Хелоуин отвръща на удара: Искат масово празнуване в Елин Пелин въпреки забраната на кмета
Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин се готви напук на забраната на кмета на общината Ивайло Симеонов.
Събитието се организира във фейсбук и до момента 270 души са потвърдили участие, а 2700 имат интерес. Инициативата идва, след като кметът издаде заповед, с която забрани празнуването на Хелоуин в училищата, детските градини и читалищата на територията на общината заради 1 ноември - Деня на народните будители. Вместо това ще има общоградско честване с шествие с над 1000 факли, на което ще се спазват българските традиции.
Ето какво пишат организаторите, които оспорват забраната и искат да честват Хелоуин:
"Кметът на община Елин Пелин издаде заповед, с която забранява празнуването на Хелоуин. Мотивът, изложен в съобщението на общината, е, че 1 ноември е Денят на народните будители и според кмета Ивайло Симеонов „в Елин Пелин избираме да празнуваме светлината на знанието и родолюбието, а не сенките на чуждите обичаи". Макар на пръв поглед подобно решение да звучи като защита на националните традиции, правният анализ показва, че заповедта противоречи на българската Конституция, на Европейската конвенция за правата на човека и дори излиза извън законовите правомощия на кмета.
Кметът може да издава административни актове, но само когато законът му предоставя конкретна компетентност. В случая няма нито един нормативен акт, който да дава право на местен управник да забранява културни или празнични прояви, още по-малко по идеологически или ценностни мотиви. Законът за местното самоуправление и местната администрация определя, че кметът се грижи за обществения ред и изпълнението на решенията на общинския съвет, но не му позволява да определя кои традиции са „приемливи" и кои – „чужди". Така заповедта се оказва издадена извън компетентност и може да бъде обявена за нищожна от административния съд.
От конституционна гледна точка актът засяга няколко основни права. Член 54 от Конституцията гарантира правото на всеки гражданин да участва в културния живот и да се занимава с творческа дейност. Празнуването на Хелоуин, независимо дали чрез театрални костюми, маски, украси или музика, представлява именно такава културна изява. Забраната му от страна на държавен орган представлява ограничаване на това право. Наред с това член 37 защитава свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Макар Хелоуин днес да се възприема предимно като забавление, той има религиозни и символни корени, а налагането на забрана срещу него може да се тълкува като намеса във свободата на убежденията. Член 6 от Конституцията пък забранява всякаква дискриминация, включително по религиозни и културни причини – което поставя под съмнение и равнопоставеността на гражданите, които избират да участват в западна културна традиция.
Подобни ограничения противоречат и на Европейската конвенция за правата на човека. Член 9 от Конвенцията защитава свободата на мисълта, съвестта и религията, а член 10 – свободата на изразяване. Празникът на Хелоуин може да се разглежда като форма на културно или художествено изразяване и следователно попада под защитата на тези текстове. Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че публичните власти не могат да ограничават културни прояви, освен ако има реална и доказана заплаха за обществения ред – а в случая такава липсва.
Ако гражданин в Елин Пелин бъде санкциониран за участие в Хелоуин или за носене на костюм по улиците, актът срещу него би се основавал на заповед, която е незаконосъобразна или нищожна. Този гражданин може да обжалва санкцията пред административния съд, а ако българските институции не възстановят правата му, случаят би могъл да стигне до Европейския съд в Страсбург. Там България може да бъде осъдена за нарушение на свободата на изразяване и убежденията – както се е случвало неведнъж при прекомерна намеса на държавни органи в личния живот на гражданите.
В основата на този спор не стои противопоставянето между българската и чуждата култура, а границите на властта. Държавните и общинските органи могат да насърчават патриотизма, да организират тържества за Деня на народните будители, да стимулират образователни инициативи. Но те не могат да забраняват други културни прояви, защото това вече е идеологическа намеса, която противоречи на принципите на демократичната държава. В едно свободно общество изборът какво да празнуваме и как да го изразим не принадлежи на властта, а на самите граждани."