В Русия: България може да повлече крак за национализация на всички активи на "Лукойл" в Европа
Ако властите в България наистина решат да национализират или да наложат външно управление над активите на "Лукойл", това ще се превърне в прецедент и останалите европейски активи могат да бъдат присвоени по същия сценарий. В такъв случай "Лукойл" няма да получи дори замразените средства. Това прогнозира управляващият съдружник на Kasatkin Consulting Дмитрий Касаткин.
Но по-вероятният изход, според анализатора, е забавяне на процеса на продажба и въвеждане на временно управление на предприятието.
Провалът на многомилиардната сделка с "Гънвор" превърна съдбата на чуждестранните активи на "Лукойл" в междудържавна търговия. Анализаторите виждат два вероятни сценария за развитие на събитията: продължително блокиране на активите или тяхното постепенно „легализирано национализиране" в юрисдикциите на ЕС. Според тях, началото на процеса може да бъде поставено от България, което ще създаде опасен прецедент за другите европейски активи на компанията, пише изданието "Комерсант".
"Ведомости" пък отбелязва, че след отказа на "Гънвор" да купи за 22 млрд. долара активите на "Лукойл" в Европа и Близкия изток, сега компанията ще трябва да ги продаде отделно с още по-голяма отстъпка.
Анализаторите са единодушни в оценката си за случващото се - активите на "Лукойл" са се превърнали в предмет на междудържавна търговия.
„В такива обстоятелства се формира представата, че активите на "Лукойл" не са просто собственост на компанията, а предмет на търговия наред със замразената собственост на Русия в западните страни", обяснява Касаткин.
Според него, ако това е така, то всичко ще се забави значително, а самите активи ще изпитат сериозни затруднения в оперативната си дейност.
Тази позиция се споделя и от съветника на управляващия фонд „Индустриальный код" Максим Шапошников. Той предполага, че OFAC вероятно ще удължи сроковете за сключване на сделки с "Лукойл", а "Гънвор" може да се върне към преговорите, но вече с по-ниска цена.
"За "Лукойл" вече не съществува факторът на спешност при реализацията на активи", отбелязва Кирил Бахтин, шеф на центъра за руски акции на БКС. Той обяснява, че е невъзможно да се успее да се завърши продажбата на какъвто и да е актив до 21 ноември на приемлива цена.
В същото време Максим Шапошников не изключва сценарий за фалит на заводите с последваща „легализирана национализация", което, според него, ще нанесе сериозен удар върху инвестиционния имидж на ЕС.
Бахтин припомня, че ситуацията в България е подобна на тази, която се случи с нефтопреработвателния завод на "Лукойл" в Сицилия през 2022–2023 г.
"Тогава имаше много слухове за национализация на актива, който в крайна сметка беше продаден. Официално сумата не беше обявена, но медиите оцениха сделката на 1,5 млрд. евро", посочва той
Според Бахтин, като се има предвид, че нефтопреработвателният завод в Италия е по-голям (16 млн. тона), нефтопреработвателният завод в Бургас (9 млн. тона) по аналогия може да се оцени на около 1 млрд. евро, което съответства на 2% от текущата пазарна капитализация на "Лукойл".
Министерството на финансите на САЩ издава лицензи на "американски лица" за сключване на сделки със санкционирани компании и техните дъщерни дружества, отбелязва Иля Рачков, партньор в адвокатска кантора NSP пред "Ведомости". Но в случая с активите на "Лукойл", властите на страните, където се намират тези активи, вероятно ще трябва сами да се обърнат към САЩ и да поискат от администрацията на Доналд Тръмп да спре санкциите срещу дъщерните дружества на компанията в техните страни, смята адвокатът.
Той припомня, че това направи германското правителство, въпреки че руските активи там бяха де факто конфискувани от властите още през 2022 г. Ясно е също, че всеки инвеститор с руски връзки е неприемлив за американските и европейските власти, смята Рачков, цитиран от Mediapool.
Адвокатът също така предполага, че Министерството на финансите на САЩ настояват "Лукойл" да продаде активите си на американски инвеститори, както направи с американското дъщерно дружество на китайския TikTok.
"Със загубата на такъв голям купувач като "Гънвор" за всичките си активи, "Лукойл" ще продължи да търси купувачи", смята Алексей Белогорьев, директор по изследванията в Института по енергетика и финанси. След такъв директен отказ от САЩ обаче, ще има малко желаещи купувачи за предишния оферент, отбелязва той.
"Подобна сделка би носила ясни репутационни рискове. Следователно, най-вероятно ще трябва да се продават на части, което ще направи процеса на продажба значително по-сложен и отнемащ време. Следователно, все още ще са необходими лицензи от Министерството на финансите на САЩ", казва Белогорьев.
"Гънвор" беше благоприятен купувач за Лукойл и неизбежната отстъпка очевидно устройваше и двете страни, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация. В настоящата ситуация обаче всеки последващ участник в търга за всички или отделни активи на "Лукойл" ще поиска по-голяма отстъпка, смята и той.
Юшков също допуска, че действията на правителството на САЩ тласкат "Лукойл" да продаде поне някои активи на по-ниски цени на американска компания. Например, "Лукойл Интернешънъл" притежава 12.5% от Каспийския тръбопроводен консорциум, в който американските "Шеврон" (Chevron) "ЕксънМобил" (ExxonMobil), държат съответно 15 и 7.5 на сто. Последната също така подновява присъствието си в Ирак, в находището "Маджнун" в провинция Басра, посочва Юшков. "Лукойл" също така добива петрол там в находището "Западна Курна-2", второто по големина в света по запаси.