До 20 изборни секции във Великобритания, САЩ, Турция и страните извън ЕС (Обзор, графика)
Във Великобритания ще има по 79 гласуващи на час, сметнаха от ПП-ДБ
8 пъти по-малко ще бъдат секциите в Турция на предстоящите парламентарни избори. Това бе разписано с промени в Изборния кодекс, които депутатите приеха късно в четвъртък след 12-часово заседание, прекъсвано многократно от почивки, проверки на кворум и други процедурни хватки.
Така година след като отвориха изборните правила, депутатите приеха една основна промяна - ограничаване на секциите в страни извън ЕС до 20. В бройката не влизат дипломатическите и консулските представителства. Вносителите от "Възраждане" не скриха, че промените са насочени конкретно към гласовете от Турция, но противниците на идеята подчертаха, че така се ограничават изборни права не само в южната ни съседка, а и в страни с големи български общности като Великобритания, САЩ и Канада например.
На последните парламентарни избори през октомври 2024 г. секциите зад граница бяха около 710 в 57 държави без Украйна, Ливан, Израел и Иран. Над 160 бяха местата за гласуване в Турция, във Великобритания и Северна Ирландия имаше по 112. В САЩ бяха над 50. Виж още данни в карето и инфографиката по-долу.
Орязването на секциите на 20 мина със 117 гласа "за" от ГЕРБ, "Възраждане", ИТН и БСП, 89 "против" от ПП-ДБ, ДПС-НН, "Величие" и АПС, а 10 от МЕЧ се въздържаха.
По време на проточилото се заседание бяха направени и няколко опита за редакционни промени на цифрата - на 70 (от АПС) или на 30 (от ГЕРБ), но те не минаха. Както и това на ПП-ДБ - секциите да са до 100.
В началото ПП-ДБ опитаха да вкарат в закона и експериментално дистанционно електронно гласуване, но ги подкрепиха само 82-ма (техните, "Възраждане", МЕЧ и "Величие"). А самата правна комисия бе постановила, че искането е недопустимо.
Дебатът повдигна и въпроси като
говорят ли сънародниците ни в чужбина български език,
плащат ли данъци у нас, както и за намесата на Турция в българските избори. А още в самото начало на дебатите шефът на групата на БСП Драгомир Стойнев лансира екстравагантна идея - сънародниците ни в чужбина да си платят самолетните билети и да дойдат у нас да дадат гласа си.
На последния парламентарен вот във Великобритания са гласували над 20 хил. души в 112 секции. Това означава, че ако секциите се ограничат до 20, ще има по 79 гласуващи на час, сметна Деница Симеонова от ПП-ДБ. И обясни, че в Лондон ще има 8-10 секции, а другите ще в останалата част на страната.
Хората ще пътуват с часове, да чакат на опашки,
без да има гаранция, че ще могат да упражнят правото си на глас, каза депутатката.
Във Великобритания секциите ще са 24, а в една такава може да гласуват и 1000 души, контрира Стоян Таслаков от "Възраждане". В Страдфорд видял 1500 човека да гласуват. 24 секции спокойно може да обслужат 21 хиляди, които гласуват във Великобритания, сметна той. Според него в най-големия пик гласуващите там са стигали до 30 хиляди. От АПС и ДБ призоваха президентът Илияна Йотова да наложи вето на промените в Изборния кодекс.
Последва дълъг и емоционален спор има ли турски партии в България.
АПС и ПП-ДБ губят при таван на секциите в страните извън ЕС
ГЕРБ и БСП пък ще намалят досегашните си загуби, смята проф. Михаил Константинов
Вотът на сънародниците ни в чужбина на 7-те парламентарни избори от 2021 до 2024 г. намалява до около 140 000 гласа на последните два през 2024 г. Това показват изчисления на “24 часа”.
Най-много българи зад граница са били пред урните през ноември 2021 г. - 225 750, когато сме избирали президент. На вотовете за Народно събрание между 2021 и 2023 г. чужбинските гласове са се движили между 170-175 хиляди.
Въпросът е колко ще са, ако парламентът гласува окончателно поправката в Изборния кодекс, според която броят на секциите се сведе до максимум 20 за всяка страна извън ЕС и по- специално Турция, САЩ и Великобритания.
Данните от последните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. показват, че най-висока подкрепа зад граница са получили АПС - 23%, и ПП-ДБ - 21%.
Третата позиция е за “Възраждане”, за които са гласували 13%, четвърта - за “ДПС-Ново начало” с 9,9% вот. Следват ги ГЕРБ с 8,1%, “Величие” със 7,7% и ИТН със 7,1%. Най-слабо популярни в чужбина са били МЕЧ (4,8%) и БСП (1,8%).
Според проф. Михаил Константинов, към когото се обърнахме за коментар, мандатите се променят тогава, когато пропорциите в чужбина са различни от тези в страната. “Това е аксиома при пропорционалните системи. И затова единствените, при които има силна диспропорция в тяхна полза от чужбина, са “Алиансът за права и свободи” на Ахмед Доган, за който процентът на гласовете от чужбина е 3 пъти по-висок от този в България. Това е и причината да прибавят един мандат оттам. При таван до 20 секции в страните извън ЕС АПС ще се окаже в губеща позиция. Същото се отнася и за ПП-ДБ, които до момента се представяха добре в чужбина”, коментира за “24 часа” изборният експерт.
Обратното - губещите до момента ГЕРБ-СДС и БСП ще спечелят от поправката, ще намалят загубата.
По думите на математика печалбите и загубите ще са малки - по 1-2 мандата.
Според много анализатори таванът на секциите ще удари и Румен Радев, защото винаги досега новият играч е печелил солидна подкрепа зад граница - както бе със Слави Трифонов и “Промяната”.