Еврото дойде, но бащата не е един: 29 г. правителства, валутен борд и БНБ работят за смяната (Графика)
- Заглавие в родна медия провокира дебат чия е заслугата
- Освен премиерите Сакскобургготски, Борисов и Желязков най-видимо за новата валута работят финансовите министри Милен Велчев, Симеон Дянков, Владислав Горанов, а на финала - Теменужка Петкова
- Асен Василев, днес лидер на "Продължаваме промяната", като техен колега през 2021 г. заедно с управителя на централната банка Димитър Радев одобряват плана за въвеждането
Старата максима, че успехът има много бащи, е валидна и за еврото. А дебат чия е главната роля разпали публикация в испанската медия “Ел Паис”.
В българския сайт Офнюз тя бе цитирана със заглавие: “Ел Паис” за Асен Василев: Човекът, подготвил България за влизане в еврозоната. Оригиналното заглавие на статията в испанското издание е България въвежда еврото между ентусиазма и страха: Новата валута ще даде тласък на бизнеса.
“Ел Паис” прави репортаж от София на 1 януари, а в него е цитиран и лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев.
Заглавието на Офнюз обаче предизвика истинска буря във фейсбук. Феновете на “Продължаваме промяната” шерваха материала, а опонентите му определиха статията за пиар на Асен Василев, тъй като заслугата му за въвеждане на еврото била скромна.
Всъщност приемането ни в ЕС и еврозоната е резултат от колективните усилия на не един кабинет, парламент и екип на БНБ още от 1997 г. Въвеждането на валутния борд тогава се оказа не просто ефективна усмирителна риза за държавните финанси, а решение с далечен ефект. И приемането на еврото с фиксиран курс от 1,95583 лв. се дължи именно на борда.
На 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз с един важен запис в договора - ангажимент за приемане на еврото, когато изпълним т.нар. Маастрихтски критерии.
Началото на пътя към еврото идва на 25 ноември 2004 г. със споразумение
за ускореното присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз, под което стоят подписите на тогавашния финансов министър Милен Велчев и на управителя на БНБ по това време Иван Искров.
11 години по-късно - на 12 юли 2018 г., страната ни официално обявява намерението си да стане член на еврозоната и Банковия съюз. Заявката идва от кабинета “Борисов 1” с финансов министър Симеон Дянков. Начело на БНБ е Димитър Радев. На 18 април 2019 г. е подадено официално искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ.
Година след това България е приета в чакалнята преди еврозоната. Управлява кабинетът “Борисов 3”, а документът носи подписите на тогавашния финансов министър Владислав Горанов и на управителя на БНБ Димитър Радев.
На 1 октомври 2020 г. страната ни става член на Банковия съюз. Най-краткият срок за престой в т. нар. чакалня е 2 години, преди страните да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, като този процес отнема приблизително още една година.
През това време обаче идва серия от политически кризи и влошено финансово здраве на държавата. Цели 6 служебни кабинета управляват страната за този кратък период.
На сайта на финансовото министерство се посочва и прякото участие на Асен Василев в цялата сага с приемането на еврото - на заседание на 30 юни 2021 г. Координационният съвет за подготовка на България за членство в еврозоната със съпредседатели министъра на финансите в този период Асен Василев и управителя на БНБ Димитър Радев, одобрява Национален план за въвеждане на еврото в Република България.
От август до декември поемат служебните кабинети на Румен Радев, през 2021 г. първо е с премиерСтефан Янев. От септември до декември 2021 г. е “Янев 2”. От август 2022 до февруари 2023 г. премиер е Гълъб Донев, който има още един служебен мандат от февруари до юни 2023 г. Последен засега е кабинетът “Главчев” - от април 2024 г. до януари 2025 г.
По същото време има пандемия, започва икономически спад и рецесия, има бюджетен дефицит, публичният дълг се увеличава. Залети сме от инфлационна вълна от 2021 до 2023 г., като пикът е през 2022 г. с 18% отчетено поскъпване.
2022 г. пък е белязана от енергийна криза. Това рефлектира и върху фискалната стабилност. Започва поредица от трудно приети бюджети, чести актуализации, спрели реформи, забавени плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е и причината да се забавим с искането за конвергентен доклад, който да установи дали изпълняваме критериите за членство в еврозоната.
Последният служебен кабинет на Димитър Главчев изпраща през 2024 г. дълго чаканото искане за конвергентен доклад с намерението еврото да се въведе от 1 януари 2025 г.
Не успяваме обаче от първия път,
въпреки че на 7 август 2024 г. Народното събрание приема окончателно Закона за въвеждане на еврото в България.
На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписват съвместно писмо с искане за извънредни доклади за конвергенцията. На 4 юни ЕК и ЕЦБ едновременно официално обявиха, че отговаряме на всички критерии за еврото. На 8 юли 2025 г. бяха приети окончателните правни актове и определена дата - 1 януари 2026 г., в която реално да приемем еврото. Което се и случи.