"Грешници" разказва за гангстери и вампири, но всъщност е за силата на музиката и е фаворит за "Оскар"
16 пъти номинираният тази година филм е вероятно ще вземе главната статуетка на Филмовата академия
Понякога на рокконцерт, но само при изпълнения на живо, се получава така: китаристът прави уникално соло, фронтменът пее така, все едно му е за последно, а барабанистът блъска барабаните в адски (или райски) ритъм.
Тогава публиката би могла да изпадне в транс и буквално да усети изменения в съзнанието, сродни с въздействието на наркотици. Музиката става портал към паралелен свят и засенчва реалността. Киното не познава такива случаи, разбира се, с много редки изключения, но според критиците "Грешници" на Райън Куглър (16 номинации за тазгодишния "Оскар", което е рекорд) е именно това, което потвърждава правилото.
За 38-годишния режисьор и близкия му приятел, негово алтер его и набор, актьора Майкъл Б. Джордън (Б-то е, за да не го бъркат с адаша му - великия баскетболист), новият филм е моментът на истината. Кариерите на двамата тръгнаха нагоре през 2013 г. след премиерата (и двойна победа - награди и от журито, и от публиката) на нискобюджетния "Инцидентът на станция "Фрутвейл".
Емоционалният инди хит бе предвестник на движението Black Lives Matter и стана не просто драма за насилието на полицаи над афроамериканци, но и почти правозащитен манифест.
През 2015 г. Куглър преоткри себе си във формата на холивудския блокбастър, с който преосмисля една от иконите на Холивуд - "Роки", с неочакваното продължение на сагата със спиноф сикуела "Крийд: Сърце на шампион". В главната роля отново е Джордън.
Три години по-късно пък Куглър сътворява истинска революция с "Черната пантера", където музиката е на Кендрик Ламар, а приятелят му играе харизматичния антагонист Килмонгър. Филмът доказа, че и кинокомикс с тъмнокож супергерой може да стане световен хит. Продължението обаче не повтори сензационния успех.
Тогава Куглър решава да играе вабанк и предлага на Warner Brothers оригинален сценарий за високобюджетен потенциален хит за Американския юг от началото на 30-те години. В него на Майкъл Б. Джордън са отредени две роли - на близнаците Смоук и Стек, които всъщност се казват Илайджа и Илайъс.
Те са ветерани от Първата световна война, калени не само по европейските фронтове, но и в мафиотските битки. Връщат се от Чикаго, където са работили за Ал Капоне, в родното си градче достатъчно замогнали се. С парите си купуват склада на бившата дъскорезница от местен расист и за рекордно кратко време откриват там джук джойнт (Juke joint). Така местните наричат евтините, често нерегистрирани заведения за жива музика, танци, хазарт и алкохол, обикновено собственост на афроамериканци от югоизточните щати. Персонала - музиканти, барман, охрана, близнаците набират сред стари познати и роднини.
Действието неслучайно е пренесено в 1932-а в градчето, което именно през тази година напуска, за да загине през 1936 г. и по този начин да стане основател на прочутия "Клуб на умрелите на 27 г. музиканти" - Робърт Джонсън. Той е гениален и се смята за един от основоположниците на акустичния блус. Според градските легенди бил продал душата си на дявола, за да свири най-добре в света, а без неговото име не минава нито една класация на най-добрите китаристи.
Така малкият братовчед на близнаците гангстери - Сами (дебют и запомняща се роля на Майлс Кейтън), който пише потресаващи парчета и ги изпълнява със забележителен акомпанимент на китара, е проекция на съдбата на Джонсън. Но всичко е честно - Кейтън наистина свири и пее сам.
Разбира се, Смоук и Стек имат и скрити мотиви за завръщането, но в техните планове се намесват (как иначе) белите. При това не полицията, местните бандити или дори ку-клукс-клан, които присъстват във филма, а вампирите. Те са успели да се измъкнат от преследващите ги индианци, но като чуват божественото изпълнение на Сами, решават същата нощ да вкусят от свежата кръв на клиентите на бара, които се събират на по питие и блус на живо.
Със сюжета и структурата от две части "Грешници" напомня най-много за "От здрач до зори" на Робърт Родригес с Джордж Клуни, Куентин Тарантино, Харви Кайтел и Джулиет Луис. Като при това филмът на Куглър при съпоставима енергия е по-малко жизнерадостен, но е по-дълбок и философски. А последните десетина минути, които са нещо като епилог, са най-близо до вампирската романтика "Само любовниците остават живи" на Джим Дармуш (онзи, който направи "Дух куче: Пътят на самурая").
Някои зрители може да обвинят авторите в расизъм. Един вид вампирите са бели, които пият кръвта на афроамериканците. Но "Грешници" далеч не е устроен толкова елементарно. Даже самото име се съотнася с двамата близнаци, които също са пролели много невинна кръв като гангстери, но може да бъде използвано и по адрес на други непривилегировани групи - в това число и бедните гладни ирландци, които се превръщат в идеални вампири. Все пак с какво кръволоците са по-лоши от мафиотите? Освен епизодично появяващите се индианци, които са по петите на древното зло, но мълчаливо отстъпват в неравната борба с него, фактически всеки герой във филма има грехове.
Но Куглър и не мисли да задълбава в четене на морал. Неговият лайтмотив е яростното настояване за свобода, потребността, която е способна да измени етическите принципи и самата същност на определен човек.
Истината е, че това би могло и да не сработи, ако Райън Куглър бе решил да прави филм само за расизма в САЩ преди 100 години или за вампири. Но всъщност "Грешници" преди всичко друго е един от най-потресаващите филми за музика. Най-добрите сцени във филма са свързаните с живи изпълнения. Сред тях изпъква едно от импровизациите на Сами с китарното му соло.
Ключов съавтор във филма и верен приятел на Куглър още от първия му филм е шведският композитор Лудвиг Йорансон, носител на четири "Грами" и два оскара за "Черната пантера" и "Опенхаймер". Той създава за "Грешници" няколко експресивни оригинални теми, но освен това привлича толкова феноменални музиканти, че саундтракът вече е смятан за бъдеща класика.