Историк пред паметника на кап. Бураго: Докога обществото ще е разделено за освободителната война? (Снимки)
Предимно управници и малко граждани почетоха 148 г. от избавлението на Пловдив от османска власт
"Привечер на 15 януари 1878 г. щабът на генерал Гурко се намира на брега на река Марица на три километра западно от Пловдив. Той с тревога наблюдава пламъците, обхванали богатите къщи по Трихълмието. Много е видял петдесетгодишният руски генерал, но никога няма да забрави зверствата на сюлеймановите войски. За да спаси Пловдив, той възлага почти невъзможна, опасна, но благородна мисия на младия капитан Александър Бураго - да проникне в града с бой и да предотврати разграбването и опожаряването му от озверелите тълпи турски войници, черкези и башибозуци".
С тези думи историкът Стефан Шивачев припомни детайли от освобождението на Пловдив, станало на този ден преди 148 години.
Предимно управници се събраха пред паметника на руския богатир в Дондуковата градина, да отбележат събитието. Гражданите се брояха на пръсти, както винаги. Сред видните представители бяха кметът Костадин Димитров, областният управител Христина Янчева, председателят на общинския съвет Атанас Узунов, районни кметове.
Възпоменанието започна с военната церемония, включваща полагане на венци и цветя. Участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитетите „Родолюбие" и „Васил Левски" и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Тържественият военен строй бе приет от полк. Цветан Русинов - началник на щаба на Съвместното командване на съвместните операции.
„Има дати, които не просто стоят в календара, а пулсират в кръвта на един град. За нашия Пловдив тази дата е 16 януари", отбеляза Шивачев. Той припомни историята от онези събития. "Използвайки настъпващата тъмнина, с щурм 63-мата драгуни разгромяват охранителните турски застави, съединяват се с въоръжените със съдействието на френския консул Боасе християнски отряди в града, превземат пощата и железопътната гара и докладват за бягството на Сюлейман паша. Съвременниците са запазили легендарния спомен за изоставената трапеза на паникьосания турски щаб, а историческата хроника е кратка – на 16 януари завършва последната победоносна битка на Руско-турската война. Пътят за Одрин, Цариград и новата Санстефанска България е открит, а сюлеймановите пълчища се спасяват в позорно бягство през Родопите към Беломорието", каза Шивачев.
По думите му 16 януари 1878 година бележи началото на забележителна промяна в нашия град. След петте века на застой, през които чуждата империя не е оставила нищо в културното наследство на хилядолетния Пловдив освен няколкото джамии, през следващите десетилетия историческото време забързва своя ход. "Създадено е общинско самоуправление, очертани са първите прави улици, направено е сиропиталище за децата-сираци на загиналите герои от 1876 и 1877 година, първата в българските земи обществена градина, наречена „Дондукова", започва търсенето на решения за водоснабдяването на града", посочи историкът.
През следващите седем години като столица на Източна Румелия Пловдив събира елита на българската нация, построени са първите сгради на Мъжката и Девическата гимназия, на болницата и Областното събрание, първият храм в памет на руските освободители.
"Само петнайсетина години след Освобождението Пловдив получава своя първи градоустройствен план и започва изграждането на новия европейски град. През 1892 г. тук се провежда първото за България и на Балканите Земеделско-промишлено изложение. Само трийсетина години след 16 януари градът е увеличил двойно населението си и е определян като индустриален център на възродената държава. Тази хроника продължаваме до днешния ни ден, с който толкова се гордеем", каза Шивачев.
Но той постави и един въпрос. "Докога обществото ни ще бъде разделено по един толкова важен въпрос от националната ни история. Докога едните ще защитават тезата за имперската завоевателна война, целяща превземането от Русия на Цариград и Дарданелите и мимоходом донесла свободата на българите. От другата страна ще противопоставят идеята за войната на православието, за освобождението на братята славяни на Балканите. Колко простичко е да приемем, че стратегическите цели на Русия съвпадат с въжделенията и надеждите на българския народ. Нека не забравяме, че освобождението на всички балкански народи идва след победоносни руско-турски войни", напомни Шивачев.
Според него, ако се вгледаме трезво в тези факти, това ще ни помогне и за вярната оценка на случващото се в нашата Европа в днешния ден.