Георги Стойчев: Училите IT вече вземат само 2 пъти повече от педагозите
1 от всеки 5 зрелостници не взема диплома, не стига до университет и намалява шансовете си за добра работа
Още акценти от интервюто:
- Все повече висшисти работят на качествени работни места
- Четете внимателно рейтинга, особено ако искате кариера като икономист, мениджър, програмист
- Чуждите студенти тук – 16 000, доближават по брой българските в чужбина – 20 000
- Живеем в свят, в който професии се създават и изчезват с невиждани темпове. Голямото предизвикателство пред образованието е да подготвя за него
- Как един младеж, който иска добра кариера, да направи избор, като се ориентира в рейтинга на висшите училища, г-н Стойчев?
- Изборът на висше училище и специалност може да бъде доста сложен и често е съпроводен с огромен стрес и несигурност. Това е един от първите големи избори, които човек самостоятелно прави в живота си, и много от младите хора не са подготвени за него.
Всяка година пред подобен избор се изправят около 50 хиляди млади българи, завършващи средно образование, а заедно с тях и много други, които желаят да продължат образованието си в магистърски или докторски програми, или пък такива, които на по-късен етап от живота си решават да следват в университет.
Рейтинговата система е създадена, за да помогне на всички тях, като им предоставя достъп до надеждна, сравнителна и многообразна информация за висшето образование в страната - от пълния списък на предлаганите специалности във всички висши училища до информация за доходите на завършилите и професиите, които те упражняват. И всичко това е на едно място и само на един клик разстояние.
Кандидат-студентите имат различни отправни точки в търсенето на специалност и висше училище. Едни са решили какво искат да следват, но се чудят къде. Други са избрали висше училище, но се колебаят в каква специалност да се запишат. Трети са решили какво искат да работят, но не знаят какво трябва да учат, за да упражняват съответната професия. Има и такива, които просто искат да срещнат интересни хора или да пътуват по програми за обмен в чужбина. Различните хора имат различна мотивация. Всеки от тях може да намери в рейтинговата система почти всичко, което иска да знае за висшето образование в България, но го е страх да попита или няма кого да попита. Нужни са му желание да се информира, тихо място и връзка с интернет.
- Доходите на завършилите различни специалности в различни университети варират от 10 000 лева до 1400 лева, а по професионални направления - от 6000 до 1700 лв. Казахте обаче, че има тренд ножицата между високите и ниските доходи се затваря. На какво се дължи това?
- На два фактора. Първо, на повишената преразпределителна роля на държавата. Виждаме, че през последните години с по-бързо темпо нарастват средните доходи на завършилите висше образование, които се реализират в сектори, в които държавата е основен работодател – отбрана, сигурност, здравеопазване, образование, социални дейности. В някои от тези сектори доходите бяха и остават сред по-ниските за висшисти.
В същото време в сектори, които традиционно се отличават с по-високи доходи, като IT или тежката и добивната индустрия, заплатите през последните пет години нарастват с по-бавни темпове. В резултат разликите между по-високите и по-ниските средни доходи, получавани от завършилите различни направления, намаляват. Например ако преди десетина години средните доходи на завършилите информатика бяха около три пъти по-високи от тези на завършилите педагогика, то в момента тази разлика се е свила до около два пъти.
Вторият фактор, който води до намаляване на различията в доходите на висшистите, е процесът на цялостно подобряване на качеството на работните места, на които те се реализират. Свидетели сме на трайна тенденция на увеличаване на дела на завършилите университет, които не просто работят, а работят на позиции, за които се изисква висше образование. Това в повечето случаи е съпроводено с по-високи доходи и по-добри условия за работа. Например ако през 2015 година в 33 професионални направления под половината от завършилите са се реализирали на позиции, за които се изисква висше образование, то 10 години по-късно броят на тези направления е намалял наполовина до 16. Това създава предпоставки за намаляване на неравенствата между завършилите различните професионални направления по отношение на доходите. Различия все още съществуват, но те не са толкова контрастни, колкото преди десетина години.
Тези тенденции вероятно са свързани и с промените в профилната структура на висшето образование, които бяха осъществени през последното десетилетие с цел да доближат тази структура до нуждите на пазара на труда и да пренасочат студенти от направления с по-ниска степен на реализация на завършилите към такива с по-висока. Резултатът е общо подобряване на трудовата реализация на завършилите и на техните доходи. За последните 5 години доходите на младите висшисти средно за страната на практика са се удвоили.
- За кои професионални направления е много важно не просто какво учиш, а къде?
- За всички, за които държавата не е основен работодател, т.е. за всички извън сферата на отбраната, сигурността, образованието, здравеопазването, социалните дейности и отчасти културата. За останалите направления, включително тези, свързани с инженерни науки, природни науки, IT сектора, икономика, администрация и управление, се наблюдават разлики не просто в проценти, а в пъти по отношение на доходите и другите индикатори, измерващи реализацията на завършилите, в зависимост от избраното конкретно висше училище.
С други думи, ако искате да станете лекар или учител, изборът на конкретно висше училище няма толкова силен ефект върху шансовете за успешна реализация. Ако обаче искате да се реализирате като софтуерен инженер, икономист или мениджър, тогава изборът на конкретно висше училище може да изиграе съществена роля върху вашата бъдеща реализация.
- Чуждите студенти у нас се увеличават. Значи ли това, че университетите ни стават все по-привлекателни? И може ли да се направи сравнение между “вноса” на чужди студенти и “износа” на българи към чужди университети?
- За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвои и продължава да нараства и това може да се тълкува като сигнал за повишена конкурентоспособност на българските висши училища. Днес на практика почти всеки десети студент в България идва от чужбина, основно от други европейски държави. Страната продължава да е европейски рекордьор по дял на чуждестранните студенти по медицина, като над половината от студентите по медицина в българските висши училища са чуждестранни граждани.
Все още обаче броят на българските студенти извън страната е по-голям от чуждестранните студенти в България. По данни от Националната карта на висшето образование в България има около 16 хиляди чуждестранни студенти, докато по данни от Евростат и други източници в чужбина се обучават около 20 000 български студенти.
За да се балансират напълно процесите на „изтичане“ и „внос“ на студенти, ще трябват допълнителни усилия за разнообразяване на направленията, в които България привлича чуждестранни студенти, както и дестинациите, от които идват те.
- Положителна ли е тенденцията на все повече записали се за студенти в инженерни специалности, точни науки, обучение за медицински сестри?
- От гледна точка на пазара на труда това са положителни тенденции. Споменатите специалности са от направления, при които се наблюдава повишено търсене от страна на работодателите, но до момента интересът на студентите към тях не беше достатъчно висок. Повишаването на дела на студентите в подобни направления е сигнал за доближаване на профилната структурата на висшето образование до нуждите на пазара на труда и е предпоставка за по-добра бъдеща реализация на завършилите.
Българското висше образование като цяло е изправено пред очакван дълбок и продължителен спад на броя на студентите, който ще започне да се усеща след 2028 г., и това ще изправи както висшите училища, така и пазара на труда пред необходимостта да се адаптират към реалност, при която на входа на системите ще има все по-малко хора и въпросът за профилната структура на образованието ще става все по-значим. Това ще засили демографския натиск за консолидация на системата на висшето образование и за по-голяма профилна специализация на отделните висши училища.
- Данните за посещаемостта на упражнения и особено на лекции не са ли обезсърчаващи за качеството на учебния процес в университетите ни?
- Данните показват наличието на пряка връзка между възприятията на студентите за задължителния характер на лекции и упражнения и оценката им за редовността, с която колегите им посещават тези занятия. Само половината от студентите възприемат посещението на лекции като задължително, докато около 70% възприемат упражненията като задължителни. Подобни са данните и за редовното участие в лекции и упражнения.
Тези данни не са изненадващи. Те, от една страна, отразяват обстоятелството, че повече от половината студенти в България работят, докато следват, а от друга - формирането на култура във висшето образование, при която се приоритизира практическата подготовка пред теоретичната. По правило при лекциите има по-пасивно възприемане на знанието обикновено в по-големи групи, при които контролът е по-труден, докато упражненията са съпроводени с по-непосредствено и активно участие на студентите в учебния процес в по-малки групи, което е предпоставка за по-голямата им ангажираност в този вид занятия.
- Има ли силна връзка между качеството на училищното образование и висшето? И в този смисъл реформата на средното образование - оптимизирането на учебните планове, така че да има повече мислене, а не зубрене, фокусът върху математиката, забраната на смартфоните - ще се отрази ли дългосрочно на университетите?
- Големият проблем на нашето училищно образование е, че то възпроизвежда неравенствата, а в някои случаи ги засилва. Това има пряк негативен ефект върху готовността на зрелостниците да продължат във висшето образование и да се включат ефективно в пазара на труда. Като общество всяка година на практика губим между 8 и 10 хиляди зрелостници, които, след като са прекарали 12 години в училище, завършват без диплома. Това затваря вратата на висшето образование за тях и намалява наполовина шансовете им за включване на пазара на труда. На практика губим един от всеки пет младежи, достигнали до 12-и клас, за ефективно участие във висшето образование и пазара на труда. В този смисъл основният въпрос пред всяка бъдеща реформа на училищното образование в страната е дали тя ще доведе до намаляване на неравенствата, или до тяхното задълбочаване, наред с въпроса за формиране на умения за критично мислене.
Живеем в свят, в който професии се създават и изчезват с невиждани темпове и в който оцеляването ни като демократично и свободно общество все повече зависи от способността ни да различаваме истината от лъжата. Голямото предизвикателство пред цялата ни образователна система е да ни подготви за този свят, а не просто да се адаптира към моментните нужди на пазара на труда, които след пет или десет години могат да изглеждат по напълно различен начин.
CV
- Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- Професионалната му кариера на журналист започва през 1992 г. в БНТ като редактор и водещ на новините
- Работил е като редактор и директор на радио "Свободна Европа" в Прага
- От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" - София
- Женен, с 4 деца
- Ръководител на екипа, който обновява Рейтинговата система на университетите в България