Четири града най-добри за инвестиции - предимствата са за София, Бургас, Варна и Габрово (Графика)
Там има едновременно индустриални зони и научно-технологична инфрструктура
София, Бургас, Варна и Габрово са областите, които могат да предложат най-много на инвеститорите. Там са позиционирани едновременно най-много и индустриални зони, и научно-технологична инфраструктура, която да осигури кадри и място за изследователска дейност.
Това може да се види от иновативната инвестиционна карта,
която разработи Министерството на иновациите и растежа заедно с Българската агенция за инвестиции.
На нея може да се открие цялата тази инфраструктура. Идеята ѝ е да е в помощ на потенциални инвеститори, които да открият къде има налични терени, каква изградена инфраструктура има в индустриалните зони - като достъп до ВиК и електричество, пътни връзки в близост, както и данни за пазара на труда в съответния регион - безработни лица, средна годишна заплата, завършили студенти, вузове, обществени услуги, местни данъци и такси, насърчителни мерки.
На картата е нанесена и информация за научно-технологична инфраструктура в близост - центрове за върхово постижение, лаборатории с описание на оборудването в тях.
Логично, в София тази инфраструктура е най-развита. Столицата предлага няколко индустриални зони и паркове. Най-напреднал е Божурище. Той е приоритетен за Национална компания индустриални зони, от която е част, и в него вече са се разположили 44 инвеститора. Все още има свободни площи (колко и на каква цена - виж на картата), има изградена инфраструктура за електрозахранване, водоснабдяване, битова и дъждовна канализация, газификация, оптика. В близост са магистралите “Европа” и “Струма”, жп транспорт и интермоделен терминал и летището. Разполага с паркинг със 100 паркоместа и зарядни станции за електромобили с мощност 22 kW, площадка с фитнес уреди, парково пространство, детски център, обособени места за спирки на линия на градски транспорт, която е бъдещ проект.
Икономическа зона Доброславци, също край София, все още не е развита. Няма дори водоснабдяване и канализация. Но при създаването ѝ амбицията на държавата беше тя да се превърне в отраслово ориентирана зона, насочена към автомобилната индустрия. Освен за малки и средни предприятия е посочено, че там има възможност за
реализация на ключови големи предприятия,
до два броя с площ 500 000-600 000 кв.м или едно голямо 1 000 000 кв.м.
Частният технически парк “Хемус” се намира малко по-далеч от София - до Челопеч. В “Хемус Тех парк” нашата визия е да бъдем предпочитаният избор за компании, търсещи съоръжения от световна класа в България, пише в представянето на парка в платформата.
Частен е и индустриален парк “Рожен”, който се намира на 5 км от центъра на столицата. Той предлага индивидуални решения в съответствие с конкретни потребности относно ширина, височина, температурни режими и т.н.
Паркът в Перник е общински, като засега е изцяло празен, но има напълно изградена инфраструктура.
53 научно-технологични обекта са отбелязани на картата край София
28 от тях са различни звена на Българската академия на науките, други са част от Софийския университет, Техническия университет и други научни институции.
Варна също дава предимства на инвеститорите. Суворово-Варна е част от НКИЗ и е в процес на развитие, все още няма и изградена инфраструктура. Парцелите представляват незастроени, равнинни имоти – пасища и мери, които не попадат във вододайни зони, което позволява бързо и икономически изгодно усвояване. Предвижда се обособяване на пет нови квартала. Урбанистичната концепция включва зони за производствени дейности, логистика, административни и търговски функции, както и зелени площи, зона за обществено обслужване, газова централа и пречиствателна станция. Планираното функционално зониране позволява гъвкавост при разпределение на терени спрямо нуждите на инвеститорите.
В близост е и частният индустриален парк Добрич, който е с развита инфраструктура.
Транспортните предимства на Варна включват околовръстен път, който поема товарния транзит с направления: Варна, Балчик - Каварна - Дуранкулак, ГКПП Кардам - Констанца, Силистра - Кълъраш, Силистра - Русе - Гюргево, Шумен. Град Добрич е в близост до морските товарни пристанища Варна и Балчик, до летище за обществено ползване и за обслужване на търговски операции с въздухоплавателни средства - аерогара Варна, както и до речно фериботно пристанище Силистра.
Само в област Добрич има 60,8 хил. души работна сила, близо 3 хил. търсещи заетост, 509 студенти. Средната годишна работна заплата е 9 хил. евро. А в област Варна безработните са 6546 души, а работната сила е 224 хил. души. Учещите в момента студенти са 22 хил., а завършилите – 4,6 хил. Средната годишна работна заплата е 11,3 хил. евро. Има 6 вуза. Там се намират и няколко научни центъра - център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска”, център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия, център по мехатроника и чисти технологии и център за компетентност “Интелигентни мехатронни, еко- и енергооспестяващи системи и технологии”. Представена е информация какви проекти и изследвания могат да се разработват в тях и с какво оборудване разполагат.
В Бургас има две фази на държавния индустриален парк. Първата вече е почти пълна с 36 български малки и средни компании от леката промишленост и сектора строителство за изграждане на заводи и складове. Вторият, от друга страна, е празен и все още без инфраструктура. Но предлага
“значително съкратени” процедури, срокове и разходи за инвеститорите,
както и транспортни връзки в близост - порт Бургас, магистрала “Тракия”, летище Бургас, Товарна гара.
Работната сила в областта е 177,5 хил. души, безработните са 7 хил., а над 6 хил. студенти в момента се обучават в двата университета. Средната годишна работна заплата е 9,4 хил. евро.
В държавния университет са обособени център за върхови постижения в областта на информатиката и ИКТ, център за чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика, както и център за компетентност по мехатроника и чисти технологии.
Уловката обаче е, че собствениците на терени и лаборатории сами качват съдържание на платформата, създадена от министерството на иновациите, така че
не всички са налични и картата ще се актуализира постоянно
Така например община Габрово все още не е нанесла своите цели четири индустриални зони, едната от които има амбицията да се развива като въглеродно неутрална. В същото време там са разположени значителен брой научно-технически звена - център за компетентност “Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии”, център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска”. Така излиза, че Габрово е не по-малко атрактивен град за инвеститорите, още повече че конкуренцията там не е толкова голяма.
В Северна България на картата могат да се открият още възможности. В Медицинския университет в Плевен е позициониран център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия. В Шумен и в Русе също има център за върхови постижения в областта на информатиката и ИКТ, а във Велико Търново - център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска”.
И трите града си имат индустриална зона, тази до Велико Търново всъщност е в Горна Оряховица. Там има и летище, три учебни заведения, в които се обучават 15,3 хил. студенти, а завършилите са 4,2 хил. Работната сила е 87,7 хил. души, а безработните - 4,7 хил.
В Шумен има частна, а в Търговище – общинска, която е съвсем нова от миналата година. Тя вече е готова да посрещне инвеститори с готова инфраструктура. В Русе пък има зона, част от НКИЗ.
А край Пловдив се намира най-развитата в момента - Тракия икономическа зона, с над 200 компании, но все още предлага свободни площи. Тя е частна и обединява 6-те индустриални зони – “Марица”, “Раковски”, “Куклен”, Индустриален парк “Пловдив”, Парк “Иновации” и Агроцентър “Калояново”. Последните три все още не са нанесени на интерактивната карта.
7 вуза има в областта, в които в момента се обучават 33,65 хил. студенти, а завършилите са 8,3 хил. 286 хил. души е наличната работна сила, а безработните са 12,657 хил. Средната годишна работна заплата е 10,3 хил. евро.
Три научни центъра има в областта - център за компетентност “Персонализирана иновативна медицина”, Национален център по мехатроника и чисти технологии, център по растителна системна биология и биотехнология за превръщане на фундаменталните научни изследвания в устойчиви био-базирани технологии в България.
Интерактивната карта показва и още една категория - самостоятелни индустриални имоти - с поне 10 хил. кв. м площ, ако са застроени, и 50 хил. кв. м, ако не са. Засега могат да се открият едва 5 “обяви”.