Откритие! Старо и евтино хапче за кръвно приспива рак на мозъка
3 дни след третиране в "епруветка" туморните клетки спират да се делят. Изследванията са в критичния преходен период между лабораторните доказателства и клиничните проучвания
Повече от седем десетилетия едно скромно лекарство, наречено хидралазин, изпълнява своята традиционна мисия в аптечките по света: да успокоява бушуващото кръвно налягане и да облекчава натоварването върху сърцето. Използван от поколения за лечение на хипертония и спешни състояния като прееклампсия при бременност, никой не подозираше, че в него може да се крие ключ към един от най-зловещите и агресивни убийци – глиобластома, нелечимият рак на мозъка. Злокобната му слава се държи не само на неговата брутална агресивност, но и на обезкуражаващата си устойчивост към всичко, с което медицината разполага. Диагноза, която доскоро обезсмисляше думите “надежда” и “лечение”. Но едно откритие пренаписва историята на хидралазина.
Изследователският пробив е дело на учени от водещи американски центрове начело с Пенсилванския университет. Находката е резултат на стратегия, която е като да намериш скрито съкровище в двора си. Вместо да харчат милиарди за разработване на напълно нова молекула, учените избират да търсят страничен потенциал в лекарство, което вече е одобрено, евтино и е преминало най-строгите тестове за безопасност. Освен това вече имало проучвания в епруветка и с животни за възпиращо действие от хидралазина при увеличаването на ракови клетки. В новото изследване се вижда, че хидралазинът не само разширява кръвоносните съдове, а и потиска ензим, наречен 2-аминоетанетиол диоксигеназа (ADO).
Глиобластомът е толкова агресивен, че расте твърде бързо за собственото си кръвоснабдяване и създава зони с критичен недостиг на кислород (хипоксия). Туморът умишлено използва тази среда, защото знае, че може да се адаптира там, където здравите клетки умират. Тук на сцената излиза ензимът ADO. Той играе ролята на кислородна аларма и помага на раковите клетки да дишат и да растат. Когато се въведе хидралазин той, освен че понижава кръвното налягане (неговата очаквана традиционна функция), се свързва с ADO и заглушава алармата, като отнема на тумора ключовия му механизъм за адаптация.
В лабораторни условия при третиране на изолирани човешка глиобластомна тъкан ефектът е забележителен според изследователите. Клетките на глиобластома всъщност не умират, а са принудени да изпаднат в нещо като сънно състояние – процес, наречен клетъчно стареене (сенесценция). В рамките на едва три дни след еднократно третиране раковите клетки спират да се делят и губят способността си да се размножават. Там са, но все едно са заспали или пленени.
Защо е толкова важно? Глиобластомът е печално известен със своята устойчивост на химиотерапия заради кръвно-мозъчната бариера. Новата стратегия предлага атака чрез напълно различен механизъм, който работи дори когато стандартните оръжия се провалят. Изследванията са в критичния преходен период между лабораторните доказателства и клиничните проучвания. Откриването на новата роля на хидралазина може да превърне евтиното старо лекарство от просто средство за контрол на хипертонията в един от най-обещаващите кандидати за включване в терапията срещу рака на мозъка. Изследователите подчертават, че резултатът може да доведе до проектиране на нов медикамент – производно на хидралазин, което е по-специфичен инхибитор на ADO и преминава по-добре кръвно-мозъчната бариера.
Хидралазинът е патентован преди десетилетия и отдавна е популярен като генерично лекарство. Това означава, че е излязъл от патентна защита и може да бъде произвеждан от множество фармацевтични компании, което силно намалява цената му. Контрастът е сюрреалистичен, ако се направи сравнение с цената на онкологичните медикаменти, които стигат до десетки хиляди за един терапевтичен курс. Това е допълнителен стимул за ускоряване на клиничните изпитвания. Лекарство, което е евтино и леснодостъпно в световен мащаб, би имало огромно човешко и икономическо въздействие в сравнение с разработването на чисто нов медикамент.