ДЦК за граждани - лесно и сигурно, но по европейски или по американски модел?
Необходими са добро електронно приложение и организация в пощите
В последните дни на декември Министерството на финансите публикува проект на стратегия за държавни ценни книжа (ДЦК) за граждани, а наскоро вече има и внесен законопроект в парламента. Така след години на предложения и дебати по темата държавата най-после се реши да открехне вратата и
да допусне гражданите до пазара на държавен дълг
- пазар, който в момента се доминира от големи играчи като банки, пенсионни фондове и чужди инвеститори.
Дългови парадокси
По последни данни на БНБ към края на ноември 2025 г. българските граждани държат по сметки и депозити близо 101 милиарда лева, т.е. над 51 милиарда евро. Над две трети от тези средства са в разплащателни сметки, по които не се плаща практически никаква лихва, а голяма част от останалите са по краткосрочни депозити със символични лихви, измервани в стотни от процента. С други думи, българските граждани държат огромни средства в банкови сметки, по които не получават доход.
В същото време Министерството на финансите редовно емитира държавен дълг с лихви между 2 и 4% за различните облигации. Обаче дори при тези доста сериозни лихви невинаги държавата успява да намери достатъчно купувачи на вътрешния пазар. Затова често се налага държавата да емитира външен дълг. Парадокс – в България има огромни пари, депозирани на нулева лихва, но няма достатъчно интерес към сигурни книжа с висока лихва.
И това не е единственият парадокс. Когато не може да продаде достатъчно ДЦК на местния пазар, Министерството на финансите отива на международните пазари и там издава облигации. Идеята е на международните пазари да се привлекат чужди инвеститори. Но реалността е по-различна – голяма част от българските облигации в чужбина се купуват от български инвеститори: банки, пенсионни фондове и други инвеститори. Втори парадокс:
българи купуват български облигации в чужбина
Тези два парадокса се дължат на един и същ проблем – липсата на развит вътрешен пазар на ценни книжа. Хората държат парите си в банка въпреки нулевата лихва, защото могат по всяко време да ги ползват. Големите институции предпочитат да инвестират в книжа на международните пазари, защото могат по всяко време да ги продадат и да имат достъп до парите си. С други думи, и малките, и големите инвеститори търсят ликвидност, т.е. възможност по всяко време да имат достъп до парите си. ДЦК не осигуряват такава възможност в момента, защото пазар практически няма – търговията е минимална и спорадична, а таксите са непосилни за малките инвеститори.
Решението е да се развие дълбок финансов и капиталов пазар в страната, така че постоянно да има търговия, постоянно да може да се купи и продаде една ценна книга.
Най-лесно е да се започне с развитие на пазара на държавни ценни книжа, тъй като те са най-сигурни и биха привлекли масов интерес. След това може да се надгради с други инструменти – например облигации и акции на държавни и частни компании и т.н.
Европейски или американски модел
В Европа има множество държави, които успешно развиват държавни ценни книжа за граждани. Белгия например направи фурор през август 2023 година, когато набра рекордните 22 милиарда евро от ДЦК за граждани – най-голямата продажба на облигации на дребно в Европа за всички времена.
Държавните ценни книжа са сигурни като банкови депозити, но носят доста по-солидна доходност. Много други държави също дават възможност на гражданите директно да инвестират в държавен дълг, включително Португалия, Италия, Гърция и Румъния.
За да има висок интерес, е нужно държавните ценни книжа да са леснодостъпни, без високи такси и да има възможност за обратно изкупуване, т.е. човек да може да продаде книжата си и да има достъп до парите си във всеки един момент. Най-лесно това може да стане чрез специално електронно приложение, а за традиционалистите – през масова услуга като пощите. Това е европейският модел.
В Америка много хора и компании инвестират в облигации и акции, което е лесно заради добре развития капиталов пазар. Но там има и една по-лесна и по-евтина алтернатива – става дума за т.нар.
фондове на паричния пазар, които инвестират в държавни ценни книжа
Всеки човек може буквално с едно кликване на телефона да инвестира пари във фонд на паричния пазар и пак с едно кликване да си изтегли парите. Докато парите са във фонда на паричния пазар, човек получава доход – буквално ежедневно се начислява лихвен доход.
Фондовете на паричния пазар са нещо много лесно за инвестиции и в същото време са много сигурни и ликвидни, тъй като парите са обезпечени с държавни ценни книжа. Много са удобни за обикновения човек, защото няма нужда да следи за различни видове държавни ценни книжа, няма нужда да се интересува кога изплащат лихва, кога се емитират и кога е датата на падежа, няма нужда да реинвестира – всичко това се прави от самия фонд. Човек само си влага парите във фонда и си получава доходността.
С други думи, има два модела за достъп на гражданите до ДЦК – европейски модел, при който това става лесно и евтино чрез електронно приложение, или американски модел, при който това става чрез фонд на паричния пазар. Нищо не пречи да приложим и двата модела едновременно. Просто са нужни едно добро електронно приложение плюс малко организация в пощите.