Без такса достъп водата ще поскъпне и коректните ще плащат и за кражбите
Но регулаторът трябва да следи сметките да отразяват реалните разходи
Защо таксата достъп (standing charge), неточно наричана такса водомер, има смисъл. И я има в много страни. Много хора реагират остро срещу идеята за такса достъп към водоснабдителната система. "Защо да плащам, ако не пускам кранчето?" – звучи логично, но реалността е малко по-различна.
Дори когато не използваме вода, водоснабдителната система работи постоянно: помпи, пречиствателни станции, резервоари, лаборатории за контрол на качеството, аварийни екипи и 24-часово поддържане на налягане в тръбите. Тези разходи не зависят от това колко вода е изразходвана. Те са постоянни.
Таксата достъп покрива именно тези фиксирани разходи –
тя не е "наказание", а начин всички свързани потребители
да споделят минималната цена за поддържането на услугата в готовност.
Без такава такса операторът ще трябва да вдигне цената на самата вода, за да компенсира, което е още по-несправедливо – защото тогава коректните потребители ще плащат и за загубите от кражби, течове и неплатени сметки.
Таксата достъп не е панацея. Всички компоненти на сметката трябва да бъдат прозрачни, обосновани и справедливи.
Регулаторът трябва да следи тя да отразява реалните инфраструктурни разходи, а не да се превръща в източник на скрито поскъпване.
Но ако искаме водоснабдителна мрежа, която работи денонощно и осигурява чиста вода при всяко пускане на крана, трябва да приемем, че това струва нещо – дори в минутите, когато не я използваме.
А що се отнася до всички проблеми в българския ВиК сектор, те остават и са резултат на некомпетентно управление. Друга тема.
(От фейсбук)