Насред кризата с боклука в 2/3 от районите в София спират да вдигат и цветните контейнери (Обзор)
"Екобулпак" опитала да депонира 4 тона опаковки като битов отпадък, върнали им ги и тогава обявили спиране на работа в София
Кризата с боклука в София стигна и до разделното събиране. След вече месец проблеми със сметоизвозването в “Люлин” и “Красно село” и реалната опасност от 1 декември това да се случи и в“Изгрев”, “Слатина” и “Подуяне”, сега “Екобулпак” обяви на общината, че спира да обслужва цветните контейнери в 16 от 24-те района.
Става дума за “Банкя”, “Витоша”, “Връбница”, “Възраждане”, “Изгрев”, “Илинден”, “Красна поляна”, “Кремиковци”, “Лозенец”, “Люлин”, “Овча купел”, “Надежда”, “Панчарево”, “Подуяне”, “Сердика” и “Слатина”.
“Екобулпак” е една от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, с които Столичната община има сключени договори за обслужване на цветните контейнери. От началото на кризата в “Люлин” и “Красно село” от общината постоянно призовават жителите на засегнатите райони да изхвърлят разделно отпадъците си, за да се намали количеството, което отива в сивите кофи и чието обслужване в момента е затруднено.
На 28 октомври обаче “Екобулпак” прави опит да депонира в Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) 4 тона отпадъци от цветни контейнери, представени като битови. Ръководителят на лабораторията инж. Лилия Димитрова отказва да ги приеме, след като
лабораторен контрол доказал, че са рециклируеми,
а не битови.
На 4 ноември кметът Васил Терзиев получава писмо от “Екобулпак” с уведомление, че смятат да спрат обслужването на цветните контейнери в 16 района от 6 ноември.
Според запознати в мотивите на “Екобулпак” се посочва, че СПТО отказва без причина достъп на камионите им до депото за неопасни отпадъци, с които превозвали негодните за рециклиране. Това довело до струпване на огромни количества отпадъци в базата на компанията и блокирало процеса по предварителното им третиране. От СПТО и общината не се отзовали за среща и компанията решила да спре да обслужва цветните контейнери, защото нямало как да продъжи да извършва разделното събиране и предварителното третиране на отпадъците от опаковки.
Заравянето или депонирането на пластмаса и други рециклируеми отпадъци е напълно недопустимо.
Подобна практика нанася сериозни щети върху околната среда, води до отделяне на токсични вещества в почвата и въздуха и
пряко застрашава здравето на хората
Именно затова контролът върху завода за боклук е завишен рекордно през последните 2 г. София няма да допуска заравяне на рециклируеми материали нито с натиск, нито със заобикаляне на правилата, заявяват от “Московска”.
Според общината действията на “Екобулпак” са самоволни, противоречат на договора и на ангажиментите им към софиянци и производителите, които им плащат да събират и рециклират опаковки. Питат как така действията им съвпадат с кризата в “Люлин” и “Красно село”.
Очевидно е, че повишената честота на обслужване на контейнерите и засиленият контрол върху качеството на събраните отпадъци не се харесват на “Екобулпак”, добавят оттам.
Този ход “може да се разглежда като опит за блокиране на сметосъбирането в “Люлин” и подкопаване на усилията на общината да осигури по-чиста, по-ефективна и устойчива система”, заявяват още от общината.
В първата седмица на кризата в “Люлин”, който се обслужва от “Екобулпак”, са събрани 35 т отпадъци - два пъти повече от 18-те тона в седмицата преди кризата.
“София залага именно на това - повече разделно събиране, по-малко отпадък за депониране и по-голяма отговорност от организациите по оползотворяване”, казват от екипа на Терзиев. А действията на “Екобулпак” са в пълен разрез с публичния ангажимент на Столична община да насърчава разделното събиране и активното участие на гражданите в рециклирането. Затова искат
министерството на екологията да вземе незабавно отношение,
като упражни контрол върху “Екобулпак” и останалите организации по оползотворяване, “за да се гарантира спазването на закона и устойчивостта на системата за управление на отпадъците в столицата”.
Над 1,75 млн. лв. приходи от продажба на рециклируеми материали - почти пет пъти повече спрямо 2023 г., реализирало СПТО заради по-строгия контрол.
Общината заведе и дело срещу организациите по оползотворяване, които атакуваха решението на СОС да се завишат изискванията към тях, решението по него още се чака. Зам.-кметът по екологията Надежда Бобчева пък внесе доклад за повишаване на капацитета на СПТО, като една от идеите е така общината сама да поеме част от обслужването на цветните контейнери. Предстои гледането му в СОС.