Чашката за кафе вече е 20 стотинки (10 евроцента), но ще връщат парите чак през 2029 г.
Още се двоумят кой да оперира депозитната система у нас - държавата или бизнесът
Най-рано през 2029 г. българинът ще връща стъклени бутилки, кенчета и пластмасови опаковки, вземайки пари за амбалажа, а той ще бъдат рециклиран.
Новината за поредното отлагане на депозитната система се появи неочаквано преди Коледа, когато екоминистърът в оставка Манол Генов обясни на депутатите, че всъщност тя няма да стартира на 1 януари 2027 г. , както бе предвидено. Не обясни кое налага забавянето, а само че ведомството вече има готов вариант за промяна на Закона за управление на отпадъците, които засягат въвеждането на системата.
Няма депозитна система, но има поскъпване от 1 януари 2026 г. на пластмасовите опаковки - 20 стотинки или 10 евроцента, вече струва чашката за кафе, а чинийката е 35 стотинки, или 18 евроцента.
Директивите на ЕС предвиждат количеството пластмасови опаковки като цяло да бъдат намалени - с 10% до 2030 г. и с 15% до 2040 г., като постепенно се увеличава вложеното в тях рециклирано съдържание. Първоначално то трябва да представлява 24% до 2030 г. Опаковките ще се разделят на няколко класа според степента им на рециклиране и ще трябва да се изработват по такъв начин, че да са годни за преработка.
В България тези правила също влязоха в сила. Въведоха се и
продуктови такси от 2025 г. и пластмасовите
кутии за храна вече станаха 30 стотинки
за потребителите, а чашите за напитки - по 15 стотинки. От началото на тази година те поскъпнаха с по 5 стотинки, а от 2027 г. предстои още едно вдигане на цената.
Според данни на Евростат България рециклира най-малко отпадъци сред страните от ЕС, едва 47,2 кг на глава от населението. Румъния е с малко над 48 килограма, а най-добре се представя Италия със 162,2 кг, следвана от Германия със 149,3 кг и Люксембург със 132,4 кг.
Според европейската директива страните членки трябва да осигурят събиране на до 90% от пластмасовите бутилки до 2029 г., но министърът в оставка даде да се разбере, че няма депозитна система в Европа, която още в първата година от прилагането да е постигнала тази цел. Обикновено при различните депозитни системи в първата година се събират 50-55% от пуснатите на пазара опаковки, каза Генов.
Само че България и Румъния вървяха рамо до рамо в последните места в класациите, докато сега северната ни съседка се оказва с най-голямата депозитна система в света.
В Румъния от старта през 2023 г. събирането и
рециклирането на опаковки от напитки е над 90%
Схемата е проста - при покупка на напитка в стъклена, пластмасова или метална опаковка потребителят заплаща депозит от 0,50 леи, което е около 19 стотинки или 10 евроцента. Сумата се възстановява изцяло при връщане на празната и почистена опаковка в някой от многото пунктове за събиране, обикновено разположени в самите магазини.
Неефективното управление на отпадъците в България води до огромни финансови и екологични загуби. Според европейския регламент, който задължава всяка държава да събира 90% от пластмасовите бутилки и металните кутии до 2029 г., въвеждането на депозитна система не е въпрос на избор, а неотложно задължение, са категорични от Българската стопанска камара.
Бизнесът няколко пъти заявява готовност да поеме своята нормативно определена по силата на европейското законодателство отговорност за изграждане на системата и нейното финансиране.
Изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Жана Величкова още през октомври напомни, че липсва законова рамка и упълномощаване на индустрията да си свърши работата, въпреки че всички проучвания и законодателни текстове са били подготвени.
"От април има тотално едностранно прекъснат диалог
от Министерството на околната среда и водите",
каза тогава тя.
Бизнесът е недоволен и от намерението депозитната система да се управлява от държавата, каквато идея лансира министър Генов. Според експерти в МОСВ идеята за държавно дружество била по-добра, за да можело малките квартални магазини да участват в процеса, а не фокусът да е само върху големите вериги.
В почти всички европейски страни обаче депозитните системи се управляват от юридически лица с нестопанска цел, създадени и ръководени от асоциациите на производителите на напитки.
Като бизнесът в България е заявил готовност да осигури пълното финансиране и управление. Освен това този модел постига над 90% събираемост и се самофинансира, без да изисква средства от бюджета.
От екосдружение "За Земята" са категорични,
само в 2 от 8 страни - членки на ЕС, депозитните
системи са изградени и се оперират от държавата
Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, е конфликт на интереси - кой налага санкции, ако не се постигнат целите, питат от сдружението.
Екоминистърът в оставка обаче вижда нещата по друг начин. В парламента той заяви, че първо трябва да се види дали, ако бизнесът оперира системата, тя ще стигне до всички българи.
Ще има ли възможност и в селския магазин човек да си изпие минералната вода и да си вземе обратно 10-те стотинки?, запита Генов и обеща да се приложи чуждестранен опит за най-добър модел на депозитна система. Министърът е категоричен, че иска в системата активно да се включат и общините. Тъй като крайният срок вече е 2029 г., от МОСВ поетапно обещават да изграждат необходимата инфраструктура.
Още се двоумят кой да оперира депозитната система у нас - държавата или бизнесът
Рециклираме едва 33% от
боклука, трябваше да са 55%
Всеки жител на България изхвърля средно между 475 и 488 килограма битови отпадъци годишно. Това означава, че на ден всеки от нас генерира около 1,3 кг боклук, сочат последните данни от Националния статистически институт (НСИ) и Евростат. Статистиката показва още, че за година изхвърляме на боклука и над 614 милиона килограма храна.
В мащабите на цялата страна това прави над 3,1 милиона тона отпадъци всяка година. Въпреки че количеството е малко под средното за Европейския съюз (около 513 кг на човек), предизвикателството пред страната остава тяхното оползотворяване. В момента едва около една трета от този обем се рециклира, докато по-голямата част все още отива в депата за смет.
Тези данни подчертават важността на разделното събиране, тъй като европейските цели за 2025 г. изискват поне 55% от тези близо 500 кг на човек да бъдат рециклирани или повторно използвани. “През последните 12 години общото количество генерирани отпадъци в България намалява, но ако се изключат основните минерални отпадъци, се отчита ръст. Тези противоположни тенденции не показват ясно отделяне на икономическия растеж от генерирането на отпадъци”, пише в доклад от май месец миналата година на Европейската агенция по околна среда.
Там се посочва още, че България трябва да ускори усилията си за постигане на целите за 2025 г. – подготовка за повторна употреба и рециклиране на поне 55% от битовите отпадъци и рециклиране на минимум 65% от отпадъците от опаковки. Съществува и риск страната да не изпълни целта за 2035 г. за ограничаване на депонираните битови отпадъци до 10% или по-малко.
“От 2019 г. насам няма напредък в нивата на подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци, въпреки че делът на депонирането е значително намалял. Данните за битовите и опаковъчните отпадъци показват несъответствия, особено за 2021 г., което затруднява точната оценка на напредъка”, се констатира още в доклада. И дават препоръка, че за да се постигнат устойчиви резултати, е необходимо съществено подобряване на системата за разделно събиране с особен фокус върху биологичните отпадъци, за да се повишат нивата на рециклиране.