Икономист: Еврото не е гаранция за автоматичен растеж на българската икономика
„Пътят ни на интегриране към европейското семейство в своята цялост е нещо, което още от много години е заложено във времето. Смятам, че закономерно най-накрая станахме членове на Европейския съюз, Шенген и еврозоната, но оттук насетне има много работа, защото ние трябва да изработим добавената стойност и икономическия растеж на България." Така икономистът Владимир Сираков определи приемането на еврото по Би Ти Ви.
По линия на темата за суверенитет и независимост той заяви, че тук няма особена причина за каквито и да било страхове. Убеден е, че въпреки многото въпросителни, които трябва да бъдат решени, и работата, която предстои да бъде свършена, интеграцията ни в европейското семейство е правилният път за България.
„Не трябва обществото да остава в заблудата, че приемането на еврото ще доведе директно до изключително много инвестиции и благоденствие. Това зависи от нас и, за да го постигнем, трябва да положим много усилия. В крайна сметка еврозоната може да помогне за това, но тя е един от факторите, които са много по-назад по стълбата към икономическия растеж", предупреди Сираков.
Икономистът поясни, че няма особени рискове за адаптирането на страната ни към еврозоната, независимо от липсата на приет държавен бюджет и ситуацията с удължителен такъв. Той припомни, че от времето на COVID пандемията насам България на няколко пъти е попадала в подобна ситуация, но накрая винаги е бил гласуван държавен бюджет от Народното събрание въпреки политическата криза.
„Бюджетът не трябва да се разглежда просто като една сметка, която трябва да се напасне по едни числа. Той трябва да изразява визията и целите на едно управление, независимо какво е то. Това обаче не го виждаме от години. Аз искам да видя консервативно управление на държавните финанси с механизми за контрол и отчетност по линия на публичните разходи", заяви Сираков.