Карети от царските конюшни паркирани в Стара Загора (Снимки)
За царския двор работели първият майстор на файтони у нас Мито Орозов от Враца и синовете му
В броя си от събота, 20 декември, вестник "24 часа" разказа подробно за първия производител на кабриолети и файтони у нас - Мито Орозов от Враца. Оказва се, че той и синовете му Пейко и Тодор, които го наследяват в занаята, са работили и по поръчка на царския двор в България. Техни творения, ползвани от царското семейсто, се пазят до днес в уникалния Музей на коня и на конния спорт, подреден в ректората на Тракийския университет в Стара Загора. Най-новият експанат в него е камшикът /нагайката/ на генерал Владимир Стойчев, дарен му лично от цар Борис Трети. Камшикът е дарение на музея от игумена на Бачковския манастир епископ Сионий.
Четири карети от царските конюшни, амуниции, седла на царски особи, валтрапи и подкови - този спомен от Царство България е събран в Музея на коня и конния спорт при Тракийския университет на Стара Загора. Посетителите в него се пренасят като в приказка в едни далечни вече времена, а посещенията и лекцията на уредника на музея Стойко Стойков са напълно безплатни. От тук задължително минават, стига да имат достатъчно време, всички гости на висшето училище и официалните делегации.
За Тракийския университет това безценно, но и необичайно богатство, е нещо като наследство. Когато след преврата през 1944 година монархията у нас е заменена от република, возилата от царските конюшни в София са предадени на Киноцентъра за реквизит. А когато през 1971 г. лично генерал Владимир Стойчев, прославен кавалерист, открива Музея на коня в тогавашния Висш институт по селско стопанство в столицата, успели да прехвърлят част от този реквизит от киното към науката. Заслугата е на дългогодишния ръководител на катедрата по коневъдство проф. Рангел Караиванов, който намерил необходимите връзки, за да убеди хората от високите етажи на властта, че този "трасфер" си заслужава.
Три години по-късно преместили Зоотехническия факултет в Стара Загора, а с него - и Музея на коня. В началото експонатите били в неподходяща постройка на конната база в града, където дълго време ги валял дъжд и ги ядяли дървесни червеи и молци, докато не ги паркирали в открития на 20 май 2010 г. Музей на коня и конния спорт в две зали на Тракийския университет, който тогава чествал 15 години от създаването си. Тук вече заслугата е на проф. Илия Димитров-Ласкар, който реставрирал и аранжирал експонатите. Всички те са оригинали, служили дълго в царския двор.
Това разказва днешният уредник на музея Стойко Стойков. Гостите неизменно питат как и защо един университет има такава необикновена колекция, после се прехласват по историите на експонатите, които им разкрива уредникът.
Първа в този разказ е каретата на княз Александър Батенберг. Наричат я така, но князът никога не се е качвал в нея. Изработена е по поръчка на българското Народно събрание от майстора Анри Бендер през 1891 година. По това време князът вече е абдикирал от престола.
Самата карета е от затворен тип, Брауган - наречена така по името на английския парламентарист Хенри Питър Брауган, който я изобретява. Притежава двойна ресорна система от ясен и дъб - материал лек и удобен, и кожа от бик, съгласно стила на 19-и век, за да омекотява и не тръска по време на движение. Системата е дъговидна и кръгова - втората е като при автомобилите "Мерцедес" - тя помага да не се преобърне купето, ако конете завият рязко, обяснява Стойков. За дискретност на пътниците в нея стъклата й са затъмнени. Фенерите й първоначално светели с масло, после минали на газ. Вътрешният й интериор е луксозен с френска тюркоазена тафта и с орнаменти от седеф.
Тя се ползвала главно от Фердинанд, когато имал официални гости. Но през 1898 г. участвала в траурния кортеж при препогребението на тленните останки на Батенберг. Князът умира през 1893 г. в австрийския град Грац, където е погребан. През 1897 г. му издитат мавзолей-костница в София, където година по-късно е препогребан тържествено. И до днес върху седалката на кочияша може да се види траурната попона с монограм на княза - черния плат, който се поставя върху конете при подобни церемонии. Останките на владетеля, разбира се, не били в каретата, каквито писания има, а върху оръдеен лафет, каквато е практиката при подобни случаи.
В съседство е поръчаната специално за Фердинанд през 1897 г. в Лондон отворена карета - тип файтон. Тя е снабдена с гюрук, който може да се вдига и сваля. Отзад е с пейка за лакеите. Практиката по онова време била майсторите да щамповат имената си върху шпиндела на колелетата, на тази пише: Хупър енд Кол, Лондон. Каретата е използвана при срещите на българския монарх Фердинанд с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф. На 31 октомври 1930 г. с нея са пътували за сватбената си церемония в храм-паметника "Александър Невски" в София цар Борис Трети и царица Йоанна Савойска.
Току до нея е експониран подаръкът на владетеля на Османската империя султан Абдул Хамид Втори на цар Фердинанд от 1909 г., когато империята признава българската независимост, обявена година по-рано. Султанът дарява ръчновезан с красива метална нишка валтрап - плат, който се поставя преди седлото върху гърба на коня, за да не убива то и на животното, и на ездача. Валтрапът е изработен с ориенталска прецизност и изящност, върху него е инкрустиран монограмът на владетеля. Султанът подарява и конска ездова амуниция със сребърни стремена.
Следват пощенска карета и карета, тип ладиа, и двете от края на 19-и век. При пощенската тапицерията е по-стандартна, но дръжките на вратите са от слонова кост. През 1968 г. тя е участвала в пробнине снимки на филма "На всеки километър", но след това отпада от лентата.
За разлика от другите, ладията е най-голяма. В нея впрягали по 4 коня. Тя е широко отворена, за да се виждат тоалетите на пътниците в нея. Впечатлява ръкохватката на вратата й - оформена е като обърната осмица - знака за безкрайност с корона над него. Казва ни, че монархията е безкрайна, пояснява Стойко Стойков. За първи път конструкцията на такава карета е начертал кметът на германския град Ландау.
Не всички возила от музея са сътворени в Западна Европа. Тук пазят шейна от ясеново дърво и метал, дело на майстора от Враца Мито Орозов, който имал своя коларница от 1883 г. и бил най-известният майстор на файтони и каляски у нас. Синовете му Пейко и Тодор пък изработили по поръчение на царското семейство за рождението на престолонаследника Симеон Втори детска каляска, която също е част от музея.
Богатата царска колекция допълват оригинални седла за езда, използвани от знатните особи. Особено впечатляват бойното седло на цар Фердинанд, от което той обявява на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора началото на Балканската война. Запазено е и ловното седло на цар Борис Трети. Понеже бил по-нисък, царят използвал специално столче, върху което стъпвал, за да се качва по-лесно на коня си.
Жените от царската фамилия също обичали да яздят. В Стара Загора може да се види и оригиналното седло на принцеса Евдокия, сестрата на цар Борис Трети, което е с едно стреме.