Връщаме часовника с час назад на 26.X., правим крачка напред за здравето си
Преминаването към зимно (стандартно, астрономическо) часово време в края на октомври е добра новина за здравето. Без изобщо да се брои, че ще имаме един час повече за сън на 26-и.
Големият ефект ще е синхронът на вътрешния ни часовник с ритъма на природата. Когато двете системи вървят успоредно, тялото и умът ни използват най-големия си потенциал за здраве. Сърцето, мозъкът, кръвообращението не трябва да се опитват да сближават “стрелките” на разминаващите се стрелки на вътрешния часовник на тялото и изкуствено създадения модел на живот по измислени правила.
Парадоксално обаче в първите дни вместо по-отпочинали от по-късното ставане сутрин много хора ще се чувстват по-уморени, разсеяни, унили. Обяснението не е в това, че не обичаме да ни е хубаво, а в това, че еволюцията ни е направила адаптивни, за да оцеляваме, но преминаването от един модел на живот към друг ни причинява стрес във всяка клетка. Така, независимо дали трябва да се примирим с нехаресван живот или да се настаним уютно в комфортно битие, изживяваме нещо като треска от промяната. Тя може да се прояви чрез нарушения на съня, хронична умора, тлавоболие, промени в апетита или храносмилането.
При модела “от лошо към хубаво” за здравето настройката става по-бързо и с по-малко сътресения, но и при “изгодна” трансформация тя никога не се случва незабелязано и гладко. Причината е, че за 7 месеца по летен часовник организмът ни е успял да се нагоди към ставане и лягане по него. Макар и само с 1 час назад, зимният график изисква нова адаптация.
На повечето хора им отнема 3 до 7 дни да се приспособят към различен начин на живот, въпреки че има разлики за отделните хора. За конкретната промяна от лятно към стандартно време (връщане назад) повечето хора се адаптират в рамките на няколко дни, като целият период на приспособяване към нарушаването на вътрешния часовник обикновено трае около седмица.
Хората, които са по-активни до късно вечер, са изключение. На нощните птици им трябват 2-3 седмици да минат на зимен часовник и да заспиват по-рано. Впрочем, техният вътрешен ритъм се съпротивлява толкова ожесточено и при обратния процес, когато трябва да стават по-рано през лятото.
И в двата случая е свързано с недоспиване: веднъж минус някакво време вечер, веднъж - сутрин. Когато си принуден да си активен, докато тялото ти все още иска да спи, това се отразява на способността ти да се концентрираш.
Порочността на изкуствената промяна на часовото време, казват лекарите, дори не е толкова в организацията на живота, злото се корени в промяната два пъти годишно, която обърква ритъма на живот, а с него и хармонията на хормоните.
Свързано е с вътрешния часовник - разговорното понятие за циркадните ритми. Най-общо казано, те са реакцията на жлезите с вътрешна секреция на светлината в 24-часовия интервал на денонощието. Слънчевата светлина буди жлезите, които произвеждат хормони за бодрост, енергия, сила, концентрация, тъмнината е знак за други жлези да увеличават хормоните, които ни правят отпуснати и сънливи. Логично е, че хормоните влияят на работата на всички органи, като ги подбутват в режим на активност или на покой. Дори ритъмът на сърцето и стойностите на кръвното налягане следват този 24-часов цикъл, като обикновено по време на сън стойностите са по-ниски. Сутрешната светлина действа като превключвател, който спира производството на хормона на съня мелатонин и казва на мозъка, че е време за бодърстване. Именно светлината “нулира” нашия вътрешен часовник и му казва, че започва нов ден. Липсата на светлина отново врътва ключа за производство на мелатонин.
Преместването на часовника с един час назад обърква вътрешния ни ритъм и предизвиква краткотраен стрес за организма. Промяната в графика на сън и бодърстване може да причини напрежение и главоболие, докато тялото се адаптира. Особено уязвими са малките деца и юношите. Малчовците поради пълното неразбиране на задължителността на социалните изисквания, тийнейджърите поради особеност на хормоналната регулация в този период, която ги държи будни до среднощ, а не могат да си “отлепят” клепачите сутрин.
Часовникът, който регулира кога си гладен, също излиза от строя, като резултатът е, че, веднъж ядеш от глад, втори път - по навик в друг час. Същите стереотипи се проявават и в нагласите за работа и почивка.
Освен това есенната смяна на часовника не се случва във вакуум – тя съвпада с естественото намаляване на дневната светлина. Явлението има пряко въздействие върху нашето психично здраве и може да предизвика или влоши симптомите на сезонно афективно разстройство при уязвими хора. Биологичният механизъм зад това е свързан с два ключови невротрансмитера. Намаляващата светлина принуждава тялото да произвежда хормона на съня за по-дълъг период от време, при което човек се чувства по-сънлив и летаргичен през деня. Същевременно липсата на слънце намалява синтеза на серотонин – неврорегулатор, ключов за настроението и чувството за щастие.
Неприятните усещания след смяната на времето не са признак на слабост, а нормална реакция на нашия изключително интелигентен и чувствителен биологичен часовник. Това е знак, че тялото работи точно както трябва, опитвайки се да се адаптира към внезапната промяна в заобикалящата го среда.