Един ден без вода в "Дружба 2": между навика и безсилието
Сред тишината на чешмите хората мечтаят само да си направят кафе без бързовар и да си измият косата под душа
В сутрешните часове в “Дружба 2” животът тече, но не и водата.
Чешмите в блокове 414 и 415 мълчат, а звукът на капеща вода е заменен от бълбукане на бързовар в кипяща вода в кухнята. Във входовете се носи миризма на прах и пръст. Пред блока тръбите са разкопани, разкаляно е и всички минават оттам с повишено внимание.
“Обявиха спиране за десет часа, но човек никога не знае дали няма да продължи повече”, казва Иван, който живее в софийския квартал. Разказва, че в последните седмици хората вече са мобилизирани и преди спирането всички започват да пълнят бутилки, кофи и тенджери: “Ние сме четирима души у дома, така че се налага да подготвим поне 20 литра за деня за готвене, миене, тоалетна”.
Това е реалността в софийския “Дружба 2” в края на първата четвъртина на XXI век. Водата и парното тук са невъзможен лукс.
Всекидневие под напрежение
Панелните жилища, построени през 80-те години, са вехти и амортизирани. Тръбите за отопление между социалистическите блокове - някога част от нов, модерен квартал, днес са корозирали, пробити и често предизвикват аварии. Това е и причината за ремонта на топлопреносната мрежа. Той започна в началото на октомври 2025 г. и трябва да приключи в началото на ноември. През това време няма топла вода, а на моменти спира и студената. Хората от “Дружба 2” могат само да мечтаят и за парно.
“Топлофикация” го пусна в цяла София, но в “Дружба” 2 – не. Там температурите все още не са достигнали необходимата минимална стойност.
“Най-досадното е да миеш чинии със студена вода – споделя възрастна дама от бл. 414. - Имаме бързовар, с който топлим малки количества - това отнема време и е неудобно, но няма друг вариант.”
“Когато знаем, че ще спират водата, се къпем вечерта преди това, пълним кофи за сутринта и бутилки за пиене. Децата се смеят, че вкъщи имаме “резервоарна стая” - това е банята, където редим шишетата”, разяснява мъж на около 40 години.
“Не мога да вдигам тежки бутилки - споделя възрастна жена от вход В. - Чакам съседите да ми донесат малко вода. Хората са добри, но все пак е унизително човек постоянно да моли за нещо, което би трябвало да е даденост.”
Входът е пълен с истории като тази. Някои семейства вече са си купили бойлери, други използват електрически печки, а трети просто се надяват ремонтът да приключи предсрочно. Но това, което ги обединява, е мъчителното чувство за безсилие.
Животът без вода ражда импровизация
Без вода целият ритъм на деня се променя. Живеещите в блок 415 разказват, че се налага да планират всичко предварително. За пенсионерите, които живеят сами, ситуацията е още по-трудна. Защото ремонтите и авариите не са единственият проблем, тъй като липсата на централно отопление и топла вода води до по-високи разходи за ток.
“Когато се отопляваш с климатик и готвиш с електрически уреди, сметката набъбва с по 40–50 лева месечно - изчислява обитател от блока. - Бойлерът върви по 10 литра на час, а ако добавиш и сешоар, микровълнова, печка — няма как сметката да не се качи.” В същото време средната пенсия в района е около 730 лева, а средната заплата – около 1800. За семейства с деца това често означава компромиси и лишения – отлагат покупки, отказват се от почивки, за да покриват сметките.
Опустошението не е само в джобовете и душите на хората, а и в пейзажа. Пред блоковете 414 и 415 паркингът е частично затворен, наоколо е разкопано, а през нощта лампите отразяват калните ями, в които някога е имало асфалт.
“Паркирането е кошмар. Ако се прибереш след 7 вечерта, няма къде да оставиш колата - казва млад шофьор. - Често хората се карат, защото просто няма места.” Ремонтите на тръбите са важни, но и дразнещи, защото създават временна безизходица.
Жилищният комплекс “Дружба 2” има над 10 хиляди жители, като повечето са семейства от средната възрастова група. Част от блоковете са с над 40 години история. В тях живеят и първите заселници на квартала. Според Столичната община район “Искър”, към който принадлежи “Дружба 2”, е с много висока жилищна плътност. И всяко прекъсване на водата или парното засяга едновременно хиляди домакинства.
“Познаваме се всички. Ако някой има нужда от вода, звъни на съседа и му пълнят една бутилка. Това поне остана - солидарността”, споделя жена на 60 години.
Между миналото и бъдещето
Тръбите под земята в този район са положени през 1982 г. и макар частично да са подменяни, системата си остава стара. По данни от “Топлофикация София” ремонтите, започнали през есента на 2025 г., са част от програма за обновяване на над 7 километра тръбопровод.
Докато техниката напредва, жителите чакат и се адаптират.
“Първото, което ще направя, когато водата тръгне, е да си измия косата спокойно – размечтава се млада жена от бл. 414 и се усмихва. - После ще сложа чайника да заври - този път не с бързовара.”
Ден без вода звучи като дребно неудобство, но в контекста на един квартал се превръща в огледало на по-голям проблем - остарялата инфраструктура и усещането, че нищо не се променя.
В блокове 414 и 415 хората не искат чудеса, а предвидимост. Само да знаят кога ще имат вода. За да не ги преследва кошмарът със суха чешма.
И макар в края на деня водата да тръгва, усещането остава: комфортът във всеки милионен град, столица на една държава, не трябва да зависи от това колко пълни кофи си приготвил в банята.