Европейската комисия повиши прогнозите си за растежа на ЕС и еврозоната за 2025 г.
Брутният вътрешен продукт на ЕС ще нарасне с 1,4 на сто и през 2025 г., и през 2026 г., като темпът ще се ускори леко до 1,5 на сто през 2027 година. Това предвижда Европейската комисия в публикуваните си днес Есенни икономически прогнози, цитирани от БТА.
За еврозоната се очаква сходна тенденция с растеж от 1,3 на сто за 2025 г., 1,2 на сто за 2026 г. и 1,4 на сто през 2027 година.
Оценките са по-високи за текущата година и малко по-ниски за догодина спрямо заложените в Пролетните прогнози на ЕК, когато за ЕС се очакваше увеличение на БВП от 1,1 на сто за 2025 г. и 1,5 на сто за 2026 г., а за еврозоната - съответно 0,9 на сто и 1,4 на сто.
Инфлацията в еврозоната се очаква да продължи да отслабва - до 2,1 на сто тази година (при оценка за 2,3 на сто през пролетта), и да се колебае около 2 на сто през прогнозния хоризонт.
За ЕС прогнозите сочат инфлационният показател да е малко по-висок или 2,5 на сто тази година (при прогнозирани 2,3 на сто през май) и да се забави до съответно 2,1 на сто и 2,2 на сто през следващите две години.
Есенната икономическа прогноза показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надминал очакванията, отбелязва ЕК. Макар че първоначално силните резултати бяха обусловени от скока в износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да расте и през третото тримесечие, уточняват експертите. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да се разширява с умерени темпове през прогнозния период въпреки предизвикателната външна среда.
Постепенното забавяне на растежа на заетостта, започнало през 2022 г., продължи и през първата половина на 2025 г., отчитат експертите на Еврокомисията. Въпреки това икономиката на ЕС е създала 380 000 работни места през този период. Заетостта ще продължи да расте умерено - с по 0,5 на сто през 2025 и през 2026 г., преди да се забави до 0,4 на сто през 2027 г. Очаква се равнището на безработицата да продължи да спада - от 5,9 на сто през 2025 и 2026 г. до 5,8 на сто през 2027 година.
Растежът на заплатите в ЕС ще се забави, но ще остане над инфлацията, което ще доведе до умерено подобряване на покупателната способност на домакинствата.
Очаква се общият бюджетен дефицит на ЕС да се повиши от 3,1 на сто от БВП през 2024 г. до 3,4 на сто през 2027 г., отчасти поради увеличението на разходите за отбрана от 1,5 на сто от БВП през 2024 г. до 2 на сто през 2027 година.
Прогнозира се съотношението на дълга на ЕС към БВП да се увеличи от 84,5 на сто през 2024 г. до 85 на сто през 2027 г., като съотношението в еврозоната ще се покачи от около 88 на сто до 90,4 на сто. Това отразява продължаващите първични дефицити и факта, че средната стойност на държавния дълг е по-висока от номиналния растеж на БВП. До 2027 г. се очаква четири държави членки да имат съотношение на дълга над 100 процента от БВП, посочва ЕК.
Рисковете за перспективите за растеж са насочени надолу, според оценката на Еврокомисията.
Несигурността в търговската политика продължава да оказва натиск върху икономическата активност, като тарифните и нетарифните ограничения могат да ограничат растежа на ЕС повече от очакваното.
Всяко по-нататъшно ескалиране на геополитическото напрежение може да засили шоковете в предлагането, предупреждава ЕК. Същевременно преоценката на рисковете на пазарите на акции, особено в технологичния сектор на САЩ, може да повлияе на доверието на инвеститорите и условията за финансиране. Несигурността във вътрешната политика също може да се отрази на доверието.
Все по-честите климатични бедствия също могат да подкопаят растежа, отбелязва Еврокомисията.
Положителна страна е, че решителният напредък по реформите и програмата за конкурентоспособност, по-високите разходи за отбрана, фокусирани върху производството в ЕС, и новите търговски споразумения могат да подкрепят икономическата активност повече от очакваното.