Витлеемската звезда: Комета или парад на планети в линия?
През 1614 г. Кеплер пръв допуска съвпадение на Юпитер и Сатурн, днес учен на НАСА чрез древни китайски хроники разгадава внезапното застиване на светилото над плевнята
Как се е появила Витлеемската звезда? Една от най-очарователните загадки в историята. Единствено в Евангелието на Матей е описано как влъхвите отиват при цар Ирод: "Мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казаха: Къде е роденият Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним." Ирод вече жадувал смъртта на младенеца и поканил маговете да се върнат отново при него на път за вкъщи. Междувременно извикал своите книжници и свещеници, за да му разтълкуват думите на вавилонските мъдреци и те му цитирали пророчеството, че Месията ще се роди във Витлеем.
Именно там до една плевня били отведени маговете от необяснимото небесно явление: "и ето, звездата, която видяха на изток, вървеше пред тях, докато дойде и застана над мястото, където беше малкото дете".
Повече от 2000 г. учените си задават въпроса – дали Витлеемската звезда изобщо е звезда? Ами ако е избухване на свръхнова? Или е комета, или може би планета, отразяваща лунната и слънчевата светлина? А дали всъщност не е рядко съвпадение и подреждане в една линия на най-голямата и най-ярката планета?
Тези дни в Live science се появи смела хипотеза, че древните магове всъщност може би са видели Юпитер. На 10 януари 2026 г. той ще се насочи към опозиция, а Земята ще се окаже в една линия между Слънцето и гигантската планета. При това подравняване Юпитер ще се окаже в най-близката си точка до нас, ще се появява след залез, след което ще се издига високо над хоризонта и ще свети с такъв интензитет и толкова ярко, че гигантът няма как да остане незабелязан. С други думи, в един момент планетата ще засенчи останалите небесни тела и ще се конкурира в това отношение единствено с Луната.
Според специалисти подобен бляскав диск неминуемо би привлякъл вниманието на обиграните древни магове, опитващи се по движението на небесните тела да прогнозират катаклизми, търговски кризи, суши, наводнения...
Още по-знаменателно събитие е имало на 17 април 6 г. преди Христа. През 1999 г. Майкъл Молнар изчислява, че тогава яркият Юпитер е минал пред Луната, което е усилило ефекта.
Няколко века преди това, през 1614 г., Йохан Кеплер допуска, че Сатурн и Юпитер тогава са били в една линия, което е било взето за знамение. Едва през 1976 г. проф. Дейвид Хюз публикува проучване в Nature, изчислявайки, че 7 г. преди Христа Юпитер и Сатурн действително са се подредили в една линия, и то не къде да е, а в съзвездието Риби, което може да е имало изключително въздействие върху вавилонските астролози – маговете, които първи разбрали, че се ражда Царя.
Тази хипотеза е толкова привлекателна, че през 2016 г. проф. Грант Матюс добавя нов щрих към нея. Той установява, че през 6 г. преди Христа е имало изключително рядък парад на планетите. Но не какъв да е, а искрящ, тъй като Слънцето, Луната, Юпитер и Сатурн са застанали в една линия в съзвездието Овен. Получило се е такова необичайно наслагване на изображения, че то неминуемо би хипнотизирало наблюдателните вавилонци, които отлично познавали движението на небесните тела. Според проф. Матюс събитието било толкова необичайно и рядко, че то няма да се повтори през следващите 16 000 години.
И ако тези теории бяха вариации на една и съща основна хипотеза, в която главен герой е Юпитер, този декември астрономът и планетарен учен на НАСА Марк Матни изненада колегите с още по-оригинално предположение. Ученият се базира на скорошни анализи на Колин Никъл, който проучва китайски хроники от 5 г. преди Христа. В тях се посочва, че тогава на небето се появила "звезда с опашка", видима в продължение на 70 дни.
Затова Марк Матни публикува хипотезата, че комета със специфична орбита би могла да изглежда така, сякаш "стои" високо над определено място.
Според учения тази комета се е движела по такъв начин, все едно "върви пред" някой, пътуващ от Йерусалим до Витлеем, след което "застива" за около два часа.
Китайските летописци отбелязват, че първоначално кометата била едва видима, въпреки това е невъзможно да убегне на опитните вавилонски звездобройци, които безпогрешно се ориентирали по разположението на небесните тела.
Проучване на Марк Матни сочи, че претендентът би трябвало да е имал геосинхронно движение, което да обясни загадъчното явление, описано в Евангелието от Матей.
"Ако междупланетен обект премине покрай Земята с правилната скорост, посока, разстояние, позиция и време, би било възможно движението му временно да съответства и да противодейства на скоростта на въртене на Земята.
Такъв обект би могъл да остави впечатлението, че временно "спира" над определено географско място за няколко часа, докато всъщност преминава", пише Матни в своята статия. "Това е първият астрономически кандидат за звездата, който може би е имал видимо движение, съответстващо на описанието в Евангелието от Матей, където звездата "върви пред" влъхвите по пътя им към Витлеем, докато "не застана над" мястото, където беше бебето Исус", пише още Матни.
Дали това е отговорът на загадката, владееща съзнанието на човечеството вече над 2 хил. години? Може би, но това едва ли ще спре християните всяка Коледа да се взират в нощното небе, търсейки своята Витлеемска звезда, сочеща им пътя към личното спасение.