Расте поколение, възпитавано в омраза към културата, сложното мислене и задълбоченото отношение
След като за два дни загинаха пет деца – три момчета в катастрофа, едно момиче, блъснато от млад шофьор, и едно 15-годишно момче след сбиване в мол, въобще не се чудех как да реагирам. Притесняваше ме, че ще ме обвинят в морална паника, но сега това е само констатация. Задържах реакцията си за малко, за да повторя нещо повтаряно много пъти: вече повече от десетилетие расте поколение, възпитавано в агресия, национализъм и токсична мъжественост. Възпитавано в омраза към културата, сложното мислене и задълбоченото отношение. Поколение, неспособно на хумор, което ще бъде допълнително захранено с това от часовете по добродетели и религии по руски модел. Техните идеали са гонки, бързи кинти, евтини момичета, които се вричат с големи думи за рая и ада като текст на горещ попфолк хит, приятелството е кофти състезание с момчетата от квартала, а социализацията е по бензиностанции и паркинги. Политиците, медиите и институциите подхранват точно тази култура, в която силата се мери с насилие, а най-страшното е „да те помислят за джендър" или някакъв, който не се вписва в някаква групичка, чиито ценности се реализират на бензиностанцията. Новият консервативен конформизъм е ужасяващ. В него най-лесно става разделението "враг" и "наш", "наш си/домашен/локален" и "чужд". Всичко е черно и бяло. Чудесна плячка сме за хибридните пропагандатори от изток или евангелистките от запад, не се чудете, защо така им се лепят българите. Младежката политика на България, а и преобладаващото сред мейнстрийма, е пропита от омраза към различните, от хомофобия и мълчание пред насилието. Вместо образование, което учи на емпатия и равенство, децата получават уроци по страх и презрение, включително от произведения на изкуството по сцените. Някогашното "силно да любят и мразят" от стихотворението "На прощаване" на Ботев е придобило трагично делюзионни размери. Вместо да се посочи, че омразата не е насочена към определен народ или етнос, а към самата имперска система на Османците, която потиска личността и народа, като не прави разлика между своите поданици — използва ги като средство за власт и за водене на войни, образованието ни стимулира етническата омраза. Вместо да се покаже, че лирическата борба на бунтовника е не просто национална, а дълбоко човешка, защитаваща достойнството и правото на всеки човек да живее свободно и достойно, образованието ни затваря този наратив в крайните форми на национализма и етническото.
Преди повече от десет години пътувах с влака от София до Белград и момче на 12 години, пътуващо с баба си и майка си слезе на Сливница, но преди това детето каза, че мисли, че "Хилер е бил прав". Още тогава се стреснах много. Сега само констатирам: откровено невежи хора и хомофоби са на ключови позиции, някои от тях са откровени лумпени в културата, историята и съвременната хуманитарна мисъл. Нови консерватори, които постоянно поддържат някакви заплашителни наративи бълват непрестанни глупости. Очевидно мъжествеността е да се доказваш чрез насилие, но не и да мислиш за по-слабите. Чудесна манджа, сварена от националисти и консерватори.
(От фейсбук)