Константин за гонката с Емрах: След месец се качвам в колата и ще помахам
Като малък исках да стана спортист, цялата ми стая беше облепена със Стефка Костадинова, казва Коцето
"Не е най-хубавото нещо, което сме правили" - така Константин коментира гонката с Емрах.
"Аз се оправдавам, че е на място, на което няма движение, нито хора. Минало е. Станало е. Съжалявам. Три месеца не мога да си карам колата. Поел съм си последствията. Платил съм си. Забраната ще ми изтече след месец - ще се кача и ще помахам", каза Константин.
"Хората стоят и чакат нещо да открият, но не виждате моята благотворителност, а виждате когато Коцето ще настъпи газта", коментира Константин.
Той определя себе си като едно лице с две единствени страни – на романтик и на веселяк, дори в най-мрачните си моменти.
„Когато ми е тъжно просто се затварям със себе си, осмислям нещата, плача, спя и с хубава мисъл и с молитва нещата се случват", споделя той. На прага на 50-ата си година в интервю по Нова тв пред Мариян Станков – Мон Дьо, Константин разкри какъв е той за своите близки, опровергава слуховете и споделя, че въпреки че е в бранша от години, за него кариерата му тепърва започва.
„Винаги в молитвите ми казвам душата ми да е изпълнена с много любов, която да блика от мен и да я раздавам", заявява Константин. Въпреки многото му образи – на човека, бащата, марката и меметата в интернет, заради участия Константин често не успява да скрие мъката си от своите почитатели. В една от най-големите трагедии в личен план – смъртта на баба му и болестта на баща му, той получава морална подкрепа дори от щастливата тълпа, пред която пее.
Изпълнителят на „Болка в минути" споделя, че неговият детски блян е бил да стане спортист, а не музикант. „Цялата ми стая беше облепена със Стефка Костадинова", смее се той. А днес се надява синът му да наследи тази мечта и да я реализира. Самият Константин израства в „спартанско" време заради своя строг баща в редиците на МВР, който го е възпитавал. От страна на майка си, той е наследник на Елин Пелин.
„Те са били успешни хора по царско време. Не понасят комунисти, а тя се влюбва в точно такъв", разказва още Константин. След казармата, през 90-те години той започва да работи в ресторант, където среща отблизо лицата на тогавашния софийски ъндърграунд.
„Тези хора бяха мъжкари, от тях съм се учил на много неща и до ден днешен работя по този начин", заявява той.
„Аз нямам свободни петък и събота, Надя е по-силната от нас двамата", заявява певецът. Заради работата си той често не намира достатъчно време за любимата си и за своите деца – техните изяви, мачове, ходенето на училище и детска градина. Надя доскоро много страдаше от нещата, които се пишат. Аз ѝ бяха казал – ти знаеш какъв човек си взела."
А в равносметката си, той заявява, че трябва да намери време да помисли върху нещата от живота си повече, отколкото да бъде „всеки ден по различни места". В едно е сигурен обаче че на следващите 10 години ще постави заглавието „Избухването. „Все пак съм още в пубертета", шегува се Константин.