Лион - градът на небцето и бушоните с меню на дъска
Тук шкембето е деликатес, а кнедлите от щука се сервират с крем сос от раци
Тук не се яде, за да се живее – живее се, за да се яде. Надали има по-точно описание за кулинарната столица на Франция - Лион. Разположеният в югоизточната част на страната град може да е дом на 500 хиляди жители, но всяка година приютява милиони посетители и ценители на хубавата и автентична храна.
Неслучайно пък старият град на Лион е регистриран в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
В продължение на векове градът е бил център на търговия и различни занаяти. Но истинското му лице се оформя през XIX век – тогава Лион се превръща в индустриална сила благодарение на коприната. Хиляди майстори тъкачи, известни като canuts, извайват тъканите, които обличат европейските кралски дворове. Хиляди от тях работели при тежки условия в малки работилници. А след дългите часове труд слизали в малките кръчми, за да заситят глада си - домашни кухни, отворени за всички. Обикновено техните стопанки били бивши готвачки на богати фамилии, които по една или друга причина напуснали господарите си и започнали да готвят за работниците.
Наричат ги бушони - традиционните и уютни ресторантчета по тесните улички на стария град, които готвят автентичната за Лион кухня.
За разлика от изисканите ресторанти и елегантни кафенета в Париж в бушоните масите са дървени, покривките - карирани, а менюто - на дъска. А от 1997 г. е въведен специалният печат “Автентичен лионски бушон”, с който се гарантира храна без полуфабрикати, традиционни лионски ястия и продукти. Всеки един от тях предлага тристепенни менюта, в които са включени най-емблематичните ястия и храни.
За разлика от България, където шкембето е под формата на супа и предимно за изтрезняване от тежък махмурлук, тук то е деликатес, сервиран с картофи и подправки в гъст сос.
Друго емблематично ястие са кнедлите от щука - пасират рибата с масло и яйца,
добавят меко тесто от мляко и брашно.
Оформят ги с лъжица на малки топчета и ги варят в бульон, след което се надуват като облачета. Кнедлите се сервират с крем сос от раци и предимно с ориз като гарнитура.
Въпреки че съседният на Лион регион Бургундия е световната столица на охлювите, където се отглеждат в специални ферми, Лион ги внася оттам и ги прави свои, като ги пълни с масло и чесън. Ядат се с щипка и вилица. Не са задължителни, но всеки уважаващ се бушон ги има.
Емблематична е обаче наденицата от свински карантии (червата и стомаха), нарязани на ивици, овкусени с лук, вино, пипер и горчица и на всеки ценител на месото му текат лигите. Но като за начало винаги може да почнете или с традиционната лионска салата: зелена салата с хрупкав бекон, кротони и поширано яйце, или пък с плато от традиционни френски сирена.
Кухнята в града доказва, че е съвкупност от
селска простота и градска елегантност
Въпреки че е народна и работническа, храната впоследствие се превръща в истинско изкуство. Известни са също така покритите пазари, където човек може да опита сирена, колбаси, риба, месо и различни сладкиши.
Но Лион впечатлява и с атмосфера и дух. Старият град (Vieux Lyon) се отличава с ренесансовите сгради и калдъръмени улички.
Високо над него се издига базиликата “Нотър Дам дьо Фурвиер”, от която се открива панорамна гледка към реките и хълмовете. А в началото на хълма човек може да се наслади на величествената катедрала Сен Жан Батист.
В Лион никой не бърза.
Обядът трае два часа, вечерята – три
През това време виното се лее бавно, а разговорите текат като Рона при залез. Ако столицата Париж е за очите, то Лион определено е за небцето.