта и коментирахме факта, че всички песни, до една, бяха изпълнени и изпяти в оригиналните тоналности, което може да бъде направено само от много млади и талантливи музиканти! В силния си и най-продуктивен период “Бийтълс” са около 8 години заедно, а когато се разделят, нямат навършени 30 години!
Ето защо “живото” музикално преживяване на песните ни донесе огромна радост!