Минималната заплата у нас най-ниска, но българинът пазарува с нея повече от чех, естонец и латвиец

09.02.2026 09:10 Христо Николов
Минималната заплата в България остава най-ниската в ЕС, но има по-голяма покупателна способност от тези други държави.

От януари е 620,20 евро, но купува стоки, които в другите държави от ЕС струват над 1000 евро

От началото на тази година минималната работна заплата у нас е 620,20 евро, но с нея българинът може да купи стоки и услуги, които за средния европеец струват 1039 евро. Това излиза от първото за годината преизчисляване на покупателната способност на минималните заплати в Евросъюза, което прави Евростат. Следващото преизчисляване ще е през второто полугодие.

Това премества страната ни в по-горната група държави – там, където паритетът на покупателната способност е над 1000 евро. Така страната ни изпреварва вече не само Естония и Латвия, както беше до края на миналата година, но и Чехия, и се доближава до Словакия, Малта и Унгария.

В 22 от 27-те страни-членки на ЕС съществува законно установена минимална работна заплата. Няма нито една европейска държава – поне сред тези, в които има минимална заплата, в която покупателната ѝ способност да е намаляла в сравнение с миналата година. Но все пак в седем тя си е останала същата както през 2025 г., независимо дали номиналният ѝ размер се е променил, или не - Словения, Румъния, Люксембург, Испания, Гърция, Естония и Белгия.

В номинално изражение минималната заплата в България от 620,20 евро продължава да е най-ниската в Евросъюза, но все пак тя

има по-голяма покупателна способност от тази в Чехия,

където номиналният ѝ размер от 1 януари 2026 г. е 22 400 чешки крони, или 924 евро, Естония (886 евро) и Латвия (780 евро).

Eвpocтaт използва т.нар. стандарт на покупателна способност (ППС), чрез който може по-точно да се сравни къде колко струва една определена кошница от стоки и услуги, защото в държавите от ЕС разходите за живот се различават съществено.

Така покупателната способност на българската минимална работна заплата за първи път в историята отговаря на над 1000 евро пapитeт нa пoкyпaтeлнa способност, по-точно на 1039 евро, което я поставя пред Чехия, където номиналната заплата е 924 евро, но реално е 1009 евро. Също и пред Латвия, където тя е 780 евро, но с нея може да се купят стоки, които средно за Европа струват 954 евро, както и пред Естония, където минималната работна заплата от 886 евро е равна и на нейния еквивалент в покупателна способност.

По същия начин стоят нещата и в другия полюс на тази класация. Номинално

най-висока е минималната заплата в Люксембург - 2704 евро,

но малката държава е толкова скъпа, че това съответства на 2035 евро и Евростат я поставя на второ място след Германия.

В самата Германия минималното заплащане в момента е 2343 евро, но цените правят така, че покупателната способност на тази заплата е като за 2157 евро и Германия излиза на първо място в ЕС, въпреки че по номинална стойност на заплатата е трета.

В Ирландия пък е обратното – тя се нарежда веднага след Люксембург по номинална минимална заплата, която е 2391 евро, но поради високите разходи за живот всъщност е на пета позиция (виж инфографиката).

В същото време България, Унгария, Литва и Словакия са с най-големи скокове на минималната заплата по покупателна способност - с над 11 на сто.

У нас фактор за това е автоматичният механизъм зa вдигaнe нa минимaлнaтa зaплaтa cпopeд движeниeтo нa cpeднaтa. Това е политика, силно критикувана от бизнеса, която обаче съществува в още десетина държави от Евросъюза.

За отбелязване е, че в Чехия, която тази година изпреварваме, точно в момента се води дебат как да се индексира минималното заплащане и

надделява мнението да е 47% от средната заплата

В момента там минималната заплата се определя на база на прогнозната средна за предстоящата година и през 2025 г. бе 43% от прогнозата.

Когато преди 4 години ЕС прие директивата за минималната работна заплата, имаше интензивни дебати за начина, по който трябва да се определя. Едно от настояванията на държави като Франция, Германия и Белгия беше методиката да отчита и реалната покупателна способност на минималната заплата. А Швеция, Дания и Финландия настояваха да се обвързва и с производителността на труда. В крайна сметка директивата реши всяка държава да избере точната методика, като изискването е само тя да отговаря на два основни критерия – количествен, т.е. да взема предвид инфлацията и средната работна заплата, и качествен, т.е. да държи сметка за равнището на издръжката на живота. 

Други от От страната и света

Мъж преби жена си в село Лясково

Мъж преби жена си в село Лясково, съобщават от областната дирекция на МВР-Добрич. На 6 февруари, около 18:25 часа в село Лясково, е задържан 27-годишен мъж, известен на МВР

Вижте кадри от изтеглянето на кемпера, в който бяха открити трите тела край Околчица (Снимки)

Продължава разследването на тежкото престъпление във Врачанския балкан, след като вчера бяха открити още три тела в кемпер в труднодостъпна местност край връх Околчица, съобщи bTV

Съдът в Смолян осъди строителна фирма да плати 760 хиляди лева обезщетение

Общо 760 хил. лева обезщетения за неимуществени вреди ще трябва да заплати строителна фирма от Смолян на близките на работник, загинал при трудова злополука на строителен обект в града

Прокуратурата и МВР обявяват какво се е случило в Петрохан и Околчица днес

Прокуратурата и МВР ще обявят днес официално какво се е случило в хижа "Петрохан", където бяха открити трима мъртви мъже, и в подножието на връх Околчица, където в кемпер бяха открити още три трупа

Отвориха кемпстоп в подножието на Царевец във Велико Търново

Община Велико Търново реализира градски кемстоп в подножието на крепостта Царевец. Инициативата е в подкрепа на туризма с кемпери и каравани, който е все по-популярен както у нас, така и в Европа

>