Стефано Рачев - българските струни в италианското кино

04.11.2025 20:35 Виолина Христова, Рим
Стефано Рачев СНИМКА: АВТОР

Известният виолончелист и композитор на филмова музика черпи вдъхновение от "Лозенец", София и мириса на печени чушки

Четейки афишите на много италиански филми за киното и телевизията, със сигурност ще забележите, че музиката за тях се пише от един композитор с български корени. От малък Стефано Рачев е виолончелист, а от близо двайсетина години - автор на филмова музика. Високият и снажен Стефано е роден през 1984 г. в Рим, но както признава в интервю за “24 часа”, той е с душа, дълбоко вкоренена в България.

“Баща ми е българин, а майка ми е американка с френски, ирландски и италиански произход”, разказва Стефано. Семейната му история обаче е далеч от обикновената приказка за “глобално семейство”.

Николай Рачев - баща му, е флейтист, възпитаник на Софийската консерватория, който

20-годишен напуска България по политически причини

Син на съдията Стоян Рачев от Павликени, преследван от комунистическия режим, Николай бяга през Югославия и стига до Италия. Там, в музикалната академия в Сиена, среща бъдещата си съпруга - оперна певица от Калифорния.

Съдбата на бащата на Стефано е белязана от драма, но и от огромна сила. Той предава на сина си любовта към България дори когато не може да се върне там, защото дядо му е лежал дълги години в комунистическия затвор.

Първоначално родителите на Стефано отиват в ГДР, но заради проблемите там се местят в Западна Германия. Има и по-голяма с 4 години сестра Лучия.

Веднага след падането на комунизма през 1989 г. семейството на Стефано отива в София. Композиторът тогава е едва на 5 г., но си спомня добре този 2-годишен период. Тогава говорят на български, защото

татко му обича да разговаря с децата си на родния си език

Семейството се мести в Германия, но в крайна сметка се връща в Рим.  След смъртта през 1995 г. на баща си Стефано забравя българския, но любовта към страната му и връзката с нея стават дори още по-силни.  Още на 9-годишна възраст попада в хора на Сикстинската капела в Рим, в който пее до 13-годишен. След това продължава образованието си в Музикалната консерватория, където завършва виолончело и камерна музика.

Истинският пробив в музиката и киното идва почти случайно. Режисьорът Джани ди Грегорио, негов съсед в римския квартал “Трастевере”, го чува да свири Бах и му предлага да напише музиката към неговия филм Pranzodi Ferragosto. Лентата печели наградата за дебютна творба “Луиджи де Лаурентис” във Венеция през 2008 г., а кариерата на Стефано тръгва стремглаво нагоре.

Днес Рачев има в биографията си 66 дългометражни филма, десетки от които с участия на престижни фестивали - Венеция, Берлин, Кан. Сред тях са  “Томазо” на Ким Роси Стюарт и “Отче наш” на Клаудио Ноче, за който през 2021 г.

печели и наградата “Златен глобус”

за италианско кино в категорията за филмова музика. Стефано си сътрудничи и с режисьорката Франческа Коменчини. Джани ди Грегорио обаче е този, когото определя за своя трамплин в киното. За разлика от други режисьори, с Ди Грегорио твори музиката си след прочитане на сценария, а не при готов филм.

Съвместно с колегата си Матиа Каратело - китарист и издател, с когото ги свързва дългогодишно творческо партньорство, Стефано Рачев създава музиката към седемте сезона на популярния италиански сериал “Престъпленията в Барлуме”.

Въпреки международния си успех Рачев никога не забравя своите корени. “България винаги е била в сърцето ми - с миризмата на печени чушки, с баничките от фурната, с лютеницата. След смъртта на баща ми връзката ми с България дори се засили”, споделя той.

Днес Стефано има къща в софийския квартал “Лозенец”, връща се няколко пъти годишно,

познава отлично София, Пловдив,

Стара Загора, както и Южното Черноморие - Царево, Синеморец, Бургас. Много от музикалните му теми се раждат именно тук - в Пловдив например започва работата си по филма “Отче наш” на Клаудио Ноче, а половината музика за “Един специален ден” на Коменчини е написана в София.

“В България поемам енергия. Там се събуждат сетивата ми, вдъхновението ми. България е музика”, казва той. 

Съпруга на Стефано е италианската костюмистка в киното Рафаела Дони. Семейството има две деца - 9-годишната София, кръстена на българската столица, и 10-месечния Николай, който носи името на дядо си. “България ще продължи да бъде част от живота ми чрез тях. Може да не говоря български днес, но духът на България е жив в дома ни”, казва Стефано. По думите му той има италианско и американско гражданство, но българска душа.

Други от Възход и падение

Близо 100 хиляди копия от книгата на Саркози се продадоха за по-малко от седмица

Близо 100 000 екземпляра бяха продадени за по-малко от седмица от книгата на бившия френски президент Никола Саркози, в която той разказва за трите си седмици в затвора след присъдата му по процеса

Въведоха посмъртно Дона Съмър в Залата на славата на авторите на песни

Кралицата на диското Дона Съмър, носителка на пет награди „Грами“, беше въведена посмъртно в Залата на славата на авторите на песни, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА

Кой е колегата с торба на главата до Вергов? Който познае, отива на театър

Мистериозен колега с торба на главата седи до актьора Юлиан Вергов. Кой е той обаче гадаят последователите в социалните мрежи, след като Вергов пусна снимка на двамата

Джеймс Камерън влезе в клуба на режисьорите милиардери

Носителят на "Оскар" Джеймс Камерън вече е в елитната компания на режисьорите милиардери в Холивуд, съобщи "Варайъти", позовавайки се на публикация в сп. "Форбс"

БАН присъди своята годишна награда „Съживено наследство“ на скулптора Георги Чапкънов

Институтът за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН) присъди своята годишна награда „Съживено наследство" (Animated Heritage) за особен принос в творческата интерпретация

>