Доц. д-р Йорданка Узунова: Разговорът между лекар и пациент е ключов при лечението
В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме д-р Дънкан Хау, доцент по клинична педиатрия, доц. д-р Йорданка Узунова, дм., и проф. Даниела Авджиева-Тзавелла.
И тримата лекари участваха в проект на Фондация “Америка за България”, с подкрепата на фондация “За пример” на българската технологична компания SiteGround. Като част от проекта по-рано тази година 11 български лекари в областта на детската медицина имаха възможността да посетят и да се запознаят пряко с работата на специалисти от болницата “Уайл Корнел Медисин” в Ню Йорк.
В началото на октомври екип на американското лечебно заведение бе в България, за да проведе серия от присъствени семинари.
Доц. д-р Йорданка Узунова, д.м.: Разговорът между лекар и пациент е ключов при лечението
- Доцент Узунова, какво ви впечатли най-силно по време на престоя ви в една от водещите университетски болници в света “Уайл Корнел Медисин” в Ню Йорк?
- Това, което ме изненада по време на посещението ми в болницата “Уайл Корнел Медисин”, не беше толкова нивото на медицината, което знаем, че е водещо в САЩ, колкото нивото на комуникацията между персонала в лечебното заведение и между лекарите и пациентите. Това е нещо, което изключително много липсва в България, и неведнъж съм го казвала. Но отново искам да го подчертая - лошата комуникация помежду ни (екипите, които лекуват) и тази с родителите трябва да бъде подобрена. В тази насока трябва да има обучение още в медицинските университети, а в следдипломното обучение да се провеждат курсове по тази тема. В болницата в Ню Йорк има звено, което се грижи за комуникацията. То помага на лекарите и пациентите в лечебния процес. Когато представители на “Уайл Корнел Медисин” бяха в България, освен лекари с тях имаше и хора от въпросното звено. Те водеха практически обучения пред наши студенти в тази насока - как да комуникираме. Така че и тук, и там това е нещото, което най-много ме впечатли. Нашите колеги от САЩ вероятно знаят, че това им е силна страна, и видяха нашия интерес към тази част от лечебния процес. И тук помагаха по време на семинарите, като даваха насоки на студентите, специализантите, а и на нас, лекарите, присъстващи на лекциите.
- Какво означава за българската педиатрия това сътрудничество с “Уайл Корнел Медисин”?
- Първо, означава, че те ни приемат и смятат Българската педиатрична асоциация за равностоен партньор в един процес, който започна и се надявам да продължи и в бъдеще. Тоест за нас на първо място това е добре и показва статута на българската педиатрия - че колеги от такова висше учебно заведение, защото “Уайл Корнел Медисин” е и университет, и болница в областта на педиатрията, идват при нас и поддържаме контакти. Ние ще изработим правила и начини на поведение при различни ситуации, които се надяваме да внедрим в практиката или поне да показваме чуждия опит на колегите, тъй като не всеки може да отиде до Ню Йорк. Идеята е да предадем техния опит, а трябва да отбележим, че лекарите от САЩ с удоволствие ни помагат.
- Какви промени бихте искали да видите в организацията на педиатричната грижа у нас?
- Институциите вече обръщат много повече внимание на педиатрите и на децата, отколкото преди години. В момента се говори за една болница (Национална детска болница - б.а), която би обединила усилията на много хора. Аз си представям една педиатрия с добре обучени лекари, които са на европейско и световно ниво.
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла: Крайно време е у нас да се въведе телемедицината - пести пари и време
- Проф. Авджиева какво е значението на сътрудничеството с екипа на “Уайл Корнел Медисин” за българската педиатрична общност?
- Бих искала да разкажа първо за началото на това сътрудничество. През пролетта на тази година 11 педиатри от България - сред тях четирима колеги от Бургас и лекари от нашата болница - бяхме на едноседмично посещение в “Уайл Корнел Медисин”. Имахме доста интензивна програма - всеки според своята специалност беше разпределен в различна клиника. Освен това ни проведоха обучителни семинари. Това беше първата част от проекта. След това ни предоставиха материалите, с които ни запознаха по време на престоя в САЩ. Голяма част от тях преведохме на български, за да ги представим на нашите колеги. Третата част от партньорството беше посещението на американски лекари у нас в началото на октомври.
Това, което е различно при тях е материалната база. За всяко дете има осигурена отделна стая. В нея двамата родители могат да останат и да придружават детето по време на престоя му, включително и новородени. Предполагам, сте виждали поне по телевизията как изглежда едно неонатологично отделение в България - обикновено поне десет кувьоза в една обща зала. В “Уайл Корнел Медисин” всеки кувьоз е в отделна стая и двамата родители са с детето.
Друга съществена разлика е, че при нашите колеги в Америка има много ясно дефинирани задължения и никой не си позволява да излиза извън тях. В България, основно заради липсата на кадри, сме мултифункционални - всеки прави всичко. Макар че и двата подхода имат своите плюсове и минуси. Още една разлика е отношението към пациентите. Това беше залегнало и в нашето обучение. Там изключително много се държи на комуникацията с пациентите и техните семейства, както и на психологическата подкрепа. Имат определен тип специалисти, нещо средно между психолози и социални работници. Тяхната основна задача е детето в болница да се чувства максимално близо до дома си, бързо да се адаптира и да преодолее стреса от лечението и новата среда. Само в тази клиника 25 души работят именно това. Отделно имат и психолози, и социални работници. В някои от българските болници има психолози и социални работници, но те са крайно недостатъчни.
- Какви ползи виждате от това сътрудничество?
- Винаги е добре да свериш часовника си с най-добрите и да видиш какво правят те. Това, което ни показват, не е само нова концепция за детското здравеопазване, а и промяна в мисленето на педиатрите. И ние трябва да узреем за това и да въведем подобно отношение към пациента и неговите родители в България. Относно лечението и диагностиката на различните заболявания съществени разлики няма.
- Какво беше най-ценно за вас от посещението ви в Ню Йорк?
- Аз съм клиничен генетик и това, което видях при моите колеги в Щатите, е, че голяма част от работата им е онлайн. Крайно време е и в България да бъде въведена телемедицината. Поне в моята специалност това е напълно възможно.
- Бихте ли дали пример в тази насока?
- Пациентът има записан час и самата консултация се провежда през компютър. Това е възможно, тъй като нас ни интересуват външният вид на детето и определени негови белези, тоест и по този начин можем да се ориентираме за диагнозата. Това спестява пътуване на пациента, средства и време. В тази насока вече се правят първи стъпки, но все още сме далеч от реалното ѝ въвеждане.
- Кои са най-големите предизвикателства пред българската педиатрия?
- Един от проблемите е липсата на кадри. Медицински сестри, както знаете, у нас не достигат и през следващите години този проблем ще се задълбочава, защото немалка част от работещите сега са в пенсионна или предпенсионна възраст. Друг проблем е и липсата на лекари. Вследствие на т.нар. пътечна медицина години наред педиатрията остава една от най-лошо финансираните специалности. Имаме проблеми и с материалната база. Знаете за дългоочакваната Национална детска болница. Определено имаме нужда от подобно лечебно заведение, за да съберем под един покрив всички специалисти по педиатрия и да не се налага тежко болни деца да бъдат транспортирани от болница в болница, защото това крие риск за тях.
Д-р Дънкан Хау, доцент по клинична педиатрия в “Уайл Корнел Медисин”, Ню Йорк: В България има огромна страст и отдаденост към грижата за децата
- Доцент Хау, какво ви мотивира да участвате в тази програма и да посетите България?
- Моите колеги и аз от “Уайл Корнел Медисин” в Ню Йорк сме много заинтересовани да научим от българските здравни специалисти за предоставянето на педиатрични здравни грижи в България. Мотивирани сме да учим и да споделяме всякакви полезни добри практики за подобряване на здравеопазването за деца. През март 2025 г. група български педиатри дойдоха в Ню Йорк, за да наблюдават педиатричните грижи в нашата болница. Сега ние посещаваме България, за да наблюдаваме и да се учим от нашите български колеги.
- Кои практики от американската педиатрия смятате, че биха били най-полезни и приложими в нашата страна?
- В България има огромна страст и отдаденост към грижата за децата. Ние оценяваме възможността да посетим различни болници в страната и да се учим от уважавани специалисти. Една важна практика за предоставяне на отлични и безопасни здравни грижи е непрекъснатото усъвършенстване и иновациите в предоставянето на здравни услуги. Ние насърчаваме професионалното развитие на всички нива на медицинското образование - от студенти до специализанти и утвърдени лекари.
Важно е да се създаде подкрепяща учебна среда и да се осигури структура за редовна обратна връзка на всички нива на обучението. Това позволява непрекъснато развитие и усъвършенстване през цялата професионална кариера на медиците.
- Какви са впечатленията ви от срещите с български лекари и наблюдението на тяхната работа в местни болници?
- Моите колеги и аз сме много впечатлени от отдадеността и находчивостта на нашите български педиатрични колеги. Те са посветени на подобряването на живота на децата и на предоставянето на най-добрата възможна грижа в България.
Също така научихме за някои от предизвикателствата, пред които са изправени при предоставянето на педиатрични здравни грижи и при обучението на педиатри, които разпознаваме, тъй като това са предизвикателства, с които се сблъскваме и в Америка.
- В САЩ често се подчертава концепцията за “грижа, ориентирана към пациента и семейството”. Какво означава това на практика и какъв ефект сте наблюдавали?
- Грижата, ориентирана към пациента и семейството, е модел на лечение, при който детето и близките му са в центъра на болничния престой заедно с мултидисциплинарен медицински екип. Това улеснява открития обмен на информация, при който детето, настойникът и членовете на медицинския екип са активни участници в грижата за пациента. Този модел подобрява комуникацията, ефективността и намалява медицинските грешки. Въздействието на грижата, ориентирана към пациента и семейството, е добре прието в САЩ. В нашата болница в Ню Йорк успяхме да подобрим безопасността и удовлетвореността на пациентите и семействата им благодарение на този модел.
- Какви са вашите очаквания за бъдещото сътрудничество между български и американски педиатри?
- Моите колеги и аз очакваме с нетърпение бъдещи двустранни обмени, при които можем да се учим един от друг и да обменяме добри практики за подобряване здравето на децата. Когато нашите български колеги дойдоха в САЩ, те споменаха, че са научили от нас конкретно как провеждаме лечение, ориентирано към пациента и семейството, как наблюдаваме ситуации, свързани с безопасността, чрез анализ на първопричините и проекти за подобряване на качеството, както и как създаваме подкрепяща учебна среда и обратна връзка.
Семинарите, които нашият екип проведе тук, бяха съсредоточени върху тези теми. По време на престоя си тук сме благодарни, че научихме толкова много от нашите български колеги за предоставянето на педиатрични здравни грижи, за находчивостта в здравеопазването и за медицинското образование.
- Как виждате ролята на международните партньорства в развитието на медицинското образование и педиатричните здравни грижи?
- Международните партньорства са ключови за развитието на медицинското образование и педиатричните здравни грижи. Те позволяват обмен на информация и добри практики. Моите колеги и аз научихме много от времето си в България, както и когато нашите български колеги дойдоха да наблюдават в “Уайл Корнел Медисин” в Ню Йорк. Международните партньорства ни позволяват да научим добри практики от други, за да можем да ги прилагаме у дома.