Дръзките бандити от Лувъра оставиха Франция по наполеонки (Обзор)
Властите в надпревара с времето, за да открият безценните бижута
Дръзкият обир на Лувъра, при който бяха задигнати безценни бижута от колекцията на семейството на Наполеон Бонапарт, изведе наяве сериозен проблем на Франция - сигурността на музеите в страната.
Мнозина се питат как е възможно посред бял ден банда крадци, дори и опитни, да сложат товарна стълба в центъра на Париж, да се покатерят, да счупят стъклото на галерията “Аполон” и да задигнат част от колекцията на френската корона. При това само за 7 минути, а накрая да избягат с електрически тротинетки.
“Сигурното е, че се провалихме”, призна правосъдният министър Жералд Дарманен. Според него със зрелищния обир четиримата крадци “създадоха ужасен имидж на Франция”. По случая работят най-малко 60 следователи, като главната им теория е, че става дума за организирана престъпна група. Обирът е
“нетърпимо унижение”,
коментира председателят на “Национален сбор” Жордан Бардела, а крайнодясната лидерка Марин льо Пен го определи като “рана за френската душа”. Рана със сигурност има, но тя е по-скоро в бюджета, който е отделен за модернизирането на системите за сигурност на музеите.
По-рано т.г. служители на Лувъра поискаха помощ от правителството за реставрация и обновяване на остарелите изложбени зали на музея и по-добра защита.
Тогава френският президент Еманюел Макрон обеща, че Лувърът ще бъде препроектиран като част от проекта “Нов Ренесанс”. Общата му стойност се очаква да бъде между 700 и 800 млн. евро, като ще включва и засилена охрана.
Засега обаче репутацията на сигурността на френските музеи остава разклатена. През септември т.г. крадци откраднаха злато на стойност 600 хил. евро от Природонаучния музей в Париж. По същото време от Музея на порцелана в град Лимож бяха задигнати предмети за 6,5 млн. евро. През ноември м.г. крадци, въоръжени с брадви, нападнаха изложба в музея “Коняк-Же” във френската столица. Това са само част от обирите през последните години.
В момента тече надпревара с времето, коментира Крис Маринело, шеф на Art Recovery International - единствената организация, специализирана в откриването и възстановяването на откраднати произведения на изкуството. Главното притеснение е, че
откраднатите бижута могат да бъдат претопени
и продадени на части. Именно затова опитните крадци не се насочват към картини като “Мона Лиза”, които на практика са непродаваеми заради популярността си.
От 9 откраднати експоната 7 са все в неизвестност - два бяха открити, вероятно изпуснати от крадците. Интересно е, че те не са взели световноизвестния 410-каратов диамант “Регент”, който се намира в същата галерия и се оценява над $ 60 млн. Възстановена от краля Слънце Луи XIV през XVII в. след пожар, галерията "Аполон" служи за модел за създаването на Огледалната зала във Версайския дворец.