Александър Георгиев: За 10 г. подкрепихме над 3500 компании и добавихме 2,8% към БВП
България вече е хъб за инвестиционни фондове в Югоизточна Европа, а новите ни инструменти ще стимулират дигитализацията, кръговата икономика и технологичния трансфер, казва изпълнителният директор на Фонда на фондовете
- Г-н Георгиев, преди броени дни Фондът на фондовете навърши 10 години. Какво успя да постигне той за това време?
- Фондът е подкрепил над 3500 компании чрез фондовете на Европейския съюз, което е допринесло до създаване на 49 500 работни места. Според проучване, направено от Администрацията на Министерския съвет по модела “Сибила 2.0”, дейността му в периода 2019-2023 г. е довела до ръст на БВП с 2,8%, увеличаване на заетостта с 5,4% и на частните инвестиции със 7,6%, спрямо сценарий за икономиката без финансови инструменти. Над 420 от финансираните компании са във високо- и среднотехнологични сектори, а 900 малки фирми с микрокредити до 50 000 евро са реализирали ръст на продажбите с 40% през 2023 г.
По време на пандемията от COVID-19 фондът изигра важна роля - бяха отпуснати кредити за над 400 млн. евро с облекчени условия по Програма “Възстановяване”.
- Какво представлява Фондът на фондовете?
- Най-просто казано, той е мениджър на национални и европейски средства, предвидени за финансови инструменти по оперативните програми (бел. ред. - В настоящия програмен период само програми) - около 8-10% от общия им обем. Основните инструменти са два вида – дългови (кредити, гаранции) и дялови (инвестиции чрез фондове). Ние избираме финансови посредници - банки или инвестиционни фондове, по Закона за обществените поръчки. Те търсят компании, в които да инвестират според нашите цели. За разлика от грантовете, средствата се погасяват и възстановяват към нас, след което се използват повторно и това увеличава ефекта им.
В далечната 2015 г., когато се учреди фондът, пред дружеството стоеше задачата да представи този нов модел на финансиране на бизнеса, да го структурира и да намери адекватен отговор от всички, които могат да го ползват - бизнес, банки, общини. Днес, 10 години по-късно, уверено мога да твърдя, че тази задача е изпълнена, разбира се, не и без експертността и професионализма на всички работещи във Фонда на фондовете.
- Значи инвестирате в инвестиционни фондове, а те - в компании?
- Точно така. Благодарение на това България вече има развита индустрия от фондове за рисков капитал. В програмен период 2014-2020 г. ние станахме основен инвеститор в пет фонда. Те подкрепиха стартъп средата и позиционираха България като хъб с най-много инвестиционни фондове в Югоизточна Европа.
- Бизнесът познава ли дейността ви?
- Да, макар че обществото все още не достатъчно добре. Целта ни е да сме ключов играч във финансирането на бизнеса в страната. Това обаче вече не е най-големият проблем. Според изследване на ЕК и ЕЦБ финансирането е едва на пето място сред предизвикателствата. По-големите са намирането на пазари и квалифициран персонал.
- Можете ли да помогнете и в тези области?
- Косвено - да. Нашите фонд мениджъри не само финансират, но предоставят и менторство на компаниите, в които инвестират. Те участват в управлението им и спомагат за развитието и пазарния им успех – достъп до нови клиенти, експорт и външни инвеститори. Стремежът им е, водени от пазарни принципи, да изкарат печалба от тази инвестиция.
- A Фондът на фондовете работи ли с цел печалба?
- Не. Целта е средствата да се върнат и използват повторно. Така държавата насочва финансиране към сектори, които пазарът сам трудно би подкрепил, но са важни за икономиката.
- Какви са новите инструменти през този програмен период?
- Най-големият е за кръгова икономика по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията”, европрограма, управлявана от Министерството на иновациите и растежа, с ресурс 275 млн. евро. Преди дни подписахме споразумения с Уникредит Булбанк и обединение “Фонд за устойчиви градове”, част от което е и ОББ. За първи път комбинираме гаранция и грантов елемент. Гарантираме до 80% от главницата по кредитите за енергийна и ресурсна ефективност, като така банките намаляват лихвите и изискванията за обезпечение. Безвъзмездна помощ компаниите могат да използват за техническа подкрепа, например за покриване на енергийно обследване, както и да получат възстановяване до 15% от главницата по кредита след успешна реализация на проекта.
Инструментът е насочен към съществуващи производствени компании. При гаранция с таван на загубите от 20% ресурсът от 275 млн. евро ще генерира кредити за около половин милиард евро.
- Какви други инструменти има за бизнеса?
- Общият ни бюджет по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” е 645 млн. евро. Подготвяме фонд за иновации (32 млн. евро), както и фонд за дигитализация за компании, навлизащи в индустрия 4.0 – изкуствен интелект, автоматизиране на процеси, виртуална реалност и др.
Много интересен инструмент е Фондът за технологичен трансфер по Програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” , също под управление на Министерството на иновациите и растежа. Целта е научните разработки да се превърнат в бизнес продукти. Той включва два етапа - ранен (за идеи в лабораториите) и комерсиализация (при вече готов продукт). Предвидена е и малка безвъзмездна помощ за защита на патенти и лабораторно оборудване.
- Има ли инструменти за образование и млади предприемачи?
- Да, два нови инструмента по Програма “Образование”. Първият е дялов фонд за студентски и докторантски стартъпи, който прилага принципа learning by doing – учене чрез практика. Малък е, но пък е нещо ново, което искаме да опитаме и мисля, че ще имаме успех с него. Вторият е дългов инструмент – кредити за млади хора от същата целева група, които искат да започнат собствен бизнес.
- Един от финансовите ви инструменти е насочен към изграждане на ВиК инфраструктура. Плевен, който все още е на воден режим, е един от приоритетните оператори.
- По Програма “Околна среда” имаме два инструмента - за ВиК оператори и за инвестиции в сектор “Отпадъци”. Посредникът в сектор “Води” е Фонд ФЛАГ. Ресурсът е около 50 млн. лв., което ще даде възможност за финансиране. С ВиК–Плевен са водени разговори от нашия посредник, има интерес.
- А за общините какви възможности има?
- Фондовете за градско развитие са инструмент по Програма “Развитие та регионите” с общ ресурс 263 млн. евро. Това е вторият по големина ресурс в портфолиото ни. Бенефициенти са 40 общини. Инвестициите са в седем направления: инфраструктура за икономическа активност, енергийна ефективност и обновяване на сгради, устойчива градска мобилност, зелена градска среда, образователна инфраструктура, здравеопазване и социални услуги, туризъм, спорт и култура.
Общините познават добре този инструмент от предходния програмен период - няколко проекта дори получиха награди от Европейската комисия като добри примери за инвестиции в градска среда чрез финансов инструмент.
- Предвиждат ли се нови възможности за финансиране?
- Да. Европейската комисия обмисля да разреши финансиране и на компании от отбранителната индустрия, които разработват иновативни решения. Това отваря възможност и за България - например производство на дронове и технологии, свързани с отбраната.