Писателят Недялко Славов на честването на Ботев в Пловдив: Той е част от българското ДНК

06.01.2026 15:45 24 часа Пловдив онлайн
Писателят Недялко Славов прочете словото за Ботев.

Ботев е безсмъртен, защото е част от българското ДНК, каза пред паметника на поета революционер в Пловдив писателят Недялко Славов. Пловдивчани почетоха 178-ата годишнина от рождението на националния герой. Ето и цялото слово на Недялко Славов:

На 25 декември /по стар стил, а днес 6 януари/ 1848 г. в Калофер в семейството на Иванка и Ботьо Петкови се ражда първата от деветте им рожби. Тя е мъжка и ще я кръстят Христо – появила се е на бял свят в деня на Рождество Христово.

Сведенията за детството на поета са оскъдни. Бил е живо, непокорно дете, роден водач, своеволен ум, но среден ученик, тоест, налице са били всички предпоставки, ако бе роден днес, в досието му да пише: хиперактивност, дефицит на контрол, необходимост от навигиране, мотивация, личностна диагностика, кариерно ориентиране, консултиране – и прочие бла-бла безумия, както и наблюдение от персонален детски психолог и детска педагогическа стая. А после някое НПО щеше да направи идеологическото му подстригване с правилната прическа.

Може само горещо да се прекръстим и да кажем: Слава тебе Господи!, че тази горчива чаша, съвременното ни образование, го е отминала. И той е расъл възбог, в непокорство и със свободна воля, и е навлизал в света не през екрана на своя мобифон или интернет, а през сетивата си!

Така Ботев прекрачва в своето юношество. Тогава Ботьо Петков изпраща непокорния си син в Одеса. Но и там е пак същото. Все тоя бунт. Несъвместима е мащабността на Ботевата личност с дребната мярка на заобикалящите го.

Следват годините на емигрантство, на свирепи несгоди, борба за оцеляване, време на съзряване. Неспокойният му дух го носи от град на град – Одеса, Измаил, Браила, Букурещ – революционната му идея расте в средите на непокорни български мъже, които гледат през Дунава на юг към изтерзаното Отечество. Същото, над което слънцето е изгасено от пет века. Така Ботев навлиза в своето огнено мъжество.

Бог дава пестеливо, а дяволът дава наведнъж. Но с Ботев не е било така. Бог е имал голяма и решителна битка с Дявола за Ботев. Затова е нарушил принципите си и му е дал всичко накуп– и талант, и ум, и красота, и смелост още от първия миг на неговия съзнателен живот. И най-вече – дарил го е с високо жертвено чело, а както знаем, любимата мишена на Злото във всичките му прояви – власт, насилие, несправедливост – е точно това високо чело на жертвени Човеци като Христо Ботев. Историята не се интересува от нискочелите.

Ботев все повече се превръща в Слово.

„Дума на българските емигранти", „Знаме", „Независимост", това се вестниците, които стават трибуна на громящата му мисъл, за неговата публицистика. Стъписваща е дълбочината на младия му ум. Той е виждал света зад завоя на конкретния човешки живот. Бил е тук преди да се родим. Ще бъде тук и след нас. Той е съвременник на всяко едно бъдещо време. Просто това е съдбата на гениите. Те са съставени от неизтощимо естество.

Няколко думи и за духовния връх на Ботев. Неговата поезия.

Защо Ботев е поетът който се чува от целия народ? Защото е експлозия. Има и други поети, разбира се, но тяхната експлозия не се чува с тая мощ. А останалата поезия е имплозия, тих взрив навътре в поета. Та има ли по-гръмотевична експлозия на болката от тая в „Обесването на Васил Левски". Освен експлозия тя е и пророчество. Ботев първи е прозрял, че Левски ще бъде обесван десетки и стотици пъти напред във времето, както и днес, както и утре.

Но вече сме на финала. Жребият е хвърлен. Ботев е на кораба Радецки. Дунава е Рубикон. На отсрещния бряг са физическата му смърт и духовното му безсмъртие. Нека осмислим този момент. Той е величествен. Той е постамента на неговия паметник във времето. На сутринта на 17 май Ботев получава писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов. Според Заимов прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя трябва да продължи към Сърбия. Но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. И съзнателно се венчава със смъртта.

14 дена по късно, на 1 юни Ботев ще падне пронизан от куршума.

И сега последните три риторични въпроса.

Първият! Кой застреля Ботев?

Турски аскер, див черкезин или четник предател? Кой натисна спусъка? Времето, разбира се! То го застреля първо! Когато си несъвместим с времето си, то те застрелва. Другото е въпрос на изпълнение. После един Господ знае колко пъти Ботев е убиван само по ония сто и двайсет километра от Козлодуй до Вола, когато четата му с бой си е пробивала път, имам предвид, колко пъти е предаван от тези, за които е тръгнал да жертва живота си, как всеки срещнат, е тичал към близкия конак да го издаде. Робите не обичат свободата и най-горещо мразят тия, които им я носят. Та вечният роб е другият, освен Времето, който застрелва Ботев!

Вторият въпрос. Защо Ботев е безсмъртен?

И тук отговорът е категоричен. Защото е част от българското ДНК. Той е духовен родител на следващите български поколения, негови деца са и ще бъдат всички ония българи, които споделят любовта му към отечеството, и носят в себе си свободната му воля и националната идея.

И третият въпрос. Защо трябва да говорим за Ботев не само в деня на неговото раждане и на неговата смърт? И защо да ни го възвестяват само сирените?

Отговорът е прост.

Защото не трябва да допуснем да дойдат поколения без памет. Промитите мозъци, зомбираните същества без национален идеал, деца на посредствения изкуствен интелект, без православна вяра, без българския език и традиции, без българската природа, които да повтарят онази трагикомична ситуация, в която група екскурзианти, застанали пред дома на Ламартин в Стария Пловдив, на чийто стени някой малоумник бил написал със спрей „Горе Ботев, долу Левски", ахнали и плеснали с ръце от щастие, че най-после са разбрали, че Левски живее на първия етаж, а Ботев на втория.

Ето затова трябва да събуждаме нашите деца и внуци от безсмисления свят на телефоните им, да ги изтръгваме от матрицата, да ги връщаме на живота, да летят в реалността, а не във виртуалните идиотски пространства на болните мозъци, и от време навреме да ги водим тук за минута мълчание. Защото изпуснем ли ръката на ето този жив човек зад нас, по - жив от всички нас взети заедно, който и от камъка бди и ни гледа, та изпуснем ли ръката му, загубени сме и ние, и България.

Други от От Пловдив

44-годишен дилър влиза в затвора за 14 месеца, спипан с 2 вида наркотици в незаконна къща в Пловдив

Трябва да плати 1278,23 евро глоба Година и 2 месеца при първоначален общ режим ще трябва да излежи 44-годишен дилър, държал два вида наркотици в незаконна жилищна постройка на ул

Подменят оградни пана на важни улици в Пловдив

Започна поетапна подмяна и монтиране на нови оградни пана за повишаване на пътната безопасност на различни невралгични точки в Пловдив. Процесът вече е в ход и обхваща зони с интензивен пешеходен и

Общинските приюти в Пловдив в готовност да приемат бездомници в ледените дни

Заради ниските температури Община Пловдив активира мобилни екипи за подпомагане и настаняване на хора, останали без дом. Действията се осъществяват съвместно със сектор „Общинска полиция"

Потвърдиха условната присъда на бившия районен кмет на Пловдив Ральо Ралев за подкуп от 60 000 лв.

С помагачите Даниела Вълова и Иван Делевски няма да плащат парите в полза на държавата, понеже те са били предоставени от разследващите и после върнати Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата

Спипаха 31-годишен, докато се кани да обере църква в Пловдив

Приближил се до един от прозорците и опитал да го разбие, но бил арестуван 31-годишен познайник на полицията е бил заловен, докато се готвел да влезе с взлом и да обере православен храм в пловдивския

>