Кой кой е в китайската автомобилна индустрия
Има 109 марки, конкуренцията е жестока
Китайският автомобилен пазар сега е огромен и сложен като паяжина. Повече от сто марки, преплетени с държавни конгломерати, частни гиганти и множество по-малки стартиращи компании го правят най-динамичния автомобилен пейзаж в света. Анализаторът Фелипе Муньос публикува наскоро инфографика, която показва кой наистина управлява пазара и какво крие бъдещето. Резултатът е и предупреждение, че много производители може да не оцелеят през следващото десетилетие.
Според неговите данни четирите най-големи групи - Geely , BYD, Chery и Changan, държат цели 56% от продажбите в Китай. Сред тях най-много се откроява BYD, която въпреки сравнително опростеното си портфолио има най-голям глобален импулс. Освен майката марка това са Denza (съвместен проект с Mercedes), луксозният YangWang и здравият Fan Cheng Bao. Стратегията е ясна: от достъпни електрически градски модели до ултраскъпи SUV-ове и суперколи, BYD покрива почти целия спектър на пазара.
Geely, от друга страна, е създала истинска минивселена от марки. Тя притежава или е съсобственик на Zeekr (премиум марка за електрически автомобили), Proton, Farizon (търговски превозни средства), LEVC (известна с лондонските таксита), Galaxy, Volvo, Lotus, Lynk & Co, Polestar, Smart (в сътрудничество с Mercedes), Geome, Belgee, Radar... По този начин Geely
съчетава местни марки с глобални икони,
изграждайки позицията си на истински международен играч.
Държавните компании Chery и Changan също се разрастват с впечатляващи темпове. Групата Chery включва марки като Fulwin, Omoda, Jetour, Exeed, iCar, Luxeed, Jaecoo, Rely и разбира се, базовата Chery. Това е комбинация от марки, насочени към различни сегменти, от достъпни градски модели до премиум SUV-ове за износ.
Changan, от друга страна, управлява марките Avatr, Deepal, Nevo, Volga, Kaicheng и Changan, като Avatr е насочен към луксозния електрически сегмент, разработен в сътрудничество с Huawei, докато Deepal оперира в средния клас на електрическата мобилност.
Извън този “голям квартет” има и други значими групи. SAIC, най-големият държавен производител в Китай, притежава марките MG, LDV, Maxus, IM и Roewe. MG е най-известната в световен мащаб, особено в Европа, където отбелязва силен растеж, докато IM представлява опит за навлизане в премиум лигата на електрическите автомобили. JAC контролира марките Maextro, JAC, Evo и Nord, а BAIC държи Arcfox, Foton, Tiger и Stelato. Dongfeng е друг мастодонт с пъстра палитра: MHero, Voyah, Lingxi, Nammi, Venucia, Forthing.
Въпреки доминирането на големи групи пазарът
е дом и на редица стартиращи компании,
които досега са избягвали поглъщания. Сред тях са Nio, която създаде допълнителни марки Onvo и Firefly, както и Leapmotor, Xpeng, Aiways, Neta, Li Auto и Rox. Тези млади компании са насочени главно към технологично грамотни клиенти и предлагат усъвършенствани електрически модели, но натискът нараства, тъй като
те се борят да оцелеят в дългосрочен план
без силна финансова подкрепа.
Муньос публикува и пирамида на статуса на китайските марки в Instagram. На самия връх са ултрапремиум играчи като Hongqi, YangWang и Maextra. Точно под тях са технологичните претенденти Xiaomi, Nio и Li Auto, които изграждат имидж на новатори. В средния слой са отпечатани премиум и полупремиум марки като Stelat, Denza, Zeekr и Xpeng. В долната част на пирамидата остават куп по-малки, евтини марки, като Sinogold, Hima, Pocco и много други, които рискуват да изчезнат, тъй като клиентите все повече търсят свързани, модерни и качествени превозни средства.
Експертите очакват, че през следващото десетилетие броят на марките ще намалее значително, тъй като много малки марки ще изчезнат или ще бъдат интегрирани в по-големи групи. Точно както NSU, Autobianchi, Sunbeam, Pontiac или Oldsmobile изчезнаха на Запад през десетилетията, така и в Китай много марки ще бъдат слети, затворени или просто забравени.