Вазов и Лили Иванова сред будителите, всеки 2-и убеден, че културата са обичаите и езикът (Графика)

01.11.2025 07:00 Весела Бачева

Кои са будителите за българина, какво формира културните му предпочитания и как се измерват духовното му развитие и отношението към изкуството - това проверява проучване на Националния център за парламентарни изследвания. То е проведено сред 1000 души през септември, но се публикува в навечерието на Деня на народните будители.

Иван Вазов е на първо място в класацията за хората, допринесли най-много за културното развитие на страната. Редом с него са имена като Лили Иванова, Георги Господинов, Васко Василев, Васил Найденов, Людмила Живкова и др.

Интересен факт е, че в класацията на българите за културно влияние, включващи общо 203 имена, Васил Левски се нарежда преди Паисий Хилендарски и създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий. В списъка влизат още Христо Ботев, Никола Вапцаров, Любен Каравелов, цар Симеон Велики. (Виж топ 15 в инфографиката.)

Какво формира културните предпочитания на българина? Най-вече семейството, то е посочено от 2/3 от интервюираните и по сравнителните данни от 2018 г. има все по-важна роля. На второ място са приятелите, посочени от над половината. Сред тях са най-вече младежите от големите градове. На трето място е училището, на четвърто - медиите с 35,5%. За тях обаче социолозите посочват, че вероятно немалка част от хората не осъзнават значителното им влияние. Веднага след това е интернет с 34,2%, които са посочени от анкетираните на между 18 и 29 години. Далеч назад е университетът с едва 23%.

Българинът ходи на все повече културни мероприятия, но

го спират цената на билетите

и липсата на разнообразие в малките населени места. Любими са му концертите и театърът, силно притеснен е за българските традиции.

Когато чуе “култура”, българинът си представя най-вече традиции, език и обичаи. Това са посочили почти половината участници в проучването. За 40% асоциацията са различните видове изкуства - живопис, скулптура, музика, театър, архитектура. 28% си представят текст - литература, поезия и драматургия, а 27% я свързват с образованието. През 2018 г. на същия въпрос на второ място 37% от българите са поставили местата за култура - музеи, театри, кинозали, опера, сега този дял е двойно по-малък, което говори за постепенното усложняване на общественото разбиране за същността на културата.

Българските изкуства и култура представляват все по-голям интерес. Напълно незаинтересовани през 2018 г. са били 9,4%, сега делът им спада до 5,6%. А осезаемо расте броят на тези, които се интересуват от изкуство - от 55% на 62%. Нискообразовани, с ниски доходи и от малки населени места са тези, които не се вълнуват, но тук възможно обяснение са ограниченият достъп до културни прояви и липсата на финанси.

Тенденцията е негативна по отношение на чуждите култури. Въпреки все по-пълната евроинтеграция с влизането в Шенген и еврозоната българинът все по-малко се интересува какво става извън страната. 1/5 трайно не се интересуват от културата в страните от ЕС, още повече - извън него. Профилът им съвпадат с този на хората, които не ги вълнува и българската култура - нискообразовани, с ниски доходи и живеят в малки градове и села. Обратно, проявяващите сериозен интерес към чуждестранната култура по-често са столичани между 18 и 49 г. с добри заплати и висше образование.

“Тази картина оформя

2 основни групи в българското общество -

на по-образованите, професионално реализирани, с по-широк и космополитен мироглед спрямо културата в нейното многообразие и на българите с по-ниско образование или по-ниски доходи, с ограничен достъп до културни събития поради тяхното местоживеене или напълно изолирани от полето на културата”, пишат анализаторите в доклада си.

Места за изкуство има, видно е от резултатите. Почти всички - 98,2%, са посочили, че в населеното място, в което живеят, има читалище. 31,4% имат опера в градовете си, 45,1% - университет, а 51,6% - младежки дом. Много повече са библиотеките, училищата, музеите, изложбените зали, образователните курсове, кината, галериите и театрите. Положително е още, че 90% са заявили, че в населените им места се провеждат културни събития, за 50% дори са чести.

Българинът ходи средно на година 1,5 пъти на концерт, 1,4 пъти на кино и спортно мероприятие, 1,2 пъти на театър, веднъж на изложба или музей, а

на симфоничен концерт, опера или балет - веднъж на 3 г.

Намалява интересът към киното и спорта, увеличава се към концертите, театъра и операта. Най-често ходят в компанията на приятели.

Високите цени на билетите са основната пречка за 17,6%, като делът на хората, за които това е проблем, е най-висок за последните 20 г.

Българинът обича да гледа изкуство, но не и да го създава. Едва 15% са посочили, че предпочитат да са активни участници в създаването на културни продукти. За сравнение - докато близо половината от европейците са участвали в активна индивидуална или групова артистична дейност през последната година, сочи изследване на Евробарометър.

Повечето анкетирани обаче променят нагласата си, ако става въпрос за събития, насочени към запазването на родната култура - склонните да участват скачат на 77%. Причината навярно се крие в безпокойството на българина, че обичаите ни са застрашени от изчезване - на това мнение са 65% от хората.

Други от От страната и света

За пръв път жена застава начело на петролния гигант BP

Би Пи (BP)предприе изненадващ ход, като назначи Мег О'Нийл за главен изпълнителен директор.  Това, жена да застане начело на една от петте най-големи петролни компании в света, се случва за пръв път

БЧК помага финансово на 72 деца, пострадали тежко в катастрофи

Общо 72 деца от цялата страна, които са с тежки наранявания вследствие на катастрофи, бяха подкрепени финансово от Фонда на Български червен кръст (БЧК)

От третия път СОС прие административната реформа на Терзиев

От третия път Столичният общински съвет прие административната реформа, предложена от кмета на София Васил Терзиев. Основната част от реформата касае общинското направление по архитектура и

Възрастна русенка даде 5000 лева на ало измамници

Възрастна жена от Русе е дала 5000 лева на телефонни измамници. Това съобщиха от полицията в крайдунавския град. Потърпевшата жена разказала пред униформените служители

Постоянен арест за 20-годишен, пипнат дрогиран и без книжка след гонка с полицаи

20-годишен криминален тип бе задържан по искане на Районната прокуратура в Габрово за шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин и без книжка, както и за държане на наркотични вещества

>