Йордана Фандъкова: “Размразих” рейтинга - осъзнах, че за младите той означава по-качествено образование
Насърчи конкуренцията, запозна бизнеса с университетите, ускори реформите, а "24 часа" го направи видим
20 ректори, бизнес лидери, 8 министри на образованието и още 200 българи, които ценят пътя нагоре, който висшето образование чертае за поколения, се събраха за 10-и път на "Академичните оскари" във вторник. Церемонията, която медийната платформа "24 часа" организира, отличава университетите с челни места в рейтинга на висшето образование. За дефицита на лидери и изграждането им се говори на събитието, продължило близо 3 часа. Домакини на "Академичните оскари" бяха проф. Николай Вълканов и съпругата му инж. Румяна Вълканов, в чиято сграда NV Tower бе церемонията. Седем бивши министри на образованието бяха на церемонията. Попитахме ги за лидерството и за уменията, които да създават университетите. Ето отговорите на Йорданка Фандъкова, която сега е депутат от ГЕРБ и председател на комисията по външна политика в НС
- Кои конкретни умения университетите трябва да развиват, за да преодолеят нарастващия дефицит на лидерство днес, г-жо Фандъкова? И къде според вас висшето образование в момента не подготвя достатъчно бъдещите лидери?
- Висшето образование има за цел да подготви младите за бъдеща реализация в различните сфери.
Лидерството е нещо, което не може да се подготви в академична среда. Но примерът на преподавателите, на лекторите, на представителите на бизнеса, които все повече влизат в университетите, вече може да създаде тези нагласи и умения.
Така че за мен все повече висшето образование застава в дневния ред на обществото. А това е най-важното, защото обществото е това, което може да окаже натиск на политиците да инвестират повече в образование, във висшето образование и в младите хора.
- В каква посока трябва да се развива висшето образование у нас, така че да среща нуждите на пазара на труда, към по-тясна практическа подготовка или към по-широки умения? И как държавата може да подпомогне този преход?
- Всъщност и към двете. Изисква се от днешното образование самото то да бъде достатъчно гъвкаво и да подготвя младите хора с умения, които да им позволят да се адаптират в непозната бъдеща среда.
Никой не знае в бъдеще кои професии ще останат и кои ще се търсят. Но базовите познания, от една страна, и умението да можеш да си адаптивен, да си гъвкав, да продължаваш да учиш, ще помогнат на младите хора да избират не една, а няколко свои професии.
Има проучвания, които показват, че днешните студенти ще сменят средно четири различни професии в своя живот. Не четири работни места, а четири различни професии.
Това означава, че ние трябва да ги подготвяме за тази възможност. В този смисъл искам да поздравя специално екипа на "24 часа" за това, че вече 10 години прави събитие, което наистина поставя образованието на дневния ред на обществото чрез медията.
Искам да благодаря и за нещо друго. Тъй като съм поканена като бивш министър на образованието, да благодаря на "24 часа" и на неговия издател Венелина Гочева, за насърчаването в краткото време, докато бях министър на образованието, да размразя един проект, който беше започнат при предходния министър професор Даниел Вълчев - за рейтинга на университетите.
Тогава имахме разговор с Георги Стойчев и Венелина Гочева и аз осъзнах, че всъщност това е проектът, който ще позволи развитие на висшето образование и най-малко четири очаквани резултата, които времето потвърди.
Първият - това е насърчаване на конкуренцията между самите университети, което работи за по-високото качество. Второ - насърчаването на партньорствата между университетите и бизнеса, което тогава беше непознато. Всъщност бизнесът и университетите не се познаваха. Включително на срещи, които съм организирала, се налагаше физически да се запознават.
Третият много важен резултат е, че тази система позволи ускоряване на реформите във висшето образование, насочени към инвестиции в по-високо качество, което се и случи.
И един четвърти очакван резултат - благодарение на участието на "24 часа" висшето образование стана видимо, изискванията на обществото към качеството на висшето образование станаха високи. И днес отчитаме като резултат едно много по-качествено висше образование, много по-търсено от младите хора.