Състав на Софийския апелативен съд с нов стандарт по делата за шофиране след предписани медикаменти
Състав на Софийския апелативен съд (САС) постанови решение, което полага нови стандарти за разглеждане на дела, включващи употреба на лекарствени средства и отваря вратата за качествена промяна в съдебната практика, съобщи "Лекс".
Решението на САС е по случай дело на нидерландска гражданка, която живее в България.
Сузане живее в село Раброво от 2023 г. и работи като доброволец в приют за животни. Тя се грижи за травмирани животни в района на Видин и Кула. Работи дистанционни за нидерландска фирма.
Тя е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) – невробиологично разстройство, което засяга значителен процент от възрастното население, но в България все още често остава неразбрано или стигматизирано.
За управление на състоянието, на Сузане е предписана медикаментозна терапия от лекари в Нидерландия. Терапевтичният план включва два основни лекарствени продукта: лисдексамфетамин и дексамфетамин.
Тези вещества принадлежат към групата на амфетамините, които са включени в списъците на контролираните вещества в много държави, включително и България. Ключовата разлика обаче е в контекста на употребата – медицински предписаната доза е строго изчислена, за да не предизвиква еуфория или опиянение, а единствено да коригира неврохимичния дефицит.
Сузане има медицинско удостоверение, заверено с апостил за приема на лекарствата. Тя е информирана, че с тези документи може да пътува и шофира свободно в целия Европейски съюз. Удостоверението изрично посочва, че тя не само е годна да шофира, но и че медикаментите подобряват способността ѝ за концентрация, правейки я по-безопасен участник в движението.
На 18 юли 2024 г. я спира полиция, след което жената е е обвинена за шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин. Отнети са шофьорската ѝ книжка и личният ѝ автомобил, а за човек, живеещ в изолирано село като Раброво, това означава социална смърт – невъзможност за достъп до храна, банкомат, лекар и ветеринарна помощ за животните в приюта.
На 19 март 2025 г. районният съд в Кула (състав с председател съдия Дияна Дамянова-Цанкова) признава Сузане за виновна по обвинението за шофиране след употреба на наркотични вещества. И я осъжда на три месеца затвор условно, с три години изпитателен срок, лишава я от правото да шофира за осем месеца и отнема автомобила ѝ в полза на държавата.
Съдът приема за безспорно доказано, че на 18 юли 2024 г. Сузане е управлявала своя автомобил „Волво V50" след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Те са класифицирани като високорискови съгласно Списък I към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Основното доказателство, на което се опира съдът, е токсикохимичната експертиза по делото, изготвена от експерти към Медицинския институт на МВР, която установява наличието на тези вещества в кръвната проба на подсъдимата.
Логиката в решението на съда в Кула почива на разбирането, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално – т.е. престъпление на просто извършване. Това означава, че за да бъде едно лице виновно, е достатъчно в организма му да бъде открито наркотично вещество, независимо от това дали то е повлияло на реакциите му, кога е било прието и с каква цел.
Съдът отхвърля аргументите за медицинска употреба като „средство за защита", което според него не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като експертизата на МВР не е коментирала връзката между лекарството и положителния резултат.
След това съдът прави извод, че ако в медикамента се съдържа амфетамин и подсъдимата е знаела това, тя не е следвало да управлява автомобил в България, независимо от нидерландските ѝ разрешителни (т.е. напълно е пренебрегнат принципът за свободно движение и взаимно признаване на медицински предписания в ЕС).
Сузане сменя защитата си и адвокатът ѝ подава искане за възобновяване на делото до Софийския апелативен съд.
Аргументите за това са и материалноправни – несъставомерност на деянието, и процесуални – непълнота на доказателствата.
В искането се застъпва тезата, че дори формално да са налице признаците на престъплението, деянието на Сузане не е престъпно поради своята малозначителност. И се настоява по нейния случай да бъде приложен т.нар. смесен подход по отношение на шофирането „след употреба на наркотични вещества". (При консервативния подход наличието на вещество е равно на престъпление, при либералния – „употребата" се приравнява на „въздействие" и се изисква доказано повлияване върху способностите на водача, а при смесения подход се признава формалният признак, но се изследва степента на обществена опасност във всеки конкретен случай).
Защитата изтъква, че Сузане не е била в състояние на опиянение, не е имала нарушени реакции и е шофирала по-безопасно благодарение на лекарството. Обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност, не са били засегнати, а напротив – терапията е осигурила тяхното опазване.
Що се отнася до процесуалните нарушения, в искането се сочи, че районният съд в Кула безкритично е приел резултатите от лабораторията на МВР, която не разполага с техническа възможност да разграничи незаконни наркотици от легални лекарствени продукти и няма вещи лица – токсиколози, които да определят времето на употреба, концентрацията на веществото и неговото въздействие върху централната нервна система на подсъдимата. Освен това лабораторията на МВР не е изследвала метаболитното преобразуване на лисдексамфетамина.
В искането се подчертава, че съдът е бил длъжен да назначи повторна експертиза, която да бъде извършена от химикотоксокологичната лаборатория на Военномедицинска академия – София, която е единствената с необходимия капацитет за подобни изследвания в България.
Като разглежда всички доводи в искането, САС приема, че присъдата на РС-Кула е постановена при „непълнота на доказателствата" и в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Т.е. не са взети всички мерки, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина и не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Съдът критикува първата инстанция за това, че е оценила твърденията на подсъдимата единствено като „защитна теза", без да положи усилия да ги провери обективно.
С решението си съставът с председател Камен Иванов и членове Величка Цанова (докладчик) и Атанас Ст. Атанасов не само възобновява делото, но и полага нови стандарти за разглеждане на дела за шофиране след употреба на лекарствени средства.