Проучване: в богатите софийски квартали по-високи нива на азотен диоксид, в бедните - на ФПЧ
В софийските квартали със среден и висок социално-икономически статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид, а в зоните със среден и нисък статус - по-силен ефект от фини прахови частици. Централните, североизточните и северозападните части на столицата са най-засегнати. Това показва проучване за оценка на въздействието на градските екологични стресови фактори в София върху здравето и свързаните неравенства, което е резултат от партньорство между изследователи от Института за глобално здраве в Барселона, Медицински университет - Пловдив и Софийския университет.
За разлика от досегашните анализи на последиците от замърсяването на въздуха в София, това изследване използва по-прецизни и пространствено детайлни данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост от често срещани сърдечно-съдови и дихателни заболявания, както и за да картографира тяхното разпределение на територията на града, обясни доц. Ангел Джамбов от Медицинския университет в Пловдив.
Изчисленията обхващат приблизителен брой случаи на заболявания и смъртност за една година - 2018 - 2019 г. в близо 5000 жилищни зони в София. Една четвърт от софиянци са силно обезпокоени от замърсяването на въздуха в квартала, в който живеят. Изследването показва, че излагането на средногодишни концентрации над препоръчаните от СЗО стойности е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в столицата. Това представлява 10-20% от общата смъртност, като приносът на фини прахови частици е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около 1/5 от случаите на сърдечно-съдови и дихателни заболявания. Анализът на изчислените смъртни случаи, свързани със замърсяване на въздуха, показва ясно изразени разлики според социално-икономическия статус на жилищните зони.
То бе представено на пресконференция, с която стартира национален фотоконкурс на тема "Въздухът", организирана от сдружение "Въздух за здраве", Нов български университет и Столичната община.
"За втора поредна година спазваме европейските и национални норми за качеството на атмосферния въздух в София по показателя за фини прахови частици. Изпълняваме комплекс от мерки. Идва 1-ви декември и отново ще започне да действа нискоемисионната зона за автомобилите, като тази година за най-замърсяващите забраната вече ще важи и в големия ринг. Освен нея вече действа и нискоемисионна зона за битово отопление за 9 района. Знаете, че подготвяме проект по програма "Околна среда" за подмяна на уредите за отопление на дърва и въглища с нови екологични на до 10 000 домакинства. През миналата година наложихме и няколко максимални глоби за замърсяване, свързано със строителна дейност. По друг проект предвиждаме да засадим дървета и храсти по основните булеварди", обясни зам.-кметът по екология на столицата Надежда Бобчева.
Анкета, проведена от Нов български университет, в която са участвали над 350 души от цялата страна, пък показва, че комплексната оценка за качеството на въздуха, която те дават е едва 30 от възможни общо 100 точки.