Екипът на КФН: Парите на българите трябва да работят за нас, ще ги събудим
До 10% от активите на пенсионните фондове да влагат в инфраструктура, ще помогнат на бюджета и ще си вдигнат дохоодността
Граждани да купуват ДЦК на борсата, ще конкурират депозити и вложения в имоти
"Бонус - малус" тръгва от февруари, всяка компания сама ще определя цени за джигити и добри водачи
Криптовалутите да станат легални и под регулация
Делян Добрев, ГЕРБ: Бях на опело на фондовата борса, по -зле от това не може да стане
Една голяма цел и пет важни приоритета обяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански пред журналисти. От името на екипа си той заяви : диалог, регулаторът да не бъде бухалка, нефинансовият сектор да бъде обединен, подкрепа и доверие. А целта е- парите на българите да бъдат събудени и да работят за нас, за икономиката ни.
На мащабна конференция "Говори КФН" финансовият регулатор обяви и водещите направления, с които иска да раздвижи спестяванията на българите и да ги направи конкурентни на депозитите и имотите, като алтернативни вложения.
Частните пенсионни фондове да могат да инвестират част от парите за пенсии в инфраструктурни проекти в България , като пътища, пристанища, летища и други обектиу отдадени на концесия.
"Парите на българските пенсионери трябва да бъдат инвестирани в България", бе категопрична зам.шефката на КФН, която наблюдава пенсионните фондове Диана Йорданова. Иванова сподели, че 67% от инвестициите на частните фондове в момента са зад граница. Иванова обяви още, че се надява на политическа подкрепа за прокарване на предложението. Според екипа на КФН изграждането на инфраструктура с извънбюджетни средства ще намали натиска върху бюджета и ще помогне за овладяване на дефицита. Йорданова изрично подчерта, че идеята е този ресурс да обнови всякакъв вид инфраструктура, а не само „асфалт". Търсеният ефект ще ъде не само изграждане на инфраструктурни обекти, но и повишаване на доходността на пенсионните партиди.
Механизмът за участие не е напълно изяснен, но може да бъде пряко или непряко, чрез инвестиционни инфраструктурни фондове. Тя обяви също, че от бранша има искане да се емитират инфраструктурни облигации, които да се търгуват на фонодовата борса. Така ще се гарантира сигурност и прозрачност на вложенията, а като допълнителни гаранти могат да бъдат привлечени международни партньори като например ЕИБ и ЕВБР. По време на обсъждането стана ясно още, че реализирането на идеята е свързано с концесиониране на съответната инфраструктура, изградена с тях, така че да се събират такси за ползването и. От регулатора са категорични също, че ще има таван на тези вложения , най-вероятно около 10% от активите на пенсионните фондове.
Таксите на пенсионните фондове пък ще зависят от постигнатата доходност, е друга обсъждана идея, която ще бъде отразена в промените на закона. На фондовете ще бъдат поставяни и определени цели, които ако не бъдат постигнати, съответния фонд няма да участва в служебното разпределение на вноските от новоосигурените лица.
"С нас не е обсъждана идеята част от повишението с 2 процентни пункта на пенсионните вноски от 1 януари 2026 г. да отиде във втория стълб", отговори Диана Йорданова. Наскоро, при обсъждане на бюджета, от Фискалния съвет лансираха такава идея.
Втори приоритет на новия екип на финансовия регулатор е физически лица да купуват ДЦК от фондовата борса, обяви шефът на КФН Васил Големански. В момента те носят сигурна доходност от порядъка на 3,5-4,5%, но се изкупуват главно от банки и инвестиционни фондове, които пък продължават да държат блидо до нулата лихвите по влоговете на хората и така да прибират цялата печалба. Екипът на регулатора обаче не се ангажира с това дали има подкрепа от финансовото министерство и парламента за такава промяна в законовата база.
Двата инструмента- инфраструктурните облигации и първичното предлагане на ДЦК на борсата ще дадат дълбочина на българския капиталов пазар. „Едно е дълбочината му да бъде няколкостотин хиляди до 1 милион, друго е да стигне до 1 милиард", каза Големански.
Легализиране и регулиране на криптовалутите също е приоритет на КФН. „Трябва да се справим с урагана , който идва от тях", зарече се шефът на КФН Васил Големански. „До юни догодина е срокът те да подадат искане за лиценз, като те ще се проверяват за действителна собственост, противодействие на прането на пари, чисто досие, чисто име, за да не са свързани с измами и да се гарантира сигурността на финансовата система", очерта изискванията към тях, за да получат лиценз Големански.
Зам.-председателят на КФН за инвестиционната дейност Деница Величкова обяви, че комисията започва персонални срещи с криптокомпаниите, които искат да получат лиценз. От общо регистрирани от НАП за дейност в България 215 дружества, към 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза Величкова.
В началото на февруари 2026 г. най-сетне трябва да стартира приетата през лятото система „бонус-малус", обяви другият зам.шеф , отоговарящ за застраховането Пламен Данаилов. По думите му в момента се финализират наредбите, които трябва да разпишат детайлите. Например, няма да се наказва нов собственик на автомобир за нарушенията на предишния, но в същото време ще има гаранции да не се злоупотребява с прехвърляне на автомобили между роднини, за да се избегне оскъпяването. Системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател сам ще определя правилата за "бонус" и "малус", като ще ползва официалните данни на Гаранционния фонд за щетимостта. Едва на по-късен етап, след като системата заработи, може и да се мисли за надграждане, така че цената на "Гражданската отговорност" да зависи и от нарушенията на пътя, обясни Данаилов.
Делян Добрев, ГЕРБ: Бях на опело на фондовата борса, по -зле от това не може да стане
"Преди няколко дни присъствах на нещо като опело на "Българската фондова борса". При положение че сме предпоследни в Югоизточна Европа в тази сфера, може да се каже, че по-зле от това не може да стане", заяви пред екипа на регулатора и представители на три бранаша- пенсионен, застрахователен и капиталов, депутатът от ГЕРБ и шеф на икономическата комисия.
Той обяви, че в последните дни е чул няколко добри идеи за развитието на капиталовия пазар – пускането на ДЦК за граждани, а също и плащането на данък "дивидент" с компенсаторни инструменти. Добрев афишира подкрепа и за инфраструктурните облигации."За мен много лоша идея, която, за съжаление, е масово разпространена, е парите да се инвестират в апартаменти", каза Добрев. По думите му има много по-добри алтернативи за инвестиции, а ако зависело от него, данък "сгради" щял да бъде значително по-висок. В момента годишният данък към общината – за имота, такса "смет" и за автомобила, излиза около 1,5% от размера на минималната работна заплата на двамата работещи в семейството. Как с такова ниско облагане да се направи добра общинска инфраструктура, попита Добрев. И даде за пример семеен апартамент в Хасково, чиято пазарна оценка била към 200 000 лв., но официалната му данъчна оценка е само 34 000 лв., за които плаща данък "сгради" от едва 21,50 лв. на година.