И при по-студено време гладни мечки слизат в селата, привикнали да търсят лесна храна
- Новите мерки срещу нашествениците може да звучат авторитетно "на книга", но реално не носят успокоение, казват в Триград
- 170 са нападенията над животни и пчелини от началото на годината в Смолянско
"Мечките са гладни, затова слизат при нас. Голямото застудяване през април унищожи всички цъфнали дървета и храсти", казват в родопското село Триград. Цяла есен мечки се разхождаха по улиците и влизаха в дворовете им да търсят готова храна.
След протест на хората бяха издадени две разрешителни за отстрел на проблемни мечки
в района на самото село и в местността Чаирите, където нападат добитъка. Докато се появят разрешителните, мина почти месец и мечките сами се оттеглиха и по тях не е стреляно.
В Триград се оплакват от мечки още от март, когато бе убита крава. Екоинспекторите я намерили заровена с горска постилка и трева. Местните бяха изумени от нападението в дни, когато температурите са под нулата.
"Популацията им е голяма. Почти всеки ден мечки влизаха в дворовете. Хората ги виждат вечер и особено възрастните се страхуват от честите посещения на мечките, виждайки следите, оставени от тях. Изядоха всички плодове. Една от къщите, където изяде пуйка, бе обградена с електропастир и успя да го преодолее", казва кметицата Аделина Чолакова.
Според нея минава много време от подаването на сигнала за проблемна мечка до издаване на разрешително за отстрел.
В селото смятат, че най-новите мерки срещу мечките, които влизат в населени места, може да звучат авторитетно "на книга", но реално не носят успокоение. Според концепцията, подписана от трима министри преди две седмици, първото нещо при поява на мечка в населено място е уведомяване на заинтересованите лица, обход на района и даване на инструкции за обезопасяване. Следва прогонване на проблемния индивид или наблюдение до 72 часа, ако животното се е оттеглило.
От опита си в годините в селото са убедени, че като се прогони мечката от едно селище, тя ще иде в друго, т.е.
мечките, които патрулите гонят от Карлово, ще отидат в Сопот,
защото са привикнали вече на лесна храна.
Подобни случаи на навлизане на животните бяха регистрирани и в Доспат, Смилян, Славейно и Борино, където също бе разрешен отстрелът на проблемните.
Смолянската РИОСВ отчита тревожните 170 доказани случая на нападения на мечки върху селскостопанско имущество. Сто от тях са на домашни животни, а останалите - на кошери и ловни хранилки. Най-много са в Триград, Девин, Борино и села от община Баните.
За всички констатирани щети, нанесени от кафява мечка, са изготвени предложения за обезщетение.
"В гората няма диви круши, сливи, малини и дори жълъди,
каквито са намирали по-рано в естествената си среда, и слизат към селата. Приучаването на мечките към "изкуствена" храна крие риск. Свикват и губят вродените си инстинкти", казва Владимир Пейков от Ловно-рибарското дружество в Девин.
Тази година случаите, в които мечки слизат от гората до населените места, са повече в сравнение с предишни. Друга причина освен недостатъчната хранителна база е числеността им.
"Мечката е териториално животно. Пази си територия, а тя е огромна. Едрите мъжки могат да прогонят младите животни, както и майките с малки мечета от централните части на местообитанията към периферията. Така животните слизат от високите части към по-ниските. т.е. в населените места. Вече доближили се до хората, животните са привлечени от лесния достъп до храна", уточнява Пейков.
Сериозен проблем е и оставянето на храна в гората, в покрайнините на селата и кошовете за боклук, които ги привличат. Пейков дава за пример Румъния, където кафяви мечки масово слизат в населените места.
"Бях в селището Тушнад, което е сочено като bear-smart общност - град, който активно работи за съжителство с мечките. Местните власти и неправителствените организации се стремят да не решават проблема само чрез убиване: вместо това се
акцентира върху превенция, предупреждения и обществено сътрудничество
В района са поставени електропастири около къщи, огради и контейнери, за да се предотврати достъп на мечки. В голям периметър от селището до гората са премахнали или оградили плодни дървета - особено тези, които не са добре защитени, защото плодните дръвчета привличат мечки. Поставени са антимечешки контейнери за боклук - проектирани така, че да не могат да ги отварят.
Успоредно с това се прилагат мобилни технологии и софтуерни решения за наблюдение и предупреждение. Обучават се хората, правят се фестивали. Така множеството нападения преди мерките са сведени за 3-4 години до нула", разказва Пейков.
Според него резултатът в Тушнад е поразителен на общия фон в Румъния, където вече е нарушена естествената дистанция между човека и мечката и затова стават много инциденти. Експертът счита, че в северната ни съседка, където и популацията е много по-голяма от нас, кафявите мечки са се превърнали в туристическа атракция и понякога шофьорите си правят селфи с тях.
В отговор на запитване от "24 часа" от екоминистерството обясниха, че не е правен сравнителен преглед на законодателството в страните - членки на ЕС, и как се решават проблемите в конфликтните зони.
"В страните със запазена популация на кафява мечка се изплащат нанесени щети от навлизането на животни в близост до населени места, отстраняват се проблемни екземпляри, когато има достатъчно доказателства за това, но няма база за сравнение за ефективността на тези мерки в различните страни", уточняват от МОСВ.
Георги Георгиев, експерт в отдел "Превантивна дейност" в РИОСВ - Смолян, и част от екипа за бързо реагиране при нападение от мечки, съветва
стопаните да извършват пашата с пастир и кучета,
а нощуването на животните да е в масивни стопански сгради. Голям ефект има ограждането с електрически огради, шумови и светлинни отблъскващи средства. Правилно поставеният 3-редов електропастир с коректно изчислена мощност няма да нанесе трайни поражения на дивите животни, но ги спира почти напълно да прекосят оградения участък.
"Трябва да се научим да съжителстваме с мечката с устойчиви превантивни мерки. В естествена среда мечката напада или от страх, или с цел да защитава потомството, или при внезапна среща на къса дистанция с нея, иначе тя не е агресивно животно. Но ако се следват определени правила и се държим по утвърдените начини, рискът от нападение е малък", казва той. Много е важно при среща с мечка да не се бяга.
Бягането активира у мечката хищнически инстинкт,
което означава, че тя ще ни преследва. Мечката тича по-бързо от човека, така че бягането е абсолютно излишно, казва експертът и препоръчва доколкото е възможно спокойно поведение и отдръпване в противоположна на мечката посока. Ако няма място да се разминете с мечката, може да отстъпите място, но като цяло мечката е миролюбиво животно и няма желание да наранява човека. Препоръчително е също, когато ходят в гората, хората да вдигат шум, за да избегнат среща с мечка, посочи още Пейков.
Ловно-рибарското дружество в Девин е сред първите в страната, което създаде пунктове за наблюдение на мечки в естествената им среда. Направени са укрития, вкопани на около метър и половина в земята, и откриват гледка към място за подхранване на животните. В тях трябва да се влезе най-късно до 17 ч, за да има време миризмата от хората да се разсее. Бозайникът излиза след 20 ч, идва до мястото, на което е заредена храната - царевица или ябълки. Около 100 души на година посещават укритията.
Според експерта по екотуризъм Светослав Велков светът навлиза в икономика на преживяванията, където наблюдението на мечки вече е атрактивен туристически продукт. Той посочи примери от Румъния и Словакия, където туристи и фотографи плащат между 150 и 300 евро, за да наблюдават мечки в естествена среда.