Министър Въчев: Има залитане към чуждите езици, проблем са математиката и природните науки
"Има залитане към чуждите езици, което се вижда и по увеличение на часовете в учебните планове. Часовете по чужди езици, взети заедно, са повече от тези по български език и математика. На матурите близо 20 000 се явяват по чужд език, близо 1400 по математика, а 43 на матура по физика. Няма как да просперираме като общество, ако по-малко деца искат да учат природни науки." Това каза в Благоевград министърът на образованието Красимир Вълчев. Той откри STEM среда в Осмо Основно училище „Арсений Костенцев" и направи първа копка на нов физкултурен салон на училището.
Министър Вълчев обясни, че живеейки в сферата на изкуствения интелект и време на динамично развитие на икономиката, нуждата от хора, получили подобно инженерно-математическо образование е необходимост.
Съобщи и добри новини, че все повече лауреати по природни науки остават да учат в България. "Ние направихме програмата „Избери да следваш в България", с която се дават високи стипендии от 1400 лв. на лауреати от международни олимпиади. Математиката и природните науки остават най-големият проблем в образованието, като разбира се не е маловажно и изучаването на чужди езици.
Имаме едно залитане, което показва, че деца ни знаят по-добре чужд език отколкото нашия", добави Вълчев.
Каза, че има успех в преодоляването на демотивацията на учениците да усвояват знания по математика, като една от мерките е промените в учебните програми и оценяването, както и откриването на нови модерни центрове. "Направихме крачка назад от интегралния изпит след седми клас. Но те остават като задачи с елементи на природни науки след 10 клас. Предложихме минимално съдържане по природни науки и базови знания, които всеки човек трябва да има. Рано или късно се очаква това да бъде реализирано. Трябва учениците да могат да разчитат диаграми", каза още Вълчев.
Много училища са изградили и центрове за изкуства и арт занимания, стана ясно още от думите на министъра.
Според него езиковата интеграция е не по-малка важна част от обучението, защото има слаби резултати и по други предмети. "Това е логично. Когато едно дете не знае добре езика си, то няма как да има добри резултати и по други предмети", добави Вълчев.
Всички учители в момента преминават обучение за преподаване в STEM среда, с модерно оборудване и кабинети и технически средства. "Но STEM обучението предполага и променени методи на преподаване, в които учениците да са по-активни, учене чрез опити и експерименти. Традиционните методи на преподаване стават все по-непригодни. Ние сме във все по-трудна конкуренция за вниманието на учениците, тези центрове увеличават мотивацията за учене. Ние сме във все по-трудна борба за задържане вниманието на учениците", каза още министърът.
Той обясни, че центровете са интегрирани кабинети по природни науки, но предполагат и по-различен метод на обучение, с които се повишава мотивацията на учениците за придобиване на знания.
По повод грипната вълна, която постепенно залива страната и обявената грипна ваканция във Варна, при която обучението ще бъде онлайн от 14 януари до 20 януари, министърът каза, че проблеми в провеждането на часовете в дигитална среда няма. Призна, че дистанционното обучение не е много пълноценно, но поне е компенсаторно. Не изключва и още училища да преминат към дистанционно обучение предвид ръста на болни в някои области.